Сюжетът на следващия ми роман ще се развива в България, казва авторката, публикувана у нас от издателство “Труд”
- Г-жо Проуз, по време на срещата с читателите ви на 5 септември в София казахте, че минавайки по Моста на влюбените, сте харесали една розова сграда и дори обмисляте сюжетът на следващата ви книга да се развива в България?
- Точно така, даже вече знам каква ще бъде историята. Романът ще разказва за една британка, която идва да живее в България заедно с партньора си кореняк българин. Живее в малък апартамент и често стои на балкона. Оттам наблюдава преминаващите по моста и се опитва да се приобщи към българите. Наистина се вълнувам да разкажа нейната история.
- Защо решихте да дойдете точно в България?
- Миналата Коледа съпругът и синовете ми дойдоха тук. Прекараха няколко дни в София, след това заминаха за Боровец да карат ски. Казаха ми: “Ще обикнеш София, трябва да я посетиш”. Късметлийка съм, че Книгоиздателска къща “Труд” публикува мои книги тук, а и си помислих: “Звездите ми говорят, очевидно е, че трябва да отида там”. Радвам се, че го направих. Обожавам града и нямам търпение да се върна отново през декември.
- Пробвахте ли българската кухня?
- Да, София има прекрасни ресторанти. Пробвах модерен вариант на тутманик в хотела, където съм отседнала. Беше фантастично, мога да го ям всеки ден.
- Писателската ви кариера започва, когато сте в средата на 40-те си години. Откъде се появи страстта ви да пишете?
- Винаги съм обичала да чета. Книгите бяха моят изход, възпитаваха ме и ме образоваха. Докато четях, често се чудех дали мога да напиша книга, също както повечето хора се чудят какво умеят и какво не. Когато се разболях, си казах: “Знаеш ли какво, имам само един живот. Защо чакам, защо просто не действам?!”. Никога не съм мислила, че моя книга ще бъде публикувана или че някой ще я прочете. Но исках да видя дали ще довърша започнатото. И всъщност успях. Нещата се случиха от само себе си. А още през първия месец, след като втората ми книга излезе на пазара, от нея се продадоха четвърт милион копия. И това беше. Вече имах своите читатели, които останаха с мен. Хората, които четат книгите ми, са тези, които промениха живота ми, а не самото ѝ създаване. Благодаря за това всеки ден.
- С какво се занимавахте, преди да станете писател?
- Работила съм какво ли не. Чистих офиси, работих в хотел и колцентър, на сергия на пазара, бях и сервитьорка. Справях се страшно зле с всичко. Но най-важното беше да печеля пари, да сложа храна на масата и да платя наема. Когато синът ми беше малък, бях самотна майка. Тогава работех на три места. Имах смени през нощта и уикендите, без почивен ден. Налагаше се да го направя. Написах първата си книга, когато синът ми беше много малък, и това промени живота ни.
- Коя е най-трудната част от това да бъдеш самотна майка?
- Да нямаш никого, с когото да споделиш за решенията, които вземаш. Без значение дали е правилно, или не, ако имаш някого до себе си, с когото можеш да го обсъдиш, става по-лесно. Но изборът да нямам с кого да споделя отговорността беше изцяло мой.
- Кога се срещнахте със Симиън - вашия съпруг, и от колко време сте двойка?
- Заедно сме от почти 20 години. Той е просто прекрасен. Синът ми Джош беше в един клас с Бен - сина на Симиън. Двамата посещавахме ръгби мачовете им. Въпреки че беше трудно, бях щастлива и като самотна майка. Нямах време за нищо и не търсех човек до себе си. Когато го срещнах, бях на терена без грим и с разрошена коса. Бях с ботуши и носех палтото на баща ми. Симиън вървеше срещу мен и първото, което си помислих, беше: “О, ето те и теб!”. Чаках точно него, без да го осъзнавам. На момента усетих силна връзка помежду ни и все още я усещам. Обичам го, но и го харесвам. Той е най-добрият ми приятел, а когато отношенията между двама човека се получат, е равностойно на магия. Струваше си чакането.
- Беше ли ви страх да признаете на синовете ви - Джош и Бен, за връзката ви?
- О, да! Никой не иска майка му да се омъжи за бащата на приятеля му. В повечето случаи такава новина е ужасяваща за децата. Момчетата бяха най-добри приятели, а изведнъж станаха братя. Това беше наистина плашещо. И двамата със Симиън ги попитахме как биха се чувствали, ако той стане баща на Джош, а аз майка на Бен. Отговорът и на двамата беше: “Няма начин”. Това усложни ситуацията, но трябваше да се съоборазим с тях, защото те са най-важното. Всичко се свеждаше до това да ги накараме да се чувстват комфортно и да прекарваме време заедно. Да се чувстват в безопасност и да опазим отношенията помежду ни. От съществено значение беше момчетата да знаят, че всеки от родителите им все още си остава най-важният човек за тях и че има достатъчно любов и за двамата. Истината е, че много се обичаме и всичко си заслужаваше.
