Този процес обаче е рисков и скъп, затова е нужна целенасочена стратегия и сериозно проучване на съответния пазар
Корин Садки, президент на Европейската мрежа на музикалните експортни офиси (ЕМЕЕ), беше в България, за да се включи в първия у нас семинар, на който се обсъждаха възможностите за износ на българската музика навън. Събитието се организира от Българската асоциация на музикалните продуценти. Корин Садки пристигна с още трима свои колеги от мрежата и от различни експортни офиси в Европа, които разказаха за собствения си опит и показаха възможностите пред българския музикален бизнес. По време на семинара различни професионалисти от българска страна – артисти, автори, продуценти, издатели, организатори на концерти и дружества за колективно управление на права, се обединиха около идеята, че имаме нужда от подобен експортIофис. А зам.-министърът на културата Виктор Стоянов пое ангажимента да проведе следващите срещи между тези различни звена, за да се случи инициативата.
- Необходимо ли е непременно да се пее на английски, за да се пробие извън пределите на България?
- Вярвам, че езикът на музиката минава през емоцията, без значение какъв е. Последното ми страхотно музикално преживяване беше с естонска група, а аз не разбирам какво пеят. Енергията и настроението са ключови, музиката е универсален език. В днешно време има незабавен превод в стрийминг платформи, който също дава възможност да се разбере посланието.
- Откъде трябва да се започне, за да излязат наши парчета навън?
- Едно от най-важните неща е да знаете защо искате да изнасяте музиката си и къде. Тъй като този процес е рисков и скъп, трябва да имате целенасочена стратегия, да проучите пазара на страната, към която сте се насочили. Нужно е да се свържете с професионалисти на местно ниво и
да сте готови да отделите много време и енергия,
за да достигнете до аудиторията там. Изградихме европейска стратегия за износ на музика с нашата мрежа EMEE в 6 стъпки. Първата от тези стъпки е LEARN – Образовай се!
- Какво носи на местния пазар изнасянето на музика извън границите на страната?
- Повечето от нашите европейски пазари са доста малки и достигането до публиката в чужбина може да разшири възможностите на европейските артисти. Така че една добра стратегия може да донесе икономическа стойност. Износът носи и по-добро разбиране на механизмите на музикалния бизнес. Привлича много и различни професионалисти, които споделят опит и идеи.
- Може ли музиката да се използва като вид културна дипломация?
- Износът подкрепя преди всичко икономически тази част от културата. Но творчеството и талантите на една страна могат да помогнат за изграждането на нейния имидж. Музиката е универсален език, който разрушава езиковите бариери и културните различия, така че допринася за дипломацията.
- Как се разбира, че един артист има потенциал да е успешен зад граница?
- Експортните офиси в Европа работят по различен начин, но всички правят стратегия около музикалния му проект и професионален подход при насочването към дадена територия (добри контакти на местно ниво, проучване на съответната аудитория в чужбина и т.н.).
- Как се финансират офиси, които се занимават с музикален експорт?
- При повечето от тях има различни части на частно финансиране - от организации за управление на права, индустрия и пр. По-голямата част е публично финансиране - от Министерството на културата, на външните работи, както и регионална подкрепа. Последното проучване на EMEE показва, че 63,5% от финансирането на 25 от всички 29 експортни офиса, които има в Европа, идва от държавата, а 18,2% - от организации за колективно управление на права. Във всеки конкретен случай
тези проценти са различни,
разбира се. Държавното финансиране почти винаги идва от Министерството на културата, ако не директно, то чрез различни негови структури като вашия Национален фонд “Култура”. Бюджетите на експортните офиси включват приходи от европейски проекти, както и собствени. Някои имат такса за участие, други - не. Реално всеки офис сам избира как да се финансира.
