- Във военната медицина навлиза първата група от вече 7 випуска, в които заедно влагат усилия и талант учители от Военномедицинска академия, Висшето военноморско училище и Медицинския университет във Варна. Какво ги чака след деня на заслужена радост, гордост, еуфория, генерал Мутафчийски?
- От приемането още знаят, че подлежат на разпределение във войсковите части за 3 г. и имат договор да са военни лекари поне 10 г. Вече сме ги запознали с местата, на които може да ги назначим сега. Класирането ще стане абсолютно принципно – по успеха, който са показали през годините на следването си. От постъпването си знаят, че всичко е в техните ръце. Подредени са в ранглиста по оценките си от всички курсове, не само от държавните изпити. Дори минималната разлика е разлика.
Тези, които са с най-висок успех, ще останат във ВМА, останалите според реда си в ранглистата ще избират от местата във военните части.
Малко трудно се оценяват другите им качествата, но се поощрява и се взема предвид и ангажираността им в извънучебна заетост: участия в студентски конгреси и инициативи, занимания със спорт – сред тях има шампиони по плуване например. Не очакваме и не искаме курсантите да са „забити“ в една посока, а да имат интереси извън професията. Това също изгражда характера и личността. Нямаме за цел да моделираме военни лекари под калъп, сиви като тротоарна плочка, която забелязваш само ако те спъне. Освен да се стремят да са най-добрите в професията, нашите млади лекари трябва да са отличаващи се, абсолютно отличаващи се със своята индивидуалност. Да не потъват в сивотата на безличния човек без характер, без мнение, без цвят.
- Военната служба колко “цвят” допуска?
- Винаги е имало изявени командири и не толкова. Говоря за индивидуалност, която отличава в добрия смисъл на думата. Това поощряваме.
Както вече отбелязах, не искаме в никакъв случай да са сиви тротоарни плочки или тухли в стената като в песента на “Пинк Флойд”, а изявени професионалисти с индивидуалност.
Друго, което искаме да възпитаме у можещите млади военни лекари, е да имат самочувствие.
- Доволен ли сте от резултата?
- Много съм доволен и очаквам с всяка следваща година удовлетвореността да расте. Това е начинът да се разреши кадровият въпрос във ВМА. Не само в България има дефицит на лекари и медицински сестри. Преливат се кадри от държава в държава, но това не решава проблема по принцип.
Програмата за военни лекари няма да даде бърз резултат. По нашите изчисления нуждите ни ще бъдат запълнени към 2032 г.
Хубавите неща стават с ясна визия за хоризонта, усърдие, устойчивост, постоянство във времето.
Затова възобновихме и програмата за военни медицински сестри. И техният първият випуск се оказа успешен. Още в началните месеци на службата си шест от тях вече са преминали през задгранични мисии. Изключително мотивирани момичета, показват високо ниво.
Ще ми се да виждам повече такива дългосрочни проекти като програмите за лекари и медицински сестри под пагон. Усилията не предизвикват “Уау!” на момента, но след 10-15 години ще са дали значим резултат.
- Моделът на ВМА приложим ли е за медицината у нас изобщо?
- Много е претенциозно да говоря как трябва да се разреши въпросът в държавата, но винаги, когато ме питат какъв може да бъде изходът, казвам: Не мога да дам формула, мога единствено да споделя нашия опит, ако виждате в него рационално зърно - последвайте го.
Обгрижваме нашите курсанти изцяло, те са на пълна държавна издръжка. Покриваме таксите им за обучение в университета и разходите за учебници, осигуряваме летните им практики, униформите, настаняването им на пансион във Военноморското училище. Учим ги и ги мотивираме да се стремят да бъдат най-добрите. След като изтече разпределението им във войсковите части, ще им осигурим възможност да специализират във Военномедицинска академия.
- Специализациите в България от години пораждат негодуванието на младите лекари, какъв ще е регламентът във ВМА?
- Ще обявим на базата на писмен изпит и събеседване конкурси за специалности, които представляват интерес за Военномедицинска академия. Кандидатите трябва да покажат качества. И ще спечелят най-добрите. Винаги им казвам: Бъдете готови за предизвикателствата, ако мислите, че при внезапна ситуация ще наваксате ей така, за месец, пропуснатото в годините - не, няма да стане. Човек трябва да е наясно със себе си какво иска да постигне.
Предоставяме им всички възможности, как ще се възползват, зависи от подготвеността им.
Когато имат визия какво искат, ще знаят и какъв е пътят към целта. А от нас могат да очакват много възможности за развитие. Всичко е в техните ръце и след специализацията – дали ще се развиват в областта на медицината, ще изберат ли войскова кариера, или ще се насочат към академична изява.
Още в първата група, която излиза с две специалности – военна и медицинска, виждам невероятна мотивация да успеят.
- На празника какво искате да добавите към мотивацията им?
