Без хирургия няма да се мине
Задълбочих се да следя дебатите по избора на зам.-шеф на здравната каса, който се оказва едва ли не най-голямото изпитание пред сглобката на правителството.
Което е напълно ясно, че ще продължи да съществува поне докато има война в Украйна и Израел.
Но се сетих за една версия, която се говореше преди две-три години, че правителството на Бойко Борисов е било свалено, за да се пусне някаква нова болница в София. След като я пуснали, емоциите в страната утихнаха рязко до демарша на Явор Калипетренски с парти грила.
Сега отново се възпалиха всички. Едва ли не най-голямото противоречие в страната не е какво ще пише в бюджета за догодина, какво въоръжение ще си купим, колко ще е минималната работна заплата, кой ще е шеф на народната банка и на разузнаването, а кой ще е заместник-директор на здравната каса.
Забележете - не дори директор, а заместник
Очевидно е, че въпросната каса е малигнен тумор, който пръска корупционни метастази в целия народен организъм.
И както са наясно опитните хирурзи - каквито и да е прицелни, хормонални и цитостатични терапии да прилагаш, няма ли физическо отстраняване на туморната маса, резултатът обикновено не е удовлетворителен. Затова е най-добре това нещо здравна каса да се премахне изобщо, а активите ѝ да преминат в Министерството на финансите.
И без това 2/3 от бюджета на въпросната каса се формират от директни трансфери от хазната.
Кого освен себе си заблуждаваме, че това е частноправен субект, финансиран от личните осигурителни вноски на хората.
Здравеопазването е държавно, каквото винаги е било, леко прикрило срамотиите си със смокиновия лист на независимо финансирано от отделни вноски.
Цялата дейност на касата може да се поеме от един отдел в МФ, който да превежда пари към десетина университетски болници и спешни центрове по градове и села, които да поемат безотказно спешната помощ и хронично болните, включително и лекарствата, където да има нормативно определени високи възнаграждения на лекари, сестри и санитари.
Защото, каквото и да си говорим, това е същинският проблем пред българското здравеопазване. Пари има - 8,2 млрд. лева, но не стигат там, където трябва. А
самото здравеопазване като организация трябва да е част от въоръжените сили
- лекарите, сестрите, фелдшерите и акушерките трябва да са под единоначалие, да получават твърдо възнаграждение и да имат регионално разпределение.
Което не означава, че не трябва да има частни болници и много здравни каси - напротив, нека има, но те
да се занимават само с ъпгрейдване на медицинската грижа
- стентове, стави, лещи и прочее модерна медицина.
Но спешната помощ, хроничните болести, епидемиите да са изцяло грижа на държавата. Стигаме и до прословутите рецепти. Всяко лекарство, което по някакъв начин се реимбурсира с обществени средства, изобщо да не стига до търговската мрежа, а да се връчва лично на болния в диспансерите. Какво значи търговия с инсулин, след като това е 100% покриван от обществени фондове препарат.
Ендокринолозите да поемат и дистрибуцията - който се нуждае, отива на преглед и му връчват препаратите за месеца. И ако реши, да ги продаде, за да ги изнесе някой в Белгия и да спечели някой лев например, ще пострада той самият.
Това, което в момента се случва по аптеките, е, че хиляди пациенти са без животоподържащи лекарства заради тъй наречения паралелен износ.
Ако болният е получил препаратите физически и ги е продал, той лично няма да може да се лекува през следващия месец и така ще застраши собствения си живот.
