- София Кузева - Чернева: Всички трябва да направим опит за въвеждане на ред и отношение към онова, което не е наше, а е общо
- От българския БВП за изкуство и култура трябва да се отделят не 1, а минимум 3%
- Чули сме много обещания през годините, важното е следващият кмет да работи с най-добрите - тогава ще има резултат
- Зеленината и парковете трябва да пазим, те са "белите дробове" на столицата
- София Ангелова: Става ми мъчно, когато видя различно оцветени фасади на панелни блокове - всеки сам си решава, когато си ремонтира и санира апартамента. Грозно е!
- Велосипедите са спасително за чистотата на въздуха решение, но тротинетките - едва ли
- Задръстванията разболяват София от артериална хипертония и коронарна недостатъчност, замърсяват и допълнително влошават ХОББ
- Новият кмет трябва да спаси столичани от тревожното разстройство от презастрояването - многото сгради върху малки площи. Това отнема чувството за свобода
Две успели жени, които обичат града, чието име носят - София, правили са своите важни избори извън политиката, доказали са се в професията и никога не пропускат да гласуват. Защото знаят колко е важно да се чува гласът ни за това как нещата да се случват по-добре - в столицата, в държавата, във всяка отделна сфера. Избрахме актрисата София Кузева - Чернева и пулмоложката София Ангелова за интервю в деня на решителните битки на балотажа. Двете са и част от проекта на "24 часа" "Портрет на София", запечатал през обектива на фотографа ни Йордан Симеонов умните и красиви лица на жени с името София във фотоизложба и документален филм.
- Изминаха и последните часове от балотажа в София. Гласувахте ли?
София Кузева -Чернева: Гласувах на първи тур, но за балотажа Терзиев - Григорова не успях, защото трябваше да замина за Берлин.
София Ангелова: Гласувах, разбира се. Гласувах за по-добро бъдеще на София!
- Какво предпочитате: хартиена бюлетина или машина?
С. К.: Гласуването с машина е по-съвременният начин. Надявам се, че българинът не е толкова изобретателен, както с хартиените бюлетини, които видяхме как се дописват и допълват...
С. А.: И аз предпочитам машината. По-лесно е, а и свикнах с технологията, не ми е проблем. Имам по-голямо доверие в машините.
- Имената и на двете ви са София, като столицата. Коренячки ли сте?
С. К.: Не, не съм коренячка. Майка ми е от Смолян, баща ми - от Пловдив, а съм отраснала в Хасково. Но баба ми София живееше в столицата, защото дядо ми беше столичанин. По тази причина всичките ми ваканции преминаваха при нея в столицата. Познавам града добре и защото след като на 18 завърших гимназия, веднага ме приеха във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) и останах тук като студентка. После работих в театър “София” до заминаването за Берлин със съпруга ми.
С. А.: И аз не съм родена в София. Отгледана и възпитавана съм в Монтана. Но от дете съм мечтала за големия град. Като ученици ни водеха тук на театрални постановки - огромно удоволствие за мен, което засили мечтата ми. Толкова беше хубаво да идвам тук, да виждам на живо известните актьори, които гледах по телевизията... После завърших медицина в София и останах да живея в София, като спечелих конкурс за научен сътрудник в Научния институт по пулмология и фтизиатрия тогава. И така вече 47 г. Обичам София, защото тук създадох семейството си, тук отгледах и възпитах децата си и защото е прекрасен град.
- Разбрахте ли посланията в кампаниите н Васил Терзиев и Ваня Григорова?
С. К.: Наблюдавах много изкъсо представянето им в медиите. Не ми се е случвало да ги видя на живо, нито да се запозная с тях, но може би затова съм и по-обективна. В годините много обещания сме чули, а и сме видели и много различни кампании. За мен като артист е много по-интересно и важно да слушам внимателно изказа им и да наблюдавам поведението им. По това мога да позная откровеността на кандидатите. Пожелавам си всичко, което е обещал всеки от тях, да бъде реализирано в екип, защото само тогава ще има резултат.
- Какво трябва да се стреми да промени победителят?
С. К.: Да постигне баланс между центъра и частите на града извън него. Разликата между тях с времето се увеличава. Живяла съм например в столичния “Младост”, имам и много близки хора, разпръснати по други квартали извън центъра и виждам, че към хората в тях трябва да се намери подход, за да се радват, че живеят там.
