Съветваше президентите да не допускат другите две суперсили да се обединят срещу САЩ - но тогава те бяха Русия и Европа
На 100-годишна възраст ни напусна Хенри Кисинджър – човекът, който подписа края на Виетнамската война, спазари първия договор между САЩ и СССР за ограничаване на ядрените оръжия и сложи начало на сближаването между САЩ и Китай, с което радикално промени картината на света – къде за добро, къде за лошо.
Спокойно може да се каже, че той е най-влиятелният дипломат в света през втората половина на ХХ век. Бог му даде дълъг живот, за да продължи да консултира политици, бизнесмени, световни лидери.
Съветвал е общо 12 американски президенти - от Джон Кенеди до Джо Байдън, но най-силните му години бяха от 1969 до 1977-а при президентите Ричърд Никсън и Джералд Форд. Отначало бе назначен за съветник по националната сигурност и специален пратеник за преговорите с Виетнам, а през 1973 г. стана и държавен секретар. Същата година получи Нобеловата награда за мир и не я отказа – за разлика от виетнамския си партньор.
Това лято Кисинджър отново посети Китай, където му оказаха почести като на кралска особа. И с право, тъй като благодарение на него и на президента Никсън огромната страна се отвори за световния бизнес и половин век по-късно вече е богата суперсила, заплашваща господството на САЩ.
А тогава страната бе разрушена от културната революция и Бандата на четиримата, безкрайно изостанала и бедна. Гладното население избиваше врабчетата по нивите, за да не ядат зърното. След това се наложи да избива и мухите.
Според мен китайците трябва да му издигнат паметник,
но е малко спорно кой пръв дава идеята - той или Никсън. Има теории, че всъщност тя идва от самия Мао или може би от великия прагматик Дън Сяопин. Който и да е, днес Кисинджър обира лаврите.
Като геополитик той принадлежи към старата школа на “реалистите” в международните отношения, която набляга на баланса на силите и много по-малко обръща внимание на спазването на човешките права.
След него в американската политика се наложи неолибералната школа в международните отношения, според която САЩ трябва да се намесва във вътрешните работи на другите държави, за да сваля тираните и да установява демократични институции. Кисинджър не препоръчва нито цветни революции, нито разширяване на НАТО в страните от бившия СССР.
Миналото лято на форума в Давос той предложи на Киев да преговаря за мир с Москва, отстъпвайки някои от превзетите територии. Разбира се,
това предизвика гнева на Зеленски:
“Изглежда, че в календара на г-н Кисинджър не е 2022 г., а 1938-а и той мисли, че не говори на аудиторията в Давос, а в тогавашния Мюнхен. – Между другото, в истинската 1938 г. семейството на г-н Кисинджър избяга от нацистка Германия, а той бе на 15 години. Светът не се нагоди към нацистите и Хитлер, и ние няма да се нагодим към Путин!”
Забелязвате ли, че при днешните политически спорове още на третото изречение се появява Хитлер? Прав е Зеленски да се обижда, но пък, от друга страна, ако Киев следваше съветите на Кисинджър през 2013 и 2014 г., украинската територия щеше да е цяла и нямаше да има война.
Както е известно, Хенри Кисинджър е роден в еврейско семейство през 1923 г. в Бавария и до смъртта си говореше с тежък германски акцент. Истинското му име е Хайнц. През 1938 г. семейството му емигрира в Ню Йорк, където той завършва гимназия и започва да следва. Но започва войната и Кисинджър попада в американското военно разузнаване като преводач.
Според някои източници още тогава има връзки с бъдещия шеф на ЦРУ Алън Дълес. Това много му помага по-нататък в кариерата.
През 1950 г. завършва “Харвард” с дипломна работа на тема “Значението на историята: Размисли върху Шпенглер, Тойнби и Кант”. През 1954 г. защитава докторат и през 1957 г. става известен с книгата си “Ядрените оръжия и международната политика”. В нея се развива тезата, че
Вашингтон трябва при нужда да води ограничени
ядрени войни,
тъй като това е най-ефективната стратегия срещу комунистите. Ако президентът покаже, че се страхува от световен апокалипсис, той заема губеща поза. А това само увеличава вероятността за война.
По онова време в това има известна логика, тъй като СССР все още силно изостава в носителите на ядрените бойни глави. 10 години по-късно вече има паритет и ограничената ядрена война става прекалено опасна. Както и да е - книгата става бестселър, името му нашумява и най-впечатлени са тайните служби и военно-промишленият комплекс. Кисинджър е поканен да чете лекции в “Харвард”, а президентите започват да го включват в експертните си екипи.
Ролята му във Виетнамската война също не тръгва с маслиново клонче между зъбите. Отначало Никсън следва препоръчаната от него “теория на лудия човек” – опитва се да внуши на лидерите от комунистическия блок, че е нерационален и избухлив. “Ние просто ще им пуснем слух, че Никсън е вманиачен враг на комунизма, -обяснява той на своя шеф на канцеларията. - Като се разсърди, няма спирачки, а ръката му е на ядреното копче. И Хо Ши Мин до два дни ще пристигне в Париж да се моли за мир”.
Преди да стане президент, Никсън обещава да приключи войната до 6 месеца. Вместо това тя ескалира и продължава още поне 4 години. За бомбардировките в Камбоджа Кисинджър измисля т. нар. "Операция меню" с три етапа – закуска, обяд и вечеря. Чак през 1973 г., след като САЩ са дали 58 000 жертви, а Виетнам – над 3 милиона, американците се изтеглят.
Всичко това също се пише на паметта на Кисинджър. Както и превратът на генерал Пиночет в Чили през 1973 година – оказва се, че харвардският учен лично го е режисирал. На тази тема има документален филм по книгата на Кристъфър Хичънс "Съдебното дело срещу Хенри Кисинджър". Друга една книга "Кървавата телеграма: Никсън, Кисинджър и забравеният геноцид" – го обвинява, че не е обърнал внимание на посланика на САЩ в Пакистан, който предупреждавал за предстоящо масово клане. Вместо да вземе мерки, той уволнява посланика.
Но за покойника или добро, или нищо. Отиде си голям политик и реалист, който промени света. Главният му съвет към президентите беше никога да не допускат другите две суперсили да се обединят срещу САЩ. Но нещата се объркаха, може би защото навремето третата суперсила беше Европа.
