Моделът “парите следват студента” без елемента качество сега деформира системата, казва ректорът на Софийския университет
- Проф. Вълчев, първата точка в мандатната ви програма беше наречена “Място на университета в обществото” - какво трябва да е то и какво да се промени?
- Университетът отново трябва да стане националното място за дебат по всички важни въпроси, които чертаят бъдещето на страната.
Разбира се, ще си партнираме с Българската академия на науките и с останалите висши училища. Софийският университет традиционно е бил такова място и отново трябва да го заеме, тъй като точно в средища като СУ, като останалите висши училища и БАН съществува огромен експертен потенциал. И търсенето на пътища за бъдещето трябва да се случва на такива места.
Моето желание е университетът да стане много по-отворен към обществото, да се чуват различни мнения и визии за бъдещето. Едва тогава ще се усети колко важни са подобни средища за напредъка на всяко едно общество.
През годините имах възможност да създам контакти във всички факултети на университета и с колеги от други вузове и БАН. Ние като общество трябва да се възползваме в пълнота от натрупания експертен потенциал, защото навлизаме в трудни времена. Ще бъдем изправени пред много, изключително сериозни и напълно непознати до този момент предизвикателства и заедно трябва да търсим средствата те да бъдат преодолявани.
Технологиите вече достигнаха развитие на такова ниво, което поставя в друга светлина човешките общества, поведението на отделния индивид. Всичко това трябва да се изследва в ускорени темпове, за да можем да превърнем технологиите в приятел, в движеща сила на обществата и да минимизираме обратните ефекти. Защото всяка технология може да бъде използвана и с недотам почтени цели.
- Веднага след избирането ви за ректор казахте, че най-важното, с което ще започнете, е финансовото състояние на СУ. Каква е посоката?
- Ще си партнираме с всички институции, с които до момента се е движила реформата във висшето образование - Министерството на образованието и науката, Съвета на ректорите, синдикатите, които имат познания и функции за целия сектор, останалите висши училища. Досегашният модел на финансиране генерира проблеми в цялата система на висшето образование.
Ще имаме проактивна позиция, така че в сравнително кратки срокове да стигнем до нов начин на финансиране. Той трябва да ни позволи да стабилизираме системата, да разрешим проблема с възнаграждението на преподавателския труд и на администрацията във висшите училища и специално в СУ, както и да имаме достатъчно средства за издръжка на учебния процес - това, което пряко засяга младите хора.
- Какъв е новият модел?
- Водещото трябва да бъде качеството. Философията “парите следват студента” без елемента качество доведе до изключителни деформации - разрастване на университетите, следвайки желанието да привлекат повече студенти. Ако се конкурираме единствено и само на полето на брой студенти, това води до големи изкривявания. Представете си недотам добре подготвени студенти, които след години ще заемат различни експертни позиции в публичния и в частния сектор. Могат дори да нанесат вреда. Вариантите ще бъдат обсъждани в партньорство с всички институции, ангажирани с изработването на този нов модел.
- Софийският университет е лидер в рейтинговата система на висшите училища у нас, какво трябва да се направи, за да отиде още по-напред в световните класации?
- В последните години се повиши изключително много публикационната активност на колегите не само в природните направления, а и в социалните и хуманитарните науки. Ще продължим в тази посока. Предстои навлизането на редица центрове за върхови постижения и по компетентност, където някъде сме водещ университет, а в други случаи - партньори. След изграждането на инфраструктурата, оборудването на центровете оттам очакваме мощен научен принос, за да станем много по-видими в световните класации.
Пример в това отношение е институтът INSAIT, който е на отделно финансиране. Благодарение на това щедро финансиране с бързи темпове той показва огромен научен капацитет, привлича световни имена в областта на разработването на изкуствения интелект. Ще се опитаме в следващите години да осигурим нормално функциониране на тези центрове, както и партниране с научните ни звена и институти в другите факултети, така че да подобрим позициите си в световните класации.
- По-видими ли ще станат университетите, ако част от тях се слеят - имаше такава идея?
- Видя се, че тя няма как да сработи към момента. Бъдещето ще покаже може ли да се върви в тази посока, или трябва да се намерят други механизми, които да стабилизират отделните висши училища. Защото е факт, че в някои от тях има малко студенти.
- Казахте, че изследователският характер на университета трябва да се задълбочи с допълнителни стимули за развитие на научните изследвания и публикационната активност, какво имате предвид?
- Стимулите са свързани с осигуряване на допълнителни средства, които да ни позволят да развиваме изследователския си характер. Научните изследвания изискват допълнително финансиране, отвъд традиционното.
Ще се опитваме и тук да се възползваме от проектното финансиране, от това, че вече сме част от европейските университетски алианси. Ще влизаме в нови партньорства, ще разработваме с широки колективи научни проблеми, актуални към днешния ден. Пътищата са много и ще се възползваме от всички тях, защото добро качество на обучение се постига там, където има силна изследователска дейност. Още в ранни години най-добрите студенти могат да бъдат включвани в тази дейност. Нашите докторанти отдавна участват в научни проекти на отделните катедри и факултети. Това са стъпки в правилна посока.
