Разликата е, че тук си нямаме “Хамас”. Засега
Зверското нападение на “Хамас” над мирната израелска територия е велик провал на най-доброто разузнаване в света.
Спеше ли то? И нали израелците са най-интелигентното и най-бдително население на планетата? Как може да проспи тази мащабна терористична операция?
Има една конспиративна теория, според която разузнаването изобщо не я е проспало, но аз я прескачам, тъй като не е политически коректна. Коректните експерти смятат, че
загубата на концентрация в службите
се дължи на неспирните политически въртележки – мине, не мине година и пак избори, пак нов парламент, ново правителство, нови реформи и нови кадри в службите.
С една дума – типичен български хаос, само че на израелска почва. Той е добре познат и в Италия, Гърция, Нидерландия, Белгия и кажи-речи навсякъде, където изборите стават чрез партийнолистовата избирателна система.
Тази центробежна избирателна система има свойството да накълца политическото пространство на стотици партии, които първо се изпокарват, а после им се налага насила да се прегърнат в коалиция от типа “орел, рак и щука”. Навсякъде при партийните листи е все същото – основната разлика е, че тук си нямаме “Хамас”, та да ни обедини.
През декември миналата година Бенямин Нетаняху се върна на власт след 5 парламентарни избори само за 4 години. Спокойно можем да го наречем
Худини на завръщането
– почти като нашия Бойко Борисов. Нетаняху успя да се завърне цели 5 пъти, като изкара на премиерския пост общо 16 години. Първите три са от 1996 до 1999 г.
Борисов засега има само 3 мандата като премиер и 12 години на поста, но спокойно може да ги докара до 24 или 48, стига да се грижи за здравето си.
Виж, в коалирането едва ли скоро ще ги стигнем израелците. Както знаем, Нетаняху е начело на блока “Ликуд”, който сам по себе си е коалиция от 5 десни партии. Но освен “Ликуд” в управляващата коалиция има още 6 партии, които също са коалиции. И всички те имат своите вътрешни волтови дъги, които ту тлеят, ту припламват, но никога не угасват.
Затова на израелците често им се налага да ходят на избори. Предпоследните парламентарни избори там бяха на 23 март 2021 г., а последните – на 1 ноември 2022-а. Същият сценарий като у нас. Нетаняху беше в опозиция година и половина, но в края на миналата година се завърна на бял кон – също както Бойко Борисов чака да се завърне догодина. Не е гарантирано, но натам отива.
Нашето актуално правителство е ротационно. Предишното израелско правителство също бе ротационно - с тази разлика, че ротацията там трябваше да стане след 2 години.
Необясним оптимизъм за държава, където изборите са всяка година. Но пък когато всеки от лидерите е обещал на хората той да е отгоре – няма как, трябва да получи поне обещание, че ще дойде и неговият ред, пък после я камилата, я камиларя, я Габриел.
Ротационните правителства са друго характерно явление при партийнолистовата избирателна система, с което тепърва ще свикваме. Тук ротацията трябва да стане на 9 месеца, но не се знае – вторият винаги е прекаран.
Много експерти очакват трусове след местните
избори,
особено ако ПП/ДБ оклюма и Борисов усети кръв във водата. Освен че е най-дълго управлявалият в историята на Израел премиер, Нетаняху си прилича с Бойко Борисов и в това, че срещу него се водят се водят следствия. Цели три на брой. Те ту затихват, когато е на власт, ту се възобновяват, като падне. Преследването му започна от 2017 година, на 21 ноември 2019 г. Нетаняху получи официално обвинение, което би могло да го вкара на топло за 10 години.
Става дума за обичайните прояви под общия знаменател “корупция” – подкупи, измами, облагодетелстване и така нататък. От тогава до днес израелската Темида ту протака, ту запретва ръкави, ту си паркира задника на трупчета според политическия светофар.
Затова Нетаняху разви особен интерес към правната теория и тази година подхвана фундаментална съдебна реформа. Разбира се, тя бе посрещната с яростна критика и масови улични протести. Тук няма да навлизам в нейните подробности, но общият знаменател е, че промените са някак си в корелация с проблемите на управляващите в момента. Например ограничава правата на Върховния съд да обявява новите закони за противоконституционни. У нас сега Конституционният съд (КС) би трябвало да обяви половината конституционна реформа за противоконституционна и аз се чудя как сглобката не се е сетила
да му ореже пълномощията по примера на Нетаняху.
Тогава бихме имали много весел казус – от една страна, КС трябва да обяви собственото си орязване за противоконституционно, но от друга, вече няма да има такова право. Това напомня стария казармен лаф “Като говориш с мен, да мълчиш!”
Всичко е възможно, когато парламентът е избран с партийнолистовата система.
И всичко, което е възможно, се случва. Партийнолистовият политик няма страх от своя избирател, но гледа да се подмаже на световното правителство. Както знаем, премиерът на световното правителство живее в Белия дом, но на всеки 4 или на 8 години се сменя. И ако си добре с днешния, това ти създава проблеми със следващия. Нетаняху например беше много добре с Тръмп, но не толкова добре с Байдън. Преди Тръмп беше направо скаран с Обама. Подобно е и положението с Борисов. Той бе много по-добре при Тръмп, отколкото при Байдън.
По принцип демократите са много по-усърдни в жанра на площадните революции, смяната на режимите и лова на вещици, а Борисов, добре помним, подари куче на Путин. Подарил ли е пес на Байдън? Не. А и да подари, едва ли ще се разбере със свирепата немска овчарка на президента, която вече е изпохапала цялата охрана. Но най-непростимият грях на Борисов е, че когато можеше, не предостави цялата власт на фондациите.
Изобщо партийнолистовият политик е принуден постоянно да сърба предизборната попара.
Да вземем например огнедишащите ПП/ДБ. Днес те не само управляват заедно с ГЕРБ, но кооптираха и Пеевски в сглобката! Кой би предположил нещо подобно миналата година? И кой би повярвал, че ПП/ДБ би издигнала за кмет кандидат от такъв сой? Все едно папата да приеме исляма!
Същото е и с Нетаняху – едва ли има враг, с когото да не се е коалирал. Той е светски човек, но 5 от партиите в коалицията му са дълбоко религиозни и естествено в по-тесните им ядра има лидери, които сънуват да изчистят цялата Палестина от последния арабин и да вдигнат отново Храма на Соломон на мястото на ислямските светини. Това би означавало световна война, но в тези партийнолистови коалиции винаги някой шантав. И винаги по-умереният отстъпва, а по-крайният получава своето, защото той е краен и няма накъде да отстъпи. И без това със задника си е опрял в хоризонта.
Затова и израелците нито могат да прогонят арабите, нито да приложат някаква формула за мирно съжителство. Партийнолистовата политика скарва и най-сплотения народ, камо ли да помири два народа, които са си хардуерно скарани.