- Говорим за “спалните” на София - “Младост”, “Люлин”, “Дружба”, части от които тънат в сивота и кръпки, нали?
С. К.: Да, но не обичам този израз “спалните на София”, защото там живеят хора от плът, кръв и емоции. Избрали са да живеят там и трябва да се работи, за да се почувстват щастливи.
С. А.: Мисля си, че новият кмет трябва да положи усилия да спаси столичани от тревожното разстройство, което причинява презастрояването - многото сгради върху малки площи. Това отнема чувството за свобода, хората не могат да дишат свободно. Да се спре изсичнето на дървета, за да се застрояват сгради, защото дърветата са “белите дробове” на града!
Става ми мъчно, когато видя различно оцветени фасади на панелни блокове, защото част от живеещите там самостоятелно са ремонтирали и санирали апартаментите си. Грозно е! В Германия няма да видиш такова многошарие по жилищните им блокове. Съседна Атина цялата е в бяло, цветът на сградите е еднакъв. Искам това да стане и в София, за да е наистина красива.
- Вие, г-жо Кузева - Чернева, живеете в Берлин. Има ли място за сравнение със София? Какво липсва на столицата ни?
С. К.: Има много неща, които харесвам в София, и такива, които много харесвам в Берлин. Според мен разликата с Берлин, за която всички трябва да работим, и не само в София, е да направим опит за въвеждане на ред и отношение към онова, което не е наше, а е общо. В Берлин всички полагат усилия да пазят хигиена, ред и да стопанисват общите части като свои - дали междублокови пространства, дали в градския транспорт. Лесно е - ако всеки от нас си хвърля боклуците там, където трябва, всичко ще бъде наред.
- Накъде клонят оценките ви сега, като сравнявате София с онази от миналото?
С. К.: Тогава столицата беше малък и уютен град, сега доста се е разстлала, пораснала е, но аз пак си я обичам. Имаше период, в който ми беше много тъжно, защото виждах как губи от облика си. Но през последните 10-15 г. ми се възвръща чувството за уюта ѝ.
Особено се радвам на хубавите столични паркове с възстановените алеи и новите детски площадки. Такова богатство е да ги имаш в града и затова трябва да ги пазим!
С. А.: София гони европейските градове и върви към по-добро. Но ми е мъчно, когато я виждам болна от хронично обструктивна белодробна болест - ХОББ, особено когато паднат мъглите и се повиши концентрацията на фини прахови частици, а те влошават здравето на много софиянци. Решаването на този проблем е отговорност и на институциите, и на всеки от нас.
- Наскоро в интервю за “24 часа” известният тв водещ и продуцент Андрей Арнаудов заяви, че трябва да се отделим от колите си, за да може градът ни да диша.
С. А.: И с основание! Сега, като паднат есенните мъгли, всеки трябва да прецени дали да излиза с автомобила си в града, или да използва градския транспорт, за да намали замърсяването на въздуха в столицата.
- Нашите анкети показват, че трафикът и липсата на достатъчно паркинги са сред най-болезнените проблеми на София. Съгласни ли сте?
С. А.: Да, за съжаление, София е болна и от артериална хипертония и коронарна недостатъчност, свързани с огромните задръствания, с това, че не можеш да стигнеш от точка А до точка Б в точното време. А тези задръствания допълнително влошават ХОББ, защото замърсяват въздуха.
- Дали тротинетките и велосипедите са решението?
С. К.: И в София, и в Берлин тротинетките стават все по-масов начин на придвижване. В Берлин всичко е подредено, има достатъчно места, където да бъдат зареждани, спазва се истински ред. Но за мен те не са бъдещето на големите градове.
По-големият проблем тук е липсата на дисциплина в шофирането. Ако всеки спазва пътните знаци и реда на пътя, тези чудовищни катастрофи няма да се случват. Включително и в сърцето на столицата.
Моята майка живее до бул. “Цариградско шосе” и е в непрестанен стрес от шума на движещи се с мръсна газ коли и мотори, особено през нощта. Недопустимо е така безконтролно хората да си пробват колите в гъстонаселен жилищен район.