Ако младите хора не влязат отрано в изследователски екипи, после ще им бъде много трудно да адаптират своята дейност към новите реалности на университетите на XXI век.
- Какво е нивото на младите, които идват при вас от средното образование?
- Различно. Някои млади хора идват с определени дефицити. С това не искам да хвърлям вина върху средното образование. Образователната система е една свързана цялост. Ако трябва да бъде променяна, това трябва да се случи на всичките ѝ нива. При такъв тип млади хора се опитваме да създаваме допълнителни условия, така че те да преодолеят дефицитите и да не се демотивират още в началото. Имаме програми, които предлагат извънаудиторна заетост за допълнителна подготовка. Имаме индивидуално менторство - директно колеги асистенти или хабилитирани преподаватели работят с тях.
- Какво ще направите за привличането на повече чужди студенти?
- Работим и ще продължим да работим по този проблем, набелязвайки специалности, към които се проявява интерес от страни от Африка, от Арабския свят, от Югоизточна Азия. Ще създаваме и нови специалности на съответните чужди езици, към които има интерес. В миналото България е имала силни позиции в тези страни. Досега съществуват асоциации на завършили български университети с кадри, които са на ръководни позиции в средния и висшия административен ешелон на тези страни. Там действително чукаме на отворена врата. Ключово ще бъде обаче да успеем да убедим министерството на образованието да създаде подпомагаща програма, която изисква координация с министерствата на външните и на вътрешните работи, тъй като такъв тип студенти срещат много административни пречки - с визи, с признаване на дипломите им от средно образование и т.н. Тук трябва да бъдем подпомогнати и от държавата.
Наскоро проф. Герджиков лансира изключително добра идея - част от помощите, които България отпуска на тези страни, да бъдат заделени за стипендии на студенти, идващи оттам. Привличането на чуждестранни студенти не е самоцел. Това е от полза за страната. Развива партньорски отношения между бизнеса, между политиците. Важно е не само за допълнителното финансиране на университета, важно е за ситуирането на страната ни в съвременния свят.
- Добра ли е връзката университет - бизнес, трябва ли предоговаряне на тези контакти?
- Поддържаме добри отношения с работодателски и бизнес организации, но трябва още повече да задълбочим тези контакти.
Ако започнем единствено и само да подготвяме специалисти според техните очаквания, ще получат хора с тясно професионално знание, които обаче няма да имат широтата да бъдат визионери и да са полезни в сектора, в който работят. Ако водим постоянен диалог с бизнеса, ще успяваме да осъвременяваме програмите, но същевременно да оставаме в широкото поле на висшето образование, което отвъд професионалните познания изгражда много други качества у младите - умения за работа в екип, усещането, че ученето трябва да продължи през целия живот. Това, че си придобил диплома и професионална квалификация, трябва да ти говори, че променящият се свят изисква непрекъснато интелектуално усилие да се усъвършенстваш, да следиш новостите и процесите, които променят и средата на бизнеса, и самите ни общества.
Мисля, че ще добием ново качество на партньорство с бизнес организациите и неправителствения сектор, който също има желание да подпомага тези процеси.
- Има ли нужда от синхронизиране на учебните програми с университети партньори?
- Промяната не е толкова драматична, защото отдавна работим в стандартите на общоевропейското пространство, на Болонския процес. Нашите програми отговарят на стандартите на европейските. Разбира се, както партньорските ни университети, така и ние имаме какво да научим едни от други и това ще е повод за допълнителни промени в нашите програми, за да бъдат още по-добре синхронизирани.
- Обещахте обновяване на всички учебни корпуси, с кой започвате?
- Това е голяма болка. Неслучайно казвам, че трябва да се промени политиката в областта на капиталовите разходи в сектора на висшето образование. Ако погледнем дори съседите си на Балканите - изграждат се изцяло нови кампуси, създават се условия, които са привлекателни за младите. Голяма част от сградите ни са паметници на културата и изискват внимателно стопанисване и допълнително финансиране.
Влизайки тук, младите трябва да се чувстват уютно и да приемат университета като свой дом. Непрекъснато трябва да се справяме с ремонти на стари инсталации. Преди няколко месеца се спука един от главните водопроводи във Факултета по химия и фармация. Много тежка е ситуацията в Центъра за източни езици и култури. Всички сгради и всички корпуси на университета имат нужда от обновяване.
CV
- Роден е на 6 март 1962 г.
- Зам.-декан на Философския факултет по учебната дейност (2011-2015), до 2019 г. ръководи катедра “История и теория на културата”
- От декември 2015 г. е зам.-ректор
- Ръководител на магистърска програма “Мениджмънт и социализация на културното наследство”
- Член на Факултетния съвет на Философския факултет от 2011 г. и на Академичния съвет на СУ (от 2019 г.)
- През 2023 г. е избран за професор
- Член на Съюза на учените, на Алианс Франсез, Общобългарския комитет “Васил Левски” и на Националния форум “Културно наследство”
- Автор на множество научни публикации, съставител и редактор на сборници и книги
- На 22 ноември беше избран за ректор на Софийския университет
