- При 32% в риск от бедност сме по-чувствителни за инфлацията от другите в Европа
- Защо 6 ст. за трамвайно билетче при соца са много различни от 6 ст. днес
- Българите са сред малкото в света, усетили вкуса на хиперинфлацията
- Ако соцвластта е трябвало да коригира дисбалансите между паричното обращение, производството и контролираните цени, през 1989 г. те е трябвало да нараснат 7 пъти
- Малцина днес си дават сметка, че живеят много по-добре отпреди 10 ноември
- За да бъде исторически вярно преизчислението на "ниските цени" на соца, човек трябва да мине през няколко формули, даваме ги, нека НСИ ги интегрира на сайта си
- Днес, когато много българи се чудят как да напълнят потребителската си кошница, миналото сякаш няма значение
Доцентите Ралица Симеонова-Ганева, Мартин Иванов и Калоян Ганев вече трета година работят върху екзотичен проект - изчисляват инфлацията в България от 1750 г. до днес. Тримата са изчели внушително количество документи, съхранявани архиви и музеи в цялата страна и от официалната статистика. Сред тях около 1000 търговски тефтера, в които стопаните са записвали разходите и приходите си, за да определят цените преди 1887 г., защото дотогава не е имало официални данни за цени.
Благодарение на проучването на двама френски изследователи откриват и първия запазил се разходен бюджет на българско семейство, живяло в Самоков през далечната 1848 г. Описват 25 стоки, които са присъствали в потребителската кошница на българина цели 3 века.
Според изследователите българинът живее най-добре сега, защото за първи път от 13 века харчим 32-33% от семейния бюджет за храна, докато при соца - над 47%. По думите им поколението, изживяло младостта си по време на социализма, е платило цената на най-тежката, според тях монетарна криза от 1750 г. насам - хиперинфлационния пик от 1997-1998 г. Всичко това доц. Мартин Иванов разказа пред “24 часа” в интервю преди година.
Сега тримата доценти разкриват механизмите на инфлацията по време на социализма. Вижте в интервюто на икономиста Ралица Симеонова-Ганева и историка Мартин Иванов.
- Доц. Ганева, доц. Иванов, от три години изчислявате българската инфлация за последните два века и половина. Съвсем скоро написахте статия заедно с доц. Калоян Ганев за тази по време на социализма. Сред изводите в нея е, че инфлацията в периода 1952-1988 г. влияе в някакъв смисъл и на тази в първите години на прехода. Пишете, че преди промяната е трябвало цените да се вдигнат 7 пъти, за да бъде преодоляна. Не влияе ли тогавашната инфлация и върху днешната?
РАЛИЦА ГАНЕВА: Натрупаното инфлационно напрежение от 1952 г. до края на 80-те години на XX век е основният фактор за огромната инфлация в началото на 90-те години. Ако социалистическото управление е трябвало да коригира натрупаните дисбаланси между паричното обращение, производството и контролираните цени, то ценовото равнище през 1989 г. е трябвало да нарасне седем пъти. Това не е направено, а решаването на проблемите е оставено за след падането на режима. Ето защо либерализацията на цените в началото на прехода към пазарна икономика нямаше как да не доведе до ценовите шокове, през които преминахме. Макроикономическите ефекти от тези шокове отдавна са отшумели. Днешната инфлация е породена от съвсем други и нови фактори. Психологическите ефекти обаче от онази безпрецедентна в историята ни висока инфлация все още в голяма степен формират възприятията и нагласите на българите към близкото минало и прехода. Тези болезнени спомени формират и високата степен на доверие във валутния борд като институция, която допринесе съществено за нормализиране на инфлационните очаквания.
- Сега има опит за контрол върху цените, вдигат се доходи и пенсии, въвеждат се данъчни облекчения за някои отрасли. Намирате ли прилика между днешните начини за справяне с инфлацията в България и тогавашните?
Р. Г.: Днешните и тогавашните инструменти, които са ползвани за справяне с инфлацията в България, са съвсем различни. Сред основните инструменти, ползвани между 1944 и 1989 г., можем да споменем два.
