Израел трябва да стане христоматиен пример за това, което е по-лошо за националната сигурност и от най-зловещата терористична група в света
Йом Кипур - Денят на изкуплението, последният от десетте, отредени за покаяние на грешниците според юдаизма и най-свещен и важен в еврейския календар.
На този ден точно преди 50 години (6 октомври 1973 г.) Израел е нападнат изненадващо от съседите си от юг и север - Египет и Сирия. Към арабската коалиция се включват Йордания, Ирак, Либия, Алжир, Тунис, Саудитска Арабия и Мароко.
Започва тежка война, с много жертви и от двете страни, останала в историята като войната Йом Кипур. По-късно, отърсило се от шока и загубите, израелското общество ще започне да задава въпроси и да обвинява Мосад, че се е провалил в разузнавателната работа и е проспал готвеното от арабите нападение. Донякъде с основание, но и без да си дава сметка, че шпионската централа е била плътно заета с друг приоритетен проблем - да преследва по света и да елиминира хладнокръвно един след друг всички араби, заподозрани в атаката срещу израелските олимпийци на игрите в Мюнхен предната година.
През 2023 г. светът изглежда различен. За тези години Израел постигна мирни договори с няколко арабски страни и преговаря усилено с други като Саудитска Арабия. Но ето че отново е изненадан от добре подготвена и координирана военна атака, каквато очевидно не е очаквал, точно половин век по-късно.
Вероятно Мосад отново ще бъде обвинен за липсата на предварителна информация. Пак донякъде с основание и без да се взема предвид, че Мосад е денонощно зает със същото, като преди 50 години - да организира елиминирането на враговете на Израел зад граница. На този етап предимно иранци.
Сега, уви, ще наблюдаваме поредната война, в която жертва ще са невинните цивилни граждани и от двете страни. Огромният брой израелски заложници, взети в плен на територията на ивицата Газа, прави много сложен въпроса с ответна реакция на Израел. Ракетните удари по цели на “Хамас” няма да решат нищо. Както и преди 2 години, когато за 11 дни наблюдавахме поредната ескалация. За тези две години “Хамас” явно не само е възстановила своите военни възможности, но дори ги е подобрила. Израел би могъл с ракети да сравни със земята цялата Газа, но няма как да го направи. Там освен въоръжени групировки живеят и милиони цивилни. А вече и десетки израелски заложници, вероятно разпръснати из различни части на тази гъстонаселена територия.
Един от вариантите пред израелската армия е да навлезе с жива сила и да минава улица по улица, сграда по сграда.
Това, естествено, ще доведе и до нежелани жертви сред израелската армия. Ако ли пък се наеме с преговори за живота на всеки един от заложниците, това ще е съвсем отделен и много сложен сценарий.
През 2006 г. израелският войник Гилад Шалит бе отвлечен и държан в плен повече от 5 години. След тежки и дълги преговори Израел успя да го освободи, но се принуди да пусне от затворите повече от 1000 палестинци. Сега сред заложниците има не само войници, но и деца, жени и възрастни. Това е катастрофа за Израел, която ще има много последствия в различни посоки. И така до следващата катастрофа, защото шансовете за мир с палестинците отдавна са пропилени. И от двете страни връх са взели радикалите.
През последните десетилетия израелският политически елит като че ли успя да накара света да забрави за палестинския проблем. И толкова добре го направи, че самият израелски политически елит забрави за палестинците и се вторачи в пъпа си. Тоест във вътрешноклановите си боричкания за власт, в корупционните скандали, поредицата безпринципни коалиции, опитите за съдебни реформи не в името на справедливостта и върховенството на закона, а в името на конюнктурата и политическата партизанщина...
Израел би трябва да стане христоматиен пример за това как ерозирането на политическия морал в една цивилизована държава е най-голямата заплаха за нейната национална сигурност. Повече и от най-зловещата терористична групировка в света. Това е истинският Йом Кипур, който трябва всички да помним.
