Сезон 2023 завършва с изложба на петима съвременни европейски автори, сред които Раул и Алберт Мерц, казва артдиректорът на галерия "Виваком Арт Хол Оборище 5". Откриването е на 19 декември от 17 ч на "Оборище" 5
CV: Деница Атанасова-Гергова е артдиректор на "Виваком Арт Хол Оборище 5" и управител на The Gallery of Modern Art. Тя е водещ и създател на телевизионното предаване "Пътеки" по БНТ1. Специализира в аукционните къщи Christie's Education и Sotheby's Institute of Art. Висше образование завършва в Нов български университет със специалност "Mасови комуникации".
- Г-жо Гергова, на 19 декември във “Виваком Арт Хол” ще се състои последната за тази година изложба. Кои автори сте поканили този път и какво ще представят те?
- Това събитие за нас е много важно. То е колаборация между “Виваком Арт Хол” и една германска галерия, базирана в Берлин. Казва се АK Galerie Berlin и работи с утвърдени европейски съвременни художници. Те са млади автори, някои от тях са излагани в Маями, Базел, работят и с колекционери. С куратора и с галериста на АK Galerie Berlin - Анна Кимърле, пристигат тази събота. Откриването ще бъде във вторник от 17 ч. За една седмица ще бъдат показани петима автори - Александър Дик, Алберт Мерц, Анна ван ден Ховел, Барбара Пекора и Раул. Всички са от различни националности. Има германци, французи и италианец.
На Раул ще направим самостоятелно шоу през следващата година. Негови са скулптурите, които ще бъдат част от изложбата, работи с масло и не само. Доста е популярен в момента. Има и художници от Германия, с които близка на Анна кураторка работи в Берлин. Тя ни дава възможността и ние като галерия да представим български съвременни артисти в Берлин през следващата година. Интересно ни е да пробваме българската артсцена в Западна Европа.
- Не за първи път успявате да убедите световноизвестни художници да представят свои произведения във “Виваком Арт Хол”. С какво ги привличате да дойдат у нас?
- Всеки съвременен художник търси изява. Източна Европа е непозната област за тях, затова искат да пробват и тук. Истината е, че особено американският архив доста добре се прие от българската публика и от колекционерите. Хората чакат с нетърпение в София да се случват такъв тип световни събития. Радвам се, че, колкото и да е трудно, като галерия сме допринесли за развитието на този артпазар. Имаме голямо желание догодина да покажем още световни имена. Както и отново да представим британското съвременно изкуство и Devine comedy на Салвадор Дали. Това са идеи, които предстои да се реализират. Паралелно с тях продължаваме да работим в посока развиването на съвременното българско изкуство. Българската публика е особена. От една страна, световното изкуство я привлича, но все още не е готова да колекционира само него. Тя обича българско изкуство.
- Развито ли е съвременното изкуство в България и хората осъзнават ли значението му?
- Съвременното западно, американско, английско изкуство се цени. Но не бих казала, че българската публика, от масова гледна точка, е готова за него. Тя се вдъхновява от него и ѝ харесва, но се оказва, че ние, българите, сме по-консервативни.
Има една малка прослойка колекционери, които пътуват доста извън България и разбират защо има смисъл да се инвестира в този тип изкуство. Но широката публика иска да купува българско изкуство. Самата аз трудно го разбирам, защото има майстори българи, които са много ценни. Но извън България не можеш да направиш нищо с това изкуство. Например артистите, които галерията продава, като Мистър Брейнуош, Стивън Уилсън и други, добавят към стойността си. Те рядко я губят, защото това са големи имена. Работите им, които предлагаме, са на добра цена. Не са от най-скъпите. Те са в ограничен тираж, идват от авторитетна институция, от студиото със сертификати. Всички колекционери, купили картини от галерията, не са сбъркали, защото инвестицията им се е възвърнала тройно.