Първият включва изземването на парични средства от населението и частния бизнес в първите години на комунистическото управление - уж с цел редуциране на паричното обращение. В крайна сметка се оказва, че тази цел съвсем не е била постигната, а напротив - паричното обращение следва силно положителен тренд през целия период. Причините за това са много. Сред тях са неспазването на фискална дисциплина и общото лошо управление на финансовите потоци на макроикономическо ниво, което от своя страна произтича и от несъответствието между централните планове и фактическите развития.
Вторият инструмент на режима е свързан със силния контрол върху вътрешните цени и заплатите. Този ценови контрол е бил реализиран в условия на непрекъснато нарастващи международни цени и се е характеризирал с неравновесни и нелогични съотношения между цените на отделните стоки, услуги, суровини. Такива инструменти биха могли да бъдат ефикасни в известна степен само в краткосрочен план.
Прилагането им в продължение на четири десетилетия води до натрупване на огромни дефицити и дисбаланси.
За щастие, днешните инструменти за справяне с инфлацията в България не включват изземване на парични средства от населението и частния бизнес. Контролът на цените е силно ограничен и се свежда до определени и много специфични стоки и услуги. Въвеждането на валутния борд имаше ключово значение за овладяването на инфлацията. Вземащите макроикономически решения в България днес могат да разчитат преди всичко на инструментите на фискалната политика.
- В статията си пишете, че за половин век в България са проведени 4 парични реформи, че днешният лев не е този отпреди 1999-а, нито пък онзи отпреди 1962-а, или пък тези отпреди 1952 или 1947 г. Каква промяна са целели тези реформи и имало ли е ефект от тях?
МАРТИН ИВАНОВ: Както вече стана дума, първите две парични реформи имат за цел да изземат останалите все още след войната средства у населението и бизнеса и да ги впрегнат в ускорената индустриализация на страната.
Под тази “макроикономическа” цел обаче ясно прозира и една чисто политическа задача. Да се лишат подложените на репресии представители на довоенните елити от техните последни спестявания, превръщайки ги буквално в “бивши хора”. Реформата от 1962 г. пък е продиктувана от нуждата да се адаптира левът към промененото златно съдържание на съветската рубла. Задрасквайки една нула, тя много напомня на девалвалвацията, която преживяхме през 1997 г.
- Резултат от какво е днешният лев и съпоставим ли е с онзи от социализма и периода непосредствено след промяната през 1989 г.? Питам, защото формулата “ниски цени, безплатни здравеопазване, образование и почивки, уравниловка - щастлив живот” още живее в главите на носталгиците, а те не са малко...
М. И.: Паричните реформи, които са предприемани, са толкова дълбоки, че през последния близо век би трябвало да говорим за четири различни национални парични единици, макар и с едно и също име - до 1947, до 1952, до 1998 и днешния лев. Сравнението помежду им е възможно, това бе една от целите на нашето изследване, но то не може да става директно. Шест стотинки, колкото струваше трамвайното билетче, да се сравняват с 6 ст. от 2023 г. За да бъде исторически вярно, преизчислението на “ниските цени” трябва да мине през няколко формули, дадени в края на последната ни статия. Би било най-добре тези формули да бъдат интегрирани на сайта на националната статистика, за да позволят на всеки сам, без особени затруднения, да пресметне реалната днешна стойност на “ниските цени” от миналото.
- Пандемия и война, енергийни зависимости вкараха не само нас, но и всички държави в европейското семейство в криза, част от която е и инфлацията. Не драматизираме ли нашите 6,3% инфлация (за септември, НСИ) на фона на тази в периода 1990-1997 г., възлизаща по ваши изчисления на 214 205,4%? А и на световната?
