След 2007 г. се наложиха по 2-3 водещи фирми във всеки бранш. Днес патриарсите се готвят за почетна пенсия, а следващото поколение поема щафетата, казва финансистът
Още акценти:
- При малкия бизнес картината е смесена - понякога печели, понякога губи, но като цяло това е много борбена и инициативна прослойка, изцяло свързана с България
- Българинът е разумно-консервативен. Депозитната база на банките е стабилна, но не се къпем в море от мързеливи свободни пари
- Който инвестира в акции трябва да има свободни пари с дълъг хоризонт, да не се изкушава да влага кредитни пари и да носи на болка, иначе е по-добре да търси друго място за парите си
- Съветвам хората да са предприемчиви, да не се вцепеняват от прогнозите на продавачите на страх и да мислят как да направят инфлацията и бизнесциклите свои приятели
- Силните компании са в най-добра позиция за усвояване на европейските пари и съдейки по шума в публичното пространство борбата за тях е в ход
- Защо все се говори, че българите сме много бедни? Не умеем да управляваме богатството си или имаме особен поглед към него, г-н Андреев?
- Бедни сме според видимите нетни финансови активи. Тази статистика обаче не отчита вложенията в бурканбанк, където сме традиционно силни. Може би щеше да е по-коректно да сравняваме реалната покупателна способност у нас и в другите държави.
- Allianz Global Wealth Report пресметна, че по брутни финансови активи на българските домакинства от 123 млрд. евро на човек се падат по 14 510 евро. Тази класация обаче май не отчита задълбочаващото се неравенство, т.е. един има 100 евро, друг 100 хил. евро?
- Станахме страна на големите контрасти. Огромен финансов ресурс се концентрира в тесен кръг. Казвам това като човек, който 25 години е работил пряко с над половината от водещите 1000 фирми. Преминахме през смяна на системата, хиперинфлация, приватизация, глобална финансова криза, пандемия, усвояване на еврофондове и преразпределяне на милиарди по линия на обществените поръчки.
През последните години реалните лихви по кредити бяха отрицателни, а финансирането - обилно. Всичко това в съчетание с 10% плосък данък, отворения характер на икономиката и възможностите, които даде глобализацията на част от предприемачите, доведе до ускорено натрупване на капитал.
Още около 2007 г. се наложиха по 2-3 водещи фирми във всеки бранш. Днес с малки изменения същите компании продължават да са водещи, патриарсите се готвят за почетна пенсия, а следващото поколение поема щафетата. Тези хора нямат причина да са нещастни, напротив, България им отеснява.
- А освен свръхбогати и бедни, имаме ли средна класа?
- При малкия бизнес картината е смесена - понякога печели, понякога губи, но като цяло е много борбена и инициативна прослойка, която е изцяло свързана с България. Най-много апатия и липса на перспектива има сред хората в третата възраст, в селата и малките населени места. През последните години там се виждат нови некролози на таблата пред кметствата, някоя автоматична автомивка, тук-там солари и вендинг машини. Разривът между града и селото се увеличава. Минималната работна заплата, която получават над 500 000 българи за труда си, даже след предстоящото 20-процентно увеличение, е трудно да ги ощастливи. Значителна част от тези домакинства жонглират с бързи кредити месец за месец.
- Влюбен ли е българинът в банковите депозити въпреки почти нулевата доходност? Само заради гарантирането им при евентуален фалит на банката или пък те са един мързелив начин да не се поемат рискове?
- Българинът е разумно консервативен. Депозитната база на банките е стабилна, но не се къпем в море от мързеливи свободни пари. Статистиката на БНБ за депозитите на домакинства за 2023 г. казва, че близо 2/3 от средствата в банките могат да бъдат изтеглени във всеки момент, а средният им размер е около 6000 лв. на сметка.
Броят на вложителите е по-малък от този на депозитите, защото много хора имат сметки в повече от една банка, но и 12 000 лв. на човек да са, това са бели пари за черни дни, които покриват разходите за живот за няколко месеца плюс резерв за непредвидени случаи. Статистиката за депозитите на домакинства показва, че повечето от тях са бели пари за черни дни.
При депозитите над 200 000 лева, които не са покрити от Фонда за гарантиране на влоговете, имаме 11 млрд. лева, разпределени в 23 000 броя депозити. Това са едва 12 хил. - 15 хил. вложители, които притежават 13% от парите. Не мислете, че тези хора инвестират основно в депозити - те имат бизнес, недвижимости и пари във фондове, акции и облигации в страната и чужбина.
- Но парите в пенсионни и застрахователни фондове за 2022 г. са загубили 3% от стойността си. Това означава ли, че инвестицията в тях си заслужава?
- Предполагам, става въпрос за 3% номинална загуба за една година. Тя не е изненадваща предвид резкия ръст на лихвените проценти и понижението на цените на дългосрочните облигации, каквито има в изобилие в портфейлите на пенсионните фондове и застрахователите.
Не бива да се правят генерални изводи въз основа на резултата от едно тримесечие или даже година. Но ако се прибави инфлацията, вече говорим за двуцифрена обезценка на тези средства.
- Как тогава да се вземе решение за инвестиция в ценни книжа, за да няма резки загуби?