Съвременното българско изкуство е интересно. То следи тенденциите и се развива. Има нови артисти, които са вдъхновени от световните съвременни автори, затова има смисъл да се подкрепят. Но не и като инвестиционна стойност на този етап. Те са по-скоро в интериор.
- Доколко в България се оценява работата на артдиректора, на галериста?
- Само хората, които се занимават с това, знаят колко е трудно и колко усилия се изискват да създадеш голямо събитие и да накараш и публиката да го оцени. Те виждат подредени в красиво пространство картини. Истината е, че зад това стои много голям труд от страна на художника, на галерията, на медиите, на рекламата. Има много логистика. Затова тези хора трябва да бъдат подкрепяни от институции, от частни кампании, занимаващи се с бизнес. Защото е филантропска дейност.
Без подкрепа това е много трудно и почти невъзможно. Благодарна съм, че може би вече 15-ина години се развиваме в тази посока и сме намерили толкова много съмишленици, партньори от страна на медиите, като вас и Нова телевизия, от страна на банките, като “Инвестбанк”, които подкрепят съвременното българско изкуство. Работата е креативна и се изисква много подкрепа отвсякъде. За съжаление, държавата не помага много, така че се залага на частното усилие.
- Във “Виваком Арт Хол” често давате поле за изява на прохождащи художници. Вие ли ги намирате, или те вас? Има ли условия, на които да отговарят, за да направите тяхна изложба в галерията?
- Има събития, които галерията организира, като големите изложби, в които влагаме средства и труд, както и желанието ни да ги популяризираме. Освен това “Виваком Арт Хол” се превърна в място за различен тип събития, за които галерията се отдава като пространство. Предишната ми галерия не предлагаше тази възможност и там ние бяхме единствените куратори. Докато сега галерията се използва и от артисти, които искат да презентират своето изкуство, а ние ги подкрепяме. Естествено, не всеки артист влиза във “Виваком Арт Хол”. Подборът се прави от нас, основно от мен. Аз съм човекът, който казва “да” или “не”. Почти всеки ден получаваме запитвания от хора, които искат да изложат работите си в галерията.
Държа аз да съм направила подбора и да съм сигурна, че човекът, чиято работа ще покажем, не накърнява реномето на галерията. Всички артисти, поставили своите произведения при нас, са получили силна подкрепа и са останали много доволни, защото това е един силен старт на творческия им път.
- Какво следва за “Виваком Арт Хол” през 2024-а и имате ли набелязани имена на художници, които искате да представите?
- Изпращаме 2023 г. и съм благодарна на толкова много художници, които успяхме да покажем на софийската публика. Последните, които представихме, са Сара Алберт и Рив Булгари - български художник, базиран в Щатите. До края на седмицата излага картините си при нас. Завършваме с немската галерия с петимата автори. Преди това имахме изложба на Софийския университет, на други талантливи български художници, които направиха юбилейни изложби в галерията. Тази година аз самата нямах време да се фокусирам върху мои лични изложби, защото бяхме натоварени с организирането на редица големи събития. А и като галерия бяхме избрани да курираме в един 5-звезден хотел в София, който ще бъде открит седващата година. Голяма част от времето ни бе ангажирана за подбора на съвременно българско изкуство именно за този хотел.
Следващата година е финализирането на селекцията от артисти. Проектът е вдъхновяващ, защото виждаш реализацията на тази млада прослойка български артисти, които се стремят да са иновативни, да бъдат подкрепени и оценени. Сред инвеститорите има и българи, но главно са чуждестранни.
Те оценяват повече нашите артисти, отколкото ние самите. Този проект ще продължи да бъде голяма част от мисията ни. За по-широката публика сме подготвили изложба на италианския съвременен артист Раул, който ще бъде представен през февруари. В момента планираме изложба с Иван Кюранов. Отдавна не сме правили и експозиция с британско изкуство, с артисти като Деймиън Хърст, Питър Блейк, Марк Куин. Ще се състои и традиционният ни вече конкурс за съвременно изкуство MOST.
