Ами ако инфлацията рязко се срине - подготвен ли е бюджетът?
Министерството на финансите публикува проекта на бюджет за 2024 г. за предварително обсъждане, преди да се внесе в парламента. Малко по-рано беше публикувана и макроикономическата прогноза за следващата година, върху която се базира бюджетът. На първо гледане няколко неща правят впечатление.
Прогноза: над 10 млрд. лв. увеличение на приходите и разходите, което е над 15% растеж на годишна база. Част от обяснението за предстоящия висок ръст е в еврофондовете – очаква се приходите от европейски средства да скочат почти двойно, от 3,6 млрд. на 7,1 млрд. лв. Причината е, че вероятно няма да получим второто плащане по плана за възстановяване тази година, а през следващата.
Прогноза: данъчните приходи да се увеличат с близо 14% през 2024 г., което е над 7 млрд. лева. За сравнение, през настоящата 2023 г. се очакват около 6 млрд. лв. растеж на данъчните приходи, т.е. 13%. С други думи, очаква се ускорение на растежа на данъчните приходи както в номинално, така и в процентно изражение.
Ще кажете, че разликата е сравнително малка – само 1 млрд. лв. Но прогнозите са за значително забавяне на инфлацията през 2024 г., което ще забави и оборотите и данъчните приходи. В този смисъл данъчните приходи изглеждат пренапрегнати. При това с падането на цената на тока постепенно ще намалеят и свръхпечалбите в енергетиката, което означава, че този буфер от енергийната криза също ще изтънява.
Алтернативен сценарий: бюджетът разглежда и “лош вариант”, при който икономиката ще расте по-бавно, но ще има по-висока инфлация. Но има и по-лош вариант – инфлацията рязко да се срине и това да навреди на данъчните приходи. Този вариант е все по-вероятен предвид тенденциите в цените на енергията, горивата и земеделските стоки. Падането на цените на производител рано или късно ще се усети и в потребителските цени, а инфлацията може да се окаже по-ниска от прогнозираната. Имаме подобен опит в предходния инфлационен бум от 2008 г., последван от рязък срив на инфлацията. Затова бюджетът трябва да е подготвен и за такъв сценарий.
Разходната част: най-голямо впечатление прави поредният опит за рязко увеличение на капиталовите разходи. Планира се капиталовите инвестиции да достигнат астрономическите 12 млрд. лева, което не е постигано никога в историята. За сравнение, през 2022 г. едва надминахме 5,5 млрд., през 2023 г. вероятно 6-7 млрд. въпреки че бяха планирани над 10 млрд. лева. Държавната ни машина е показала, че трудно може да се справи с голям обем капиталови инвестиции – най-малкото защото няма готови проекти. Затова има голям риск планираните инвестиции да не се случат.
Може би е дошло време към бюджета да се публикува списък с всички капиталови проекти, който да се гласува от парламента. Но също така е дошло време и да не се залага финансиране за инвестиции без готовност за изпълнение. Не може бюджетът всяка година да заделя пари за неосъществени проекти. Още по-абсурдно е положението в местната власт, която е получила около 2 млрд. лв. за детски градини и други целеви инвестиции, но тези средства вместо да се усвояват, стоят по банкови сметки. На това трябва да се сложи край. Вариант е да се каже и на министерствата, и на общините, че пари ще се дават само при готовност за изпълнение на инвестицията. Това ще ги стимулира да се задействат за подготовка на проекти.
Голям растеж: планира се и за други пера на бюджета – вкл. заплати за заетите в публичния сектор, пенсии, здравеопазване. Тук въпросът е на какъв принцип ще се разходват средствата. Ако ще е раздаване на калпак, резултатът няма да е добър. Но ако средствата се насочат за решаване на конкретни проблеми, може да е съвсем различно.
Например в здравната система ще се налеят допълнително над 1 млрд. лв. и общите държавни разходи за здравеопазване ще надминат 10 млрд. лв. за първи път в историята. Такива пари могат да се адресират към хронични проблеми като дефицита на медицински сестри, лични лекари и направления за извънболнична помощ. Но потънат ли в общия кюп, няма да има подобрение.
В публичния сектор проблемът е подобен – раздаването на калпак няма да реши никакъв проблем, затова е по-добре средствата да се насочат там, където се предвиждат реформи и където може да се получи резултат.
Какви са буферите за бюджета? Всъщност през 2024 г. има много възможности за повишаване на приходната база. За еврофондовете вече споменахме – там има огромен потенциал и е време администрацията да се раздвижи, защото крайните срокове са близо и може да загубим средства.
Голям буфер са въведените от парламента такси върху руския петрол и газ – ако започнат да се събират, приходите ще са милиарди, а това ще позволи не просто да се гарантира приходната част на бюджета, а и да се намалят бюджетният дефицит и дълг. Но най-важно е да се насочат усилия към привличане на инвестиции за ускоряване на икономическия растеж. България трябва да последва примера на страните от региона и да задели ресурс за тази цел. На дневен ред трябва да се постави идеята за стимулиране на бизнеса да реинвестира печалбите си в България – например чрез нулев данък върху реинвестираните печалби или ускорена амортизация на инвестициите.