- В последно време растат акциите на нефтените, военните компании и на технологичните, покрай еуфорията от напредъка на изкуствения интелект. „Слонът в стаята" е 5%-ната доходност по 10 годишните ДЦК на САЩ, за първи път от 2007 г. Това натиска надолу цените на другите активи. Инвеститорите, които преди при нищожен доход по облигациите търсеха заместител в акции на компании с висок дивидент, но голяма задлъжнялост и скромен ръст на продажбите сега са на червено. Волатилността ще съпътства и в бъдеще капиталовите пазари и даже ще нараства, заради високочестотната, алгоритмична търговия и свръхчуствителността към всяка новина. Всеки, който решава да се захване с инвестиции в акции трябва да има свободни пари с дълъг хоризонт, да не се изкушава да влага там кредитни пари и да носи на болка, защото ако не е готов да изтърпи за неопределен период спад в стойността на портфейла от 20-30-50%, по-добре да търси друго място за парите си.
- Един от вашите горещи съвети бе да се инвестира в държавни ценни книжа. Още ли е валиден?
- До, но с уговорката, че е за хора със свободни пари с хоризонт поне 12 месеца. Преди година едногодишните първокласни държавни ценни книжа на САЩ и Германия носеха около 3% в евро и 5% в долари. Ако някой е вложил в дългосрочни ценни книжа, вероятно към момента е на загуба, макар и нереализирана, защото лихвите се увеличиха, на дългосрочните книжа, даже на най-сигурните, спаднаха.
- Наскоро стана ясно, че ДЦК ще се търгуват на нашата фондова борса. Какъв ще бъде ефектът?
- Логично е платформата на Българската фондова борса да се използва за търговия с ДЦК. Добре е да се разшири кръгът на инвеститорите, в интерес на всички е да има развит капиталов пазар, но ефектът няма да е значим.
- Сравнението в доходността между ценните книжа с лихвите по депозити какво показва?
- Днес лихвите по депозити в България продължават да са символични. Докато в Западна Европа можете да получите 1,5% в евро и 2,3% в долари. Австрийска банка пусна промоция от 4% за едногодишен депозит за суми над 50 000 евро. Щатските едногодишни облигации в момента носят около 5,5%, а германските - 3,7% годишно.
България все още е рай за кредитополучателите, но с увеличаването на лихвите по депозити ще поскъпне и кредитът. Може би едва тогава с изоставане от няколко месеца ще се поохлади и пазарът на недвижимости.
- Имотите май са основното богатство на българите. Какво е различното, ако се влагат пари в инвестиционен имот, който няма да се ползва като собствено жилище?
- Ние нямаме развит фондов пазар и първо се насочваме към недвижимостите, което не е грешно. Моите наблюдения са, че когато хората влагат пари в имот за собствено потребление, са склонни дори да надскачат възможностите си. Когато купуват и обзавеждат инвестиционен имот, водеща е рентабилността. Независимо за какво ще се използва имотът, има общоприети методи за оценка, които ще ви ориентират дали не надплащате значително към момента. Инвестициите в България през последните години се концентрират в 130-150 общини, населението мигрира натам и потенциалът за растеж на цените на имотите в тези населени места е значително по-висок от средния за страната.
- Инвестицията в земя перспективна ли е?
- Тя ще поскъпва, измерена в книжни пари в дългосрочен план, но се пазете от обобщения. Зависи какво произвежда земята, кой ще я обработва, има ли риск от промени в регулации, данъци. Съвсем неотдавна се обсъждаха промени в Закона за черноморското крайбрежие, които биха намалили ценността на парцелите.
- Злато, диаманти, картини могат ли да бъдат алтернатива?
- Златото може да е 3-7% от активите ви. Трябва да се купува постепенно, за да усредни цената. Не бива да се хранят надежди, че утре цената му ще се удвои, а ако спадне - да се продава панически. Картини и диаманти са привилегия на хора с големи възможности, специфични знания и контакти.
- Кои са най-рисковите инвестиции, според вас?
- Най-големият риск сме самите ние. Нашите знания, подготовка, темперамент, начин на живот до голяма степен определят финансовия ни успех. Ако работите, живеете според възможностите си, спестявате и не пропилявате спестеното, във времето би следвало да постигнете приличен резултат.
- Инфлацията обаче свива доходността на всичко. Кого засяга повече - бедните, богатите, средната класа?
- Хората с ниски и фиксирани доходи страдат най-много. Възможно е инфлацията да се увеличи - идва зима, Близкият изток припламва. У нас основно инфлацията се помпа от цените на енергоносителите и хранителните продукти. Политиците се кълнат, че бензинът трябва да е с левче по-евтин. Ако това стане, ще е силен антиинфлационен импулс. Години наред консумирахме сигурност, сега предстои да инвестираме милиарди в отбранителни способности.
- Ако дойде нова инфлационна буря в комбинация с рецесия, какъв е съветът ви към хората?
- Да са предприемчиви, да не се вцепеняват от прогнозите на продавачите на страх и да мислят как да направят инфлацията и бизнесциклите свои приятели. Инфлацията обезценява дълговете, а немалко бизнеси успяват да я прехвърлят с горница на клиентите.
- Парите от еврофондовете и по плана за възстановяване променят ли картината?
- Европейските програми и планът за възстановяване ще дадат ефект, но да не чакаме чудеса. Те не могат и никъде не са определящи за развитието на икономиката. Естествено е силните компании да са в най-добра позиция за усвояване на тези средства и съдейки по шума в публичното пространство, борбата за тях е в ход. Нека усвояват, но прозрачно, при наличие на обществен и институционален контрол. Става въпрос за много пари, важно е да създадат повече работни места в перспективни отрасли.