За първи път ще организираме “Артфестивал”, в който да срещнем различни артисти и да ги представим пред публиката. Като минимаркет, но за изкуство.
- Завършили сте масови комуникации в Нов български университет. Предприемате обаче крачка към изкуството. Как се случи това, от малка ли ви влече то?
- Като дете бях в художествено училище, в което се учеше изобразително изкуство. Учиха ни как да рисуваме, а не как да бъдем изкуствоведи и галеристи. При мен това са двете основни линии - едната е рисуване, другата са медиите и комуникациите. В един момент оставих художественото изкуство и поех по пътя на медиите, които са ми много любими. Комуникациите са важна тема в живота ми.
След това се срещнах с Тед Василев, който е бил преподавател в Ню Йорк, работи с най-големите галерии в Щатите. Той е българин, емигрирал в Америка, и ме свърза с доста от големите артисти, които бяха представени в България. Тед ми каза: “Дени, започни да учиш изкуство. Отвори една галерия”. Тогава със съпруга ми бяхме закупили от колекционер доста голяма колекция от графики на Салвадор Дали. Тед ни предложи да я представим на българската публика, както и да работим за развиването на идеята да се колекционира в Източна Европа. Реално така стартирахме, а той ни подпомогна с контакти, защото тогава не разполагах с такива.
Аз съм много облагодетелствана, защото съм имала повече подкрепа, отколкото препятствия. Да, ние продаваме изкуство и това е бизнес, но като цяло е филантропска дейност.
Защото ние оставяме изкуството да бъде гледано и да образова. Препродаваме почти на загуба. Възприемам го като мисия, а не толкова като работа. Ако няма изкуство, култура и музика около нас, а само храна и битовизъм, ще бъдем на животинско ниво.
- Какво специализирахте в Ню Йорк и Лондон?
- Изкарах няколко специализации, едната от които - история на изкуството, продължи 3 месеца. Другата беше “Как да управляваш галерия”, повече бизнес изкуство. В Лондон завърших курс за съвременно изкуство, в Ню Йорк - за колекциониране. Срещаха ни с големи колекционери, ходила съм в техни апартаменти, в които ни показваха колекциите си. Някои се намираха на Пето авеню. Разказваха как прекарват картини, как ги изнасят навън за аукционите. Но това е един друг свят, ние сме далече от него.
- Дъщерите ви споделят ли страстта ви към изкуството?
- Да, и двете. В момента голямата ми дъщеря е в Англия, където учи изкуство, музика и театър в частно училище. Малката е още тук. Тя много обича изкуството. Като беше по-малка, дори влезе в ролята на галерист. Показваше картини, опитваше се да разказва точно като артдилър, много обича и да рисува. Наскоро каза, че мечтае да направи първата си изложба във “Виваком Арт Хол”. Мисля, че животът ще ги заведе в тази посока.
- Кое изкуство харесва повече и разбира българинът - картини, скулптури, музика, театър, кино?
- Труден въпрос. Не съм експерт. Мисля, че в момента и театърът, и киноиндустрията имат голям подем. Доколкото знам, няма места за постановките, театрите са пълни.
След пандемията хората като че ли повече оцениха изкуството и че то наистина ни е жизненоважно. Не ни е достатъчно да сме сити, да ни е уютно и топло. Без култура цивилизацията загива.
- Дано повече политици го разберат.
- От перспективата на частна институция, занимаваща се с култура, в каквато работя аз, смятам, че участието на държавата трябва да е по-видимо. Толкова милиони се изсипват. Подкрепям това, което казва финансовият министър, че трябва да има видимост на тези пари, не просто заплати и издръжка на институциите. Да има проекти. Вече има добри примери, като финансирането на “Топлоцентрала” от предишното ръководство на Столичната община. Там се случват доста неща и започва да се превръща в по-разнообразен откъм жанрове културен институт.
