На местните избори не се интересуват от Шенген и придвижване между държавите, а от придвижване между кварталите и градовете
Въпреки усмивките и отиграната радост в щабовете късно вечерта в неделя и тези избори повдигнаха въпроса защо се изхаби толкова мастило и ефирно време за отразяване на нещо, което интересува толкова малко хора.
И ако някои медии са длъжни по закон, чисто търговските оператори се впуснаха в протяжни анализи и даване на гласност на кухи фрази от известен брой учени хора и още плеяда обикновени дърдорковци - и (отново) неточна статистика.
Възможните отговори на тези въпроси са много и разнопосочни: от обществения интерес (което е различно от “интересно за обществото”), та до задоволяване на естественото човешко любопитство “Да видим съседът кого ми избра за кмет”.
Големият проблем и на тези избори беше ниската активност
– в граници, които относително съвпадат с твърдите ядра на партиите (при кандидатите за кметове на ПП-ДБ нещата са ситуативно специфични) и отново видяхме до урните да отиват предимно “ултраси”, един малък процент “отговорни граждани” и известно количество “наивници”. Което е изключително удобно на политическите играчи. Защото така няма изненади.
А на местните избори е много важно нещата да са предвидими и да е ясно как ще приключат. За парламентарните може и да следят от едно или друго посолство, от изхода им да са заинтересовани в една или друга столица, но като цяло нито посолството, нито столицата биха си позволили директна и особено осезаема реакция. Но на местно ниво съвсем не е така. Защото кампаниите много зависят от обещанията, дадени към някого (в най-добрия случай – към избирателите… но само в най-добрия!), защото после те ще си търсят обещаното и може съвсем да не бъдат особено дипломатични…
Друга специфика е, че при местния вот нещата са различни откъм една-единствена стратегия и реализацията ѝ, а
посланията е трудно да бъдат сведени до едно общо
и универсално звучащо. Но и това не е абсолютно вярно – има теми, проблемни навсякъде (за съжаление – и “винаги”): инфраструктура, корупция, обществени услуги, достъпна среда, с две думи: въпроси от битово ниво, свързани с непосредствените условия за живот на избирателите. На местните избори не се интересуват от Шенген и свободно придвижване в Евросъюза, при положение че няма транспорт между кварталите или между селото и града.
И точно това беше успешният коз в София например. В столицата конкретно, колкото и да им се иска, нито ПП, нито ДБ. Спечели “Спаси София”!
И точно с подхода да се фокусират от години върху привидни “битовизми”.
От “Промяната” са все още далеч от това да имат “ултраси”,
тези на “Демократична България” са твърде малко. И тази симбиоза беше печелившият ход – коалирането с хората на Борис Бонев, които пък имаха нужда да придобият образ на партия, а не на квартална “Тимуровска команда”. А Бонев сякаш успя да преглътне, че ще бъде необходимата ракета носител, но няма да бъде кмет.
Дали е било, или не активно мероприятие, но скандалът с машините и развръзката му оказаха своето влияние. Дори и само заради допълнителното убеждаване на не малка част от избирателите, че изборите в България не са честна игра и са видимо безсмислени. Затова и мнозинството предпочете да не гласува. Чу се, че било от полза за консолидиране на електората на ПП-ДБ и мотивирането да отиде до урните. Ако е така – още по-зле!
Това означава, че тези проценти са ако не абсолютният, то поне много близо до максимума, който може да постигнат. Естествено, на втори тур се явяват само двама, няма “разсейване” на гласове към други и е очаквано процентите да се покачат повече или по-малко, но като номинален брой хора – ще е това.
Ако, както също се твърди, огромната част от избирателите на Васил Терзиев са от високотехнологичния бранш, те не са особено лесно мобилизируеми, още повече – за толкова кратко.
Но София е мистерия. Всичко е възможно, преобръщане – също, макар и по-малко вероятно. Ключът към отговора е в две неща: първо – (ако изобщо) кой първи и колко въздействащо активно мероприятие ще направи през тези няколко дни, второ – (дали и) какво ще кажат на избирателите си партиите (не кандидатите!), които изпаднаха.
Разбира се, никой не очаква щабът на Ваня Григорова да седи и пасивно да гледа. Любопитно ще е да видим какво ще направи.
Досега реториката ѝ беше печеливша и също залагаше на социалните и битовите аспекти на живота в София. Но
за втория тур само едната реторика няма да е достатъчна
Много важно е как ще реагират останалите – дали изобщо ще кажат на избирателите си нещо и какво ще бъде то: дали ще ги мотивират изобщо да отидат да гласуват и за кого, дали ще ги посъветват “да е по съвест”, или директно ще ги приканят да си останат вкъщи.
Важно е и коя от централите кой точно подход ще избере. Всякакви сценарии са възможни, всеки със своите предимства и рискове и за даващия, и за приемащия. Разбира се – на неизбежната цена.
С две думи: мачът и в София е свирен. Освен ако някой не вкара втора топка на терена в последните няколко минути…