С. А.: Велосипедите са решение, но тротинетките - не мисля. В Холандия видях как велосипедистите стриктно спазват правилата. Бурно реагираха например, когато неволно стъпвахме на велопътеката. Въпрос на дисциплина. Виждам в София много млади на тротинетки, но не спазват никакви правила и са опасни не само за себе си, но и за другите.
- Трябва ли София да има квартал на удоволствията като в Париж, както наскоро предложи медийният експерт Георги Лозанов?
С. К.: Помня Пратера преди 40 години - отиваш и изживяваш всички високи скорости и екстремни емоции, но познавайки психологията на българина, тази идея едва ли ще му е достатъчна.
С. А.: Не мисля, че на София ѝ е нужен отделно обособен квартал на удоволствията всеки квартал може да бъде такова място.
- Ако трябва да разведете приятели от чужбина из София, какво бихте им показали?
С. К.: Това ми се случи миналата седмица с моя зет унгарец, дошъл за броени часове в София. Решихме с малкото ни внуче да се разходим пеша из центъра. Остана изненадан от неравните тротоари там. А унгарците, знаете, са по-близо до нас и като инфраструктура, и като начин на мислене. Не ми се иска да си представя как възрастни хора се движат по софийските тротоари през зимата. За инвалидите - да не говорим. Тях, горките, не ги виждам по улиците. Иначе столичният център е изпълнен с красиви сгради, има около тях и история, и разкопки. Но на мен лично вечерна София ми е по-приятна. Най-вече защото по улиците не се виждат нито кръпките, нито нечий тъжен поглед, а само красиво осветените фасади...
С. А.: На приятелите от чужбина ще покажа президентството, Министерски съвет, Народното събрание, за което силно се надявам, че ще се върне в старата си сграда, защото тя е символът на съединението, което прави силата. Ще им покажа храма “Св. Александър Невски”, Художествената галерия, храм “Св. Мина” в Слатина, където ще могат да видят къде се е укривал Левски. Ще ги разходя и до Германския манастир по алеята на здравето, която води до германските поляни, за да видят от високо красотата на София, дишайки чистия въздух. Там обаче често ми домъчнява, защото виждам смога над столицата.
- Имате ли любимо кътче в София?
С. К.: За мен София е близостта с роднините и приятелите, а парковете са мястото, където често се разхождам с тях. Докторската градина за мен е безценно кътче!
С. А.: Нямам точно определени любими кътчета в София. В града ни има достатъчно интересни места, където да се срещаме с приятели, да празнуваме с тях или просто да седнем на чай и кафе.
- Столичани, особено по-младите, прекарват много време в моловете и фитнесите. А вие?
С. К.: Моловете и фитнесите са на мода по цял свят. Не е чудно, че по-младите следват тази тенденция.
С. А.: Моловете са прекрасно място за шопинг, но не и за разходка с малки деца или с приятели. Те са затворени пространства с изкуствена светлина и с невъзможност за проветряване, което вреди особено на подрастващия организъм. Вирусите не обичат чистия въздух!
- Театрите са пълни, концертните зали - също, съвременното българско кино се радва на интерес. Но бюджетите за култура все не стигат. Кое трябва да се промени?
С. К.: 0,4% за култура от бюджета е катастрофа. Трябва да се промени! Германия отделя под 1% за култура, само че техният БВП е около 4 трилиона. Вижда се колко сме далече... Мисля си, че от българския БВП за изкуство и култура трябва да се отделят не 1, а минимум 3%.
С. А.: Според мен усилията на новоизбрания столичен кмет трябва да са насочени към излекуването на София от смога, презастрояването, трафика. Когато това се случи, ще стане един чист и красив европейски град.
CV
София Кузева - Чернева е родена в Смолян.
Завършила е ВИТИЗ.
Работила е в театър “София”.
Живее заедно със семейството си в Берлин.
CV
София Ангелова е родена в Монтана.
Завършила е медицина във ВМИ - София през 1982 г. с Хипократов медал.
Работила е 32 г. в Научния институт по пулмология и фтизиатрия, по-късно и в Специализираната болница по белодробни болести. Преподавала е във ВМИ - София.
В момента работи в Амбулатория за специализирана медицинска помощ по белодробни заболявания. Председател на Националната асоциация за профилактика на белодробните болести (НАПББ)=