Р. Г. : Исторически погледнато можем да кажем, че има известно драматизиране на нивото на инфлация - българите са преминали през много по-тежки инфлационни процеси и са сред малкото народи в света, усетили вкуса на хиперинфлацията. Но събитията от 90-те години на миналия век са твърде далечни за обикновения българин днес. Колко потребители се сещат изобщо да се върнат назад във времето, за да си дадат сметка, че живеят много по-добре от предците си и е имало много по-висока инфлация някога? Много малко. Но пък всички се вълнуват от икономическите реалности тук и сега. Всяко нарастване на цените ограничава потребителските и инвестиционните възможности на всички домакинства. По-високите цени на стоките от първа необходимост влошават значително качеството на живот на по-голямата част от българските потребители. Тази по-голяма част разполага с по-ниски от средните доходи за страната. С други думи, миналото няма значение, когато много българи трудно се справят с проблема как да напълнят потребителската си кошница днес и утре. Разбира се, с този проблем се сблъскват и немалко потребители от останалите държави в ЕС. За разлика от тях обаче, у нас делът на населението, изложено на риск от бедност или социално изключване, е значително по-висок - 32,2%. Отделно от това, доходите в България са най-ниските в ЕС, както и стандартът на живот. Българските потребители като цяло са по-уязвими към повишаването на цените. Ето защо у нас има много висока чувствителност към настоящата инфлация, независимо от това, че тя не е типично български проблем и в значителна степен е предизвикана от външните шокове, които споменавате.
- Държавата ни се готви за въвеждане на еврото, ако това стане, бордът ще падне. Какъв ще е ефектът?
Р. Г.: Смяната на една валута с друга сама по себе си не може да бъде нито панацея, нито причина за инфлация и други макроикономически проблеми. Историческите уроци показват, че икономическите ефекти от въвеждането на нова валута са резултат преди всичко от това какви икономически политики провежда дадена държава. Ефектът от въвеждането на еврото в България ще зависи най-вече от степента на подготвеност на икономиката и институциите за новата валута и от това дали се провежда благоразумна фискална и парична политика. Самата подмяна на банкнотите и монетите ще е поредна за нас. За разлика от предходните четири парични реформи, за първи път предстои смяна на името на валутата - евро вместо лев. Всичко останало е нещо, през което вече сме преминавали - като подготовка, процес и последващо управление. Историческият ни опит показва, че не визията на банкнотите и монетите, а институционалната рамка и макроикономическите решения имат ключово значение за икономическото развитие в дългосрочен план.
- Кои са най-изненадващите за вас резултати от сложното изследване, което проведохте на инфлацията в България по време на социализма и след него?
М. И.: Не бих казал изненадващо, тъй като ние се занимаваме с тази материя от години. Все пак открихме някои детайли, свързани с паричните реформи, които дават нова светлина върху икономическите процеси. Струва ми се обаче, че изследването ни дава възможност да се извлекат няколко поуки. За икономисти и политици най-важен би бил урокът, че популистките заигравания с цените и дългото им удържане на нереално ниско ниво неминуемо води до парични катаклизми като онези от началото и особено от средата на 90-те години на миналия век. А за всички нас, потребителите, би било отрезвяващо да си припомним, че онези превъзнасяни “ниски цени” всъщност са относително високи спрямо тогавашните доходи и гарантират няколко пъти по-нисък жизнен стандарт от този, на който се радваме днес. Но дали някой наистина се учи от историята?
CV
Ралица Симеонова-Ганева е доцент и директор на магистърската програма по приложна иконометрия и икономическо моделиране (Applied Econometrics and Economic Modelling) в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
Изследователските ѝ интереси са в областта на стопанската история, икономическия растеж, пазара на труда и човешкия капитал, предприемачеството и малкия бизнес и пр.
Доц. д-р Мартин Иванов е роден през 1970 г. във Велико Търново. Завършил е английска гимназия в Русе, а след това история в СУ. Между 1999 и 2015 г. е доцент в Института по история на БАН, а от 2015 г. е доцент в катедра “Социология” в СУ.
Председател на Държавна агенция “Архиви” (2011-2013). Съветник по образование и култура на президента Росен Плевнелиев. Министър на културата в служебния кабинет “Близнашки” (2014). Посланик на България във Финландия (2016-2020)