- Когато бях още студент и стипендиант на Министерството на отбраната, знаех, че ще премина през различни поделения. Но бях абсолютно убеден, че ще положа всички усилия, за да стигна до тази болница. Защото ВМА е едно от най-престижните лечебни заведения в България, да не кажа най-престижното. С най-стойностните медици. И всеки постъпващ лекар има възможност да се учи от най-добрите в професията и да стане един от тях.
Какво по-мотивиращо от това?
Когато си поел пътя на лекар, няма нищо по-естествено от това да вървиш нагоре, да искаш да ставаш все по-добър. Още от следването даваме възможност да се срещат не само на лекции с изключителните професионалисти на ВМА, а да ги видят като индивидуалности, признати в обществото хора. Когато си с такъв човек, се отъждествяваш по някакъв начин с него, искаш и ти. Това също е част от мотивацията. Би било нескромно да кажа, че и аз мога да им бъда някакъв пример, защото се смятам за успял в моята кариера благодарение на себе си, без някой нещо да ми е дал даром.
Извън всичко друго младите лекари имат възможност и да се развиват академично още от ниво капитан, след като променихме закона за военната служба. За разлика отпреди, сега много преди пенсия могат да бъдат доценти и професори, ако са изпълнили критериите. Това е революционно и също много мотивиращо за младите хора.
- Всичко може да бъде мотивиращо, ако точният човек го каже в точния момент. Като станалата бестселър на “Ню Йорк таймс” реч на адмирал Уилям Макрейвън пред абсолвенти “Ако искаш да промениш света, започни с това да си оправиш леглото!”. Честно, вие оправяте ли си леглото?
- Естествено. Това е част от необходимостта да си подредиш деня и в преносен смисъл – въпросът за реда в живота.
Да, не обичам хаоса. Това е и условие да бъдеш офицер. За един лекар също е абсолютно задължително да е подреден, за да очаква да е успешен, трябва да има ред в мислите и действията си. Прекалено помпозно е да се говори за дълга към пациентите, но то е ясно, обрекъл си се на това, когато си решил да си лекар. А тези млади хора, които са избрали да са военни лекари, са се заклели и да служат на родината. Колкото и “старомодно” да е, това е изключително.
Курсантите ме изпълват с гордост и абсолютен респект. Техният избор е един вид саможертва. Гледам поделенията, към които отиват, знам, че няма да им бъдат осигурени квартири и удобства – тази система в армията се разпадна – и те ще трябва да изтърпят много несгоди, но както винаги ще им кажа: “Крайната цел е важна”. Надявам се да сме ги научили на това.
- От първите 17 военни лекари 15 се дипломират с отличен успех. А вие, опитните учители на курсантите, какво научихте от милениалите и генерацията след тях?
- Че не всичко е загубено, щом има хора като тях. Колко от приятелите или връстниците им са готови да се закълнат пред знамето?! Винаги, когато се съберем, а това е често, не пропускам да им кажа: “Вие сте специални!”.
Това, в което съм ги поощрявал, е никога да не се отказват пред пречките по пътя към целта им, да градят своя характер и да отстояват своята индивидуалност. И най-вече: да бъдат 100% подготвени за възможните трудни ситуации, в които ще се окажат, понякога и внезапно, без време да наваксват пропуски.
Силният човек си проличава в трудни моменти. Аз самият съм бил изненадван от колеги, които са показвали неподозирана сила и железен морал, когато други избират лесното или лично изгодното.
Не мога да претендирам за гениалност в общуването си с курсантите, но винаги им показвам добрите неща, които се случват, и им давам конкретни примери, въпреки че светът не е само черен или само бял. Говорим за всичко честно.
- Могат ли да ви споделят свое мнение, да ви кажат: “Не сте прав!”.
- Случвало се е и това, въпреки че във военните колективи не е стил. Има известна бариера, което е нормално – все пак, аз съм генерал, а те са още курсанти. От друга страна, опитвали са да ме подвеждат, но пък аз проверявам всички факти и трудно се подвеждам. Имали сме откровени разговори, в които сочат нещата, които не харесват, но безкрайно непринудени разговори не се случват, трябва да има известна дистанция.
Имам приятел, който по времето, в което беше началник на медицинската служба на американската армия в Европа, а аз – още майор, казваше: “Като станеш генерал, ставаш изключително самотен. Не може да имаш приятели сред колегите си, както си имал преди. Допуснеш ли прекалено близо някого, това може да е в ущърб на службата”. Сега разбирам какво е искал да ми каже за това много самотно място.
- Генерале, утре на церемонията за дипломирането поне един, ако не всичките 17 вече бивши курсанти ще ви слушат и ще си представят, че някой ден ще са на вашето място. С каква реч ще ги мотивирате?
- Никога не си пиша речите. Като стана в 4 часа, мисля какво бих казал, така ще е и сега.
