България трябва да намери своята роля в светa на огромните предизвикателства
Габриела Кирова е активист и филантроп, опитваща се да промени имиджа на България пред света. Благодарение на участието й в многобройни благотворителни инициативи тя от години е гост на множество срещи на световния политически и бизнес елит, като за приноса си към хуманитарни каузи е приета лично от папа Франциск.
В момента създава голяма фондация, която да работи за справянето с глобалните проблеми и да намери ролята на България в турбулентниясвят на все повечето предизвикателства.
- Кои са най-неотложните глобални предизвикателства, г-жо Кирова?
- Бих започнала с едно предизвикателство ,с което вече се сблъскваме все по-реално.Това е еволюцията и развитието на изкуствения интелект (AI). Притеснително е,че водещи световни учени и бизнес лидери определят съвсем различни перспективи пред това технологично достижение. Едните го определят, като средство, което може да доведе до тридневна работна седмица, а други като основна опасност за самото нормално съществуване на човешкия вид.
Това удивително ми напомня за ситуацията с двойното използване на сила на атомното ядро. Тя едновременно може да доведе до практически безгранична енергия за човека, ако един ден се овладее процесът наядрения синтез, а същевременно тази сила създаде и тези зловещи оръжия, които могат да унищожат многократно живота на Земята за броени минути.
Според мен на този етап AI твърде много e фокусиран в областта на социалните медии и служи само като средство за контрол над човешката дейност, вместо акцентът да бъде поставен към създаването на услуги, подпомагащи човека. В идеалния вариант AI трябва да поеме досадата на ежедневните задължения, за да може човек да се отдаде на развитие и креативност, а не да бъде изместен или дори подменен от машината. В човешката история обаче „идеалният вариант", за каквото и да е, почти никога не се случва.
- Смятате ли, че социалните мрежи са опасни? Вие сте доста популярна личност в тях с много последователи.
- Смятам, че те са чудесно място за комуникация, но с тях също се допусна една огромна грешка. Те сякаш все повече заместват реалния свят за много хора. Светът извън матрицата на социалните мрежи е истинският свят. Неговото развитие е много по-важно от това човек да гледа безумни клипчета по цял ден вторачен в смартфона си. Мобилното устройство не бива да замества нормалното човешко общуване. Смартфонът не може и не бива да възпитава едно дете.
- Повечето световни лидери от десетилетия наред поставят акцента върху борбата с климатичните промени. Как гледате на прехода към икономика с нулеви емисии?
- Смятам ,че при него има едно изключително опасно залитане. Махалото от едната крайност - на пълно неглижиране на опазването на околната среда, отиде в друга крайност. Мнозина политици правят опит за един невъзможен по законите на икономиката и дори обичайната логиказелен преход. Налагат се рестрикции и скрити форми на данъчно облагане, с които реално се постига само срив в жизнения стандарт на хората.
Наличието на евтина и достъпна енергия е основата на човешкия прогрес от XIX до XXI век. Какво постигаме като съзнателно я оскъпяваме с чисто административни, а не пазарни механизми?! Ще постигнем застой и срив, а този срив ще генерира само бедност, а не намаляване на емисии. Необходимо е не да се налагат забрани за вече утвърдени и незаменими технологии, а да се инвестира в тяхната еволюция. Защото бедността на огромни региони от света означава само едно – нови войни и пандемии. Когато избухне война, никой вече не брои въглеродните емисии, а те са титанични при военни действия.
- Не вярвате в това,че климатът се променя?
- Напротив, убедена съм,че той се променя. Това вече се е случвало многократно в човешката история и в историята на самата планета.В този смисъл от особена важност са съвсем реални проблеми като глобалното засушаване и намаляване на нивата на подпочвените води.Това все още е нерешим проблем - извън възможностите за въздействие от човешка технология.
Всъщност България е една от малкото държави , в която той не се дължи на липсата на водни ресурси, а на тяхното неефективно управление. Същото важи и за ресурсите ни, свързани с решаването на продоволствената криза. През 80-те години на XX век България е била с водеща позиция в производството на зеленчуци, сега по-голяма част от продукцията на вътрешния пазар е от внос.
Наложително е да се насърчи възраждането на загубените ни лидерски позиции в тази сфера. Бъдещето ще бъде в модернизиране и възстановяване на традициите на фермерското стопанство. Водите и почвите също са огромен ресурс на България, които могат да и отредят много важно място в световната геополитика. Работя върху мащабен проект, който да представи пред света ресурсите на страната ни.
- Една от вашите специалности е развитие на интелигентни градове. Наскоро имаше местни избори, какво е вашето мнение за проблемите и предизвикателствата пред съвременния град?
- Необходимо е изграждането на по-здравословна, устойчива и справедлива градска среда, включително концепции като т.н. 15-минутен град - пазар, парк, болница, училище, работа - всичко на 15 минути пешеходно разстояние.
Но еволюцията на умните градове е основана на скъпа и модерна инфраструктура, а основният проблем в градското развитие на България е, че корупцията отнема необходимия ресурс за създаване и поддържане на такава съвкупност от съоръжения, сгради, системи и отрасли. Нотази инфраструктура следва да е налице преди на обществото да се предлагат или налагат широко обсъждани напоследък ограничения, свързани с личните превозни средства.
- Вие познавате добре световните процеси. Какви възможни сценарии виждате пред човечеството?
- Човечеството е достигнало до такъв етап от своето развитие и разполага с такива полезни,но и разрушителни технологии, че има за жалост само две опции. Едната е катарзис,вразумяване и постигане на устойчиво развитие.
Другата е глобален катаклизъм. Надявам се разумът да надделее и пороците глобално да отстъпят пред една споделена отговорност за по-добро бъдеще на човечеството.
