Проф. д-р Александър Оскар, дм, е ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ “Александровска” и председател на Българското дружество по детска офталмология и невроофталмология. Има две придобити специалности – по очни и по нервни болести, както и защитен дисертационен труд в областта на невроофталмологията и професионална квалификация по здравен мениджмънт. Специализирал е невро-офталмология в САЩ.
- Проф. Оскар, по време на медицинска конференция за социалнозначимите заболявания предупредихте за тревожно бързо увеличаване на късогледството, коя е причината за тази тенденция?
- Вече над 90 процента от информацията, която човек получава от околния свят, постъпва чрез зрителната система. Практически почти половината от човешкия мозък е ангажиран с анализирането на зрителната информация.
И най-малкото отклонение от доброто зрение влошава качеството на живот.
Около 25 процента от децата имат зрителни нарушения най-често в резултат на некоригирани рефракционни аномалии и нужда от очила. Най-честата причина родителите да търсят помощ от офталмолог е зачервяването на окото и така наречените ечемици, които обаче в голямата част от случаите не застрашават зрението и не водят до загубата му.
Важно е да се знае, че до 80 на сто от случаите на слепота са предотвратими.
Най-честата причина за нарушено зрение е късогледството.
Моят опит потвърждава в пълна степен световната тенденция на драматично и непрекъснато увеличаване на късогледството не само при децата. Това е един “невидим”, но сериозен проблем.
През последните десетилетия и особено в годините на COVID пандемията рязко се увеличи времето, което децата и подрастващите прекарват пред екрани. Това доведе до бум в късогледството.
И не само като брой засегнати, а и като тежест на късогледството. Децата на родители с късогледство значително надхвърлят техните диоптри.
Според последните данни на Световната здравна организация се очаква до 2050 година повече от половината от населението на планетата да има късогледство.
- Какво точно представлява късогледството?
- Това е форма на нарушение на пречупващата среда на окото. Обикновено започва да се развива след 7-8-годишна възраст.
Първите оплаквания са затруднения в работата по време на училищните часове – децата не виждат добре написаното на дъската, може да имат често главоболие, особено в областта на челото, може да се наблюдава учестено мигане. Комплекс от обезпокоителни сигнали, които карат родителите да търсят консултация с детски очен лекар, който да потвърди или отхвърли съмненията за проблем със зрението.
- Как се установява късогледството безспорно?
- След обстойно изследване задължително с разширяване на зениците с капки за отпускане на акомодацията - способността да виждаме ясно наблизко и надалече, може да се установи дали детето наистина има късогледство. Защото наблюдаваме и случаи, при които децата не само нямат късогледство, а напротив - имат далекогледство.
- С какво се обяснява парадоксът?
- При прекомерно използване на мобилни дигитални устройства се развива спазъм на мускул вътре в окото – цилиарния мускул, който е отговорен за акамодацията. В тези случаи детето е с прояви като при късогледство, а всъщност има далекогледство. Изследването е много важно – ако не се отпусне мускулът, а директно се изпише корекция с очила, това е голяма грешка със сериозни последици за зрението на детето. Когато установим късогледство, в зависимост от тежестта му предписваме носенето на очила.
- Всяка степен на късогледство ли изисква очила?
- Късогледство до половин диоптър не причинява съществен дискомфорт и не влияе толкова сериозно върху качеството на живот. Тогава можем да оставим децата без корекция. Но в останалите случаи и особено над 1 диоптър задължително се налага носене на корекционни очила.
За щастие, медицината се развива и вече разполагаме с подобрени стъкла за очилата за късогледство с така наречения периферен дефокус, които могат да спрат прогресията на късогледството.
Впрочем за развитието на късогледството има и още една причина и това е, че децата не прекарват достатъчно време навън. Еволюционно човек е така създаден, че се приспособява към средата, в която живее. Допреди няколко десетилетия времето, което сме прекарвали навън, е в пъти повече от сега. Днес в 80% от денонощието сме в помещения и заети с дейности, които изискват фокусиране на окото за виждане на сравнително близо.
При такива условия акомодацията се натоварва, а това е в основата на развитието на късогледството. Така че за контрол на зрителния проблем трябва да се използват всички средства, за които е доказано, че могат да помогнат - намаляване на времето пред мобилни дигитални устройства; добавяне на витамин D от средата на септември до средата на месец май; поощряване на децата да прекарват повече време на открито, за да се тренира акомодацията на очите и за виждане на по-големи разстояния; при типични за късогледство оплаквания да не се отлага прегледът при офталмолог; при нужда от корекция за 1 или повече диоптри да се носят очила, а за по-добър контрол на прогресията на късогледството – да се обсъди носенето на очила с периферен дефокус.
- Какво предимство имат новият тип стъкла?
- Веднъж появило се, късогледството не може да изчезне, за съжаление. В най-добрия случай не прогресира. Затова през последните години се работи активно за средства и способи, които да спрат увеличаването на случаите и прогресията на зрителния проблем. Част от успешните иновации срещу увеличаването на диоптрите са стъклата с периферен дефокус. В голяма част от случаите стъклата, създадени по тази концепция, успяват да предотвратят по-нататъшното увеличаване на диоптрите.
Преди години за целта се използваха твърди контактни лещи, които се поставят всяка вечер, което е доста дискомфортно и за децата, и за техните родители. Това доведе до постепенно отпадане на методиката.
На тяхно място в практиката се наложи използването на силно разреден разтвор на атропин всяка вечер – по 1 капка минимум 2 години. Терапията има своето въздействие – в две трети от случаите спира прогресията на късогледството. Но това, което се направи като пробив за контрол на късогледството през последните две години и от тази година е достъпно и в България, са стъклата от типа периферен дефокус. Разликата с останалите стъкла, които имат една и съща пречупваща сила по цялата повърхност на лещата, е , че при новите поддържат в центъра нужния диоптър, а в периферията той намалява. Създадени са така, защото се доказа, че стъклата по тази технология имат сериозно възпиращо въздействие върху задълбочаването на късогледството. Моят вече 6-месечен опит потвърждава тези изводи. При почти 100% от децата късогледството се овладява.
Това е особено важно на фона на утежняването на късогледството, което наблюдаваме в последните години в резултат на увеличаването на времето пред екрани. Според проучванията телефонът е най-силният фактор за увеличаване на случаите на късогледство. Но влияе и лошото осветление - вкъщи, в клас.
Изненадващо за много хора, науката установи, че ясно негативно въздействие има и дефицитът на витамин D. А в България той е много широко разпространен. По тази причина ние, офталмолозите, препоръчваме от 15 септември до 15 май децата да приемат витамин D като хранителна добавка, тъй като той се синтезира естествено в кожата под въздействието на слънчевите лъчи, а през есента, зимата и ранната пролет и денят е по-къс, и лъчите падат косо, и облеклото възпрепятства контакт със слънчевата светлина.
- Децата също ли са с недостиг на витамин D?
- Абсолютно! Направихме изследване на вече 200 деца с късогледство и установихме, че всички те имат недостиг на витамина, при някои - много тежък. Основната причина е, че днешните деца прекарват малко време навън и организмът им не може да синтезира достатъчно витамин D. През лятото повечето деца си набавят донякъде витамина, но в есенно-зимния период се създават липси. За естественото производство в организма е необходимо кожата на ръцете и краката да е изложена поне 30 минути на ден на слънчева светлина.
