Първата му изложба е свалена, въпреки че изкуството му е сравнявано с това на Пикасо
- Г-н Стойчев, подготвяте ли ваша изложба в България?
- Не, няма да се появявам тук. Преди 4 г. трябваше да направя изложба в Националната галерия. Директорката Ярослава Бубнова ми забрани. И това бе един скандал. Защото бях поканил много хора от България, както и такива, които живеят в чужбина. Тогава се зарекох, докато тя е там, аз да не се появявам публично в България. Тя свали и моя картина от експозицията, без да има това право.
- Вие сте творили преди демокрацията и по време на демокрацията. Как тя повлия на изкуството?
- Артистът има една физиономия и въпреки политическата конюнктура, която винаги се сменя съобразно разни политически и икономически интереси, той следва своя път. Аз фактически не съм се променял, защото не смятам за необходимо.
- Иван Яхнаджиев беше споменал, че преди 1989-а на художниците им е било забранено да рисуват с бои, които не идват от Съветския съюз. Какви други забрани е имало тогава?
- Няма да коментирам моите колеги. Това, което беше нужно - аз го направих. Имам един голям цикъл “Фрагменти от тоталитарната система”, но не визирам старата система. А художникът се занимава с послания, той не е човекът, който следи всекидневните актуалности. Винаги съм бил свободен. Естествено, че съм си плащал за тая работа, защото свободата е преди всичко дълг и трябва да бъде извоювана.
- Вашата първа изложба е свалена. Защо?
- Това са лични работи, лична неприязън. Не бих могъл да обвинявам никого, защото баща ми и майка ми ме научиха на нещо много важно - на почтеност с главна буква.
- Колко картини щяха да бъдат изложени на експозицията ви тогава?
- Това беше една неголяма галерия, може би бяха около 20-25 картини. Беше първата ми изложба и не очаквах никакви комплименти.
- В семейството ви има ли други творци?
- Моите прадеди са били зографи. Баща ми е роден в гр. Кукуш, сега това е в Гърция. Аз усещам нещо от тях. Тази голяма традиция, която някак си витае в моето въображение.
- Казвате, че винаги сте искали да рисувате. А имали ли сте други мечти освен тази?
- Никога. Винаги съм искал да бъда това, което съм, и никога не съм искал да бъда това, което не съм.
- Как се озовахте в Париж?
- Това вече стана банално. Хората знаят. Аз не съм момче на 20 г. да почна да се хваля.
- Вашето изкуство е сравнявано с това на Пикасо и Гоя.
- Имаше нещо такова, но какво от това? Всеки е свободен да употреби своята свобода, както намери за добре. Аз съм човек с изграден характер и комплиментите никога не ми влияят.
- Изкуството извън България приема ли се по по-различен начин? По-лесно ли е да бъдеш художник, изобщо артист, извън границите на страната ни?
- Учудвам се, че в тази малка страна има над 50 партии. Очевидно е, че при наличието на толкова много формации ние трябва да цъфтим. Задавам си въпроса защо линеем? Изкуството, и в частност това, което аз правя, не се влияят от тези неща. Струва ми се обаче, че ние всеки ден губим по нещо от жалкия си авторитет. Но не ние, а те.
- Колко време най-дълго сте прекарвали в рисуване и в ателието?
- Понякога стоя там по 10-12 часа с малка почивка. Обичам да бъда в компанията на моя сюжет. Моята работа е като моята сянка - следва ме навсякъде. Дори нощно време се будя понякога и виждам, че картината не става. Събуждам се изпотен и притеснен. Този занаят не може да бъде описан със словото. То не е адекватно за тази задача.
- Били ли сте разочарован от завършека на ваша картина?
- Всеки ден.
- А има ли такава, която ви е най на сърце?
- Не. Харесвам всичките. Влагам всичко, на което съм способен, в една картина. Защото това не е просто картина, а послание. Такива са и моите картини - послания с различни теми.
- Кой е почеркът на Емил Стойчев?
- “Стойчев се познава от километър”. Стара фраза, използвал съм я, но пак ще я кажа. Това е факт. Има и други хора, които уважавам, и с които вършим една и съща работа - това сме аз и всички мои колеги. Опитваме се чрез изкуството да кажем, че в една държава освен кафета и ресторанти, които ги има навсякъде, най-важното нещо е културата. Тя е онова послание, което ни прави равни с всички останали цивилизации.
- Все ми се струва, че у нас културата не се оценява достатъчно.
- Така е. Прави ми силно впечатление, че три от най-важните предавания на телевизията - “Панорама”, “Извън играта” и “Денят започва с Георги Любенов”, не канят архитекти, художници и композитори. А това са хората, които се наричат автори. Канят изпълнителите. Нямам нищо против, но се чудя защо телевизията има такова негативно отношение.
- Освен ателието имате ли друго любимо място, където рисувате?
- Аз не ползвам пленера. (В изобразителното изкуство означава рисуване под открито небе, сред природата или в града - б.а). Някои хора рисуват навън, но аз предпочитам да бъда тук. Моето ателие - това е моето място, моите фобии и идеи. Всичко, което си помислите.
- Какво е необходимо, за да е един художник наистина добър в работата си?
- Преди всичко да бъде верен на себе си. Да не се изкушава от материалния и моралния успех. Да обича своите колеги и всъщност да бъде един стожер.
Емил Стойчев е роден на 26 юни 1935 година в София. Започва работа като театрален художник в края на 50-те години. През 1991 г. заминава за Париж, където живее и работи. Той е единственият български художник, който представя Източна Европа в каталога на аукционна къща “Друо”. През 90-те години Жак Ширак, кмет на Париж по това време, го кани да направи изложба в двореца “Багател”. От април 2010 г. е почетен доктор на Националната художествена академия (НХА), макар да не я е завършил.
