Силите на реда успяха да се справят с безредиците, но за съжаление, имаше полицаи, които не спазиха задълженията си
От една страна, силите на реда успешно се справиха с проявения вандализъм пред националния стадион, от друга - бе проявено полицейско насилие над хора в безпомощно състояние и журналисти.
На първо място се поставя въпросът трябваше ли да се разреши протестът на демонстриращите срещу БФС. Правото да протестираш е основна демократична ценност. Организаторите на протеста са декларирали, че ще е мирен. При падението на българския футбол през последните две десетилетия естествено е да има протести. Да, всеки добре знае, че в агитките на немалко отбори има хора, склонни към насилие и далеч не само към това. Ето защо въобще не е изненада, че по думите на директора на СДВР сред задържаните 33-ма души има проявени за наркотици, футболно хулиганство и други престъпления.
Но такова е положението не само в България. На всеки мач на националния отбор се събират фенове и на “Левски”, и на ЦСКА – трябва ли мачовете на националния завинаги да се играят без публика? Не, естествено. Така че въпреки основателния риск и след съгласуване с МВР протестът правилно бе разрешен.
МВР взе драстични мерки за сигурност, като на протеста бяха мобилизирани 1600 полицаи и жандармеристи.
Като спорен пропуск може да се отчете, че в началото срещу протестиращите не стояха добре екипирани представители на реда, за да ги респектират. Не че нямаше и напълно оборудвани в резерв. От друга страна, полицаите в бронежилетки, с каски, маски и палки предизвикват определени ултраси. Районът на протеста бе отцепен и имаше старание всички протестиращи да влизат след проверка с металодетектори. Все пак имаше известна възможност за по-стриктен достъп, колкото и трудно да е в центъра на София, което постфактум е много лесно да се каже. Но като цяло подготовката бе много добра.
Да, ескалацията беше очаквана. И се случи. Подпалени бяха бус на общинската полиция, 23 контейнера и кошчета за отпадъци. Изгорени или изпочупени бяха 33 антипаркинг колчета, 17 тръбнорешетъчни прегради, 5 кашпи, както и стоянки за велосипеди и пътни дъждоприемни шахти. Смея да отбележа, че след много мачове в цивилизовани държави нанесените поражения са много по-големи.
По думите на зам.-шефа на СДВР Стефан Иванов много от протестиращите са проявили “безпрецедентна агресия”. Според министъра на вътрешните работи Калин Стоянов провокаторите са се появили по-късно. Което е много вероятно, защото след избухването на безредиците вече не е имало възможност хората на мястото на протеста да бъдат проверявани носят ли примерно коктейли “Молотов”. Истина е и че протестиращите са били предупредени многократно, че ще бъдат разпръснати с щитове, палки и водни оръдия. Директорът на СДВР Любомир Николов разясни, че нахлуването на полицията в “Бар 75” се е наложило, защото там са задържани хората, които са подпалили полицейския бус.
“Градът щеше да пламне”, заявиха от столичната полиция на брифинга си в петък сутринта. И това също е истина – знае се как могат да дефилират из града агитките. Изводът е, че силите на реда успяха да се справят с безредиците.
Извън това има едно основно правило в правото из целия цивилизован свят: когато заподозрян е под контрол – или е с белезници, или ако не проявява насилие, към него не може да се прилага насилие. Да, и полицаите са хора, и те се дразнят и им се иска да раздадат веднага правосъдие. Но те именно затова са облечени с власт, срещу което стои задължението да спазват точни правила на поведение. Но за съжаление, имаше полицаи, които не спазваха задълженията си.
Няколко записа в социалните мрежи показват как полицаи бият паднал човек. Неадекватна принуда бе приложена при разпръскването и арестите сред събралите се в “Бар 75”, без към момента тези хора да са проявявали насилие.
Описани бяха няколко случая на насилие над журналисти.
Въздържането на полицаите от побой на хора с белезници или на хора, които не упражняват насилие, се постига с подготовка и тренинг. Но това е дълъг процес. А министърът на вътрешните работи е на поста си по-малко от 6 месеца и няма как да бъде държан отговорен за това. Организирането на полицейската акция не е политически въпрос – това е отговорност на професионалното ръководство на МВР, ръководено от главния секретар. Присъствието и на министъра, и на главния секретар при ръководенето на операция в реално време би довело до опасно двувластие. А и се изясни, че главният секретар на МВР е поддържал контакт с министъра през цялото време на протеста и на действията след това. Да, министърът може да поеме политическа отговорност.
Но политическа отговорност предполага цялостен неуспех на силите на реда при протеста.
А това не е така. Следва да се съгласим с министъра, който казва: “Ако аз подам оставка, това означава, че предавам всички служители, които бяха на терен”.
Калин Стоянов е минал по цялата верига на служебната стълбица. Освен полицейската академия е завършил и право. Завършил е и курсове за ръководни служители, включително към Международната правоприлагаща академия – ILEA, Будапеща, Унгария.
Ако погледнем към подалите оставки вътрешни министри, ще се натъкнем на една при сходни обстоятелства. Става въпрос за оставката на Младен Маринов през юли 2020 г. в разгара на протестите срещу третото правителство на Борисов. Официално той и други двама министри бяха освободени заради обвинения за връзки с ДПС. Което не беше много сериозно – не е известно тримата министри да са имали специално откроени връзки с ДПС.
Идеята на оставките беше да се отклони силата на протестите. А те бяха подкладени и от побоя от полицаи на момче, което беше в безпомощно състояние зад колоните на МС пред очите на гражданите и няколко включени камери. Полицаите късаха дрехите на студента по право в Хага и го налагаха. След това момчето постъпи в "Пирогов".
Има разлика между двата протеста.
През 2020 г. протестът беше политически, а пребитото момче нямаше образа на потенциален насилник. Момчето първо беше завлечено зад колоните на МС, а след това и жестоко пребито. Да, има и прилики – противозаконното насилие винаги си остава такова. Но полицейското насилие го има и в цивилизованите държави.