- Има ли други писатели в семейството ви?
- Синът ми Джош пише и всъщност е много добър. В момента работи над сценарий за сериал, занимава се и с художествена литература. Що се отнася до близките ми - те работеха в сферата на производствената промишленост, както и в магазини. Дядо ми е бил докер, а баба ми не е работила изобщо. В семейството ми няма творци. Затова и бяха малко ядосани, когато започнах да пиша. Защото беше голям риск. Това, което всички разбираме под “работа”, е просто да правиш нещо и в замяна да получаваш пари на края на месеца, защото така плащаш сметките си. Тогава си казах, че ще поема този риск, дори и да не се получи. Мъжът ми е войник, и той не е особено креативен. Истината е, че просто извадих късмет да подредя живота си както искам.
- Къде обичате да пишете романите си, имате ли специално място за това?
- Знам, че повечето писатели имат такова място, но не и аз. Пиша на масата в кухнята, в автобуса или влака, в чакалнята. Пиша навсякъде. Стига малкият ми лаптоп да е с мен, просто го отварям и магията се случва. Това е суперсила! (Смее се.)
- Кой от романите ви отне най-дълго време да напишете?
- Може би книгата, която написах заедно със сина си. Тя разказва за “приключението”, през което премина той, борейки се с депресията. Романът се казва “Момчето между тях: Пътуването на една майка и сина ѝ в сивия свят”. За съжаление, депресията при мъжете и мислите за самоубийство са голям проблем във всяка една държава. Това беше най-трудната книга за написване, защото в процеса на създаването ѝ се наложи да се справя с много неща, срещу които до този момент не се бях изправяла.
- Надявам се, че този труден период е останал зад гърба му.
- Последните 6 месеца са наистина добри за Джош. Не мисля, че някога ще се освободи от това чувство напълно, защото това е като болест. Отне ми време да го разбера, но е така. Сега се справя страхотно, благодаря!
- Какви са плановете ви за следващи истории, имате ли нещо на ум?
- Винаги ми се въртят идеи в главата. Вече съм написала следващите си три романа. Единият е за жена, която се бори със скръбта и болката. Тя губи най-добрия си приятел, но точно в този труден момент среща мъж, който наскоро също е изгубил жена си след 62 г. брак. Животите им са напълно различни - тя е млада, заета и пъргава. Той е по-възрастен, животът му се развива по-бавно и е самотен. Между тях се завързва приятелство, което наистина им помага да преодолеят мъката.
Вторият е за жена, която се чувства така, все едно е попаднала в капана на малкия морски град без перспективи, където живее. Научава се да плува и започва да го прави всеки ден. Това променя живота ѝ. Междувременно се влюбва от пръв поглед, въпреки че това за нея е измислица. Но все пак ѝ се случва, което е чудесно. Аз винаги пиша, защото в главата ми непрестанно се въртят различни сюжети.
- Кой ваш роман харесвате най-много?
- Това е много труден въпрос. Винаги харесвам най-много този, който пиша в момента. Но може би един от любимите ми е “Да събереш парчетата”. Главната героиня е също като мен жена на военнослужещ. Преодолявайки травмите от детството си, тя осъзнава, че въпреки всичко все пак може да има хубав живот. Важното не е откъде тръгваш, а къде ще стигнеш. Това е една чудесна история за любовта и за проеоткриването на връзката, която имаш със себе си.
- Кой беше най-силният фактор, който ви помогна да преборите рака?
- Мисля, че да пиша за диагнозата, определено ми помогна. Разбирането, че нищо не бива да определя живота ти, дори и да ти се е случило нещо лошо. Това не значи, че винаги ще бъде така. Можеш да избереш как да продължиш напред, както и кое наистина е важно за теб. Преди съжалявах много за случилото се, но това е безсмислено. По-добре е да се отървеш от съжалението, вината и всички тези чувства и да гледаш напред. Тази мисъл ми помогна най-много - разбирането, че нито хубавите, нито лошите моменти определят теб или живота ти. Това, което те определя, е днес и как се справяш в точно този момент. С това разполагаме в действителност.
- Това ли е вашата мотивация в живота?
- Да, защото единственото, което имаме, е този момент. Може да говорим за миналото или за бъдещето, но всяка връзка, която съм изградила с всеки един човек около мен, е всичко, което имам. Това е животът. И ако успееш да го живееш с позитивизъм, ще имаш шанса да научиш повече за него, като излезеш навън и говориш с хората. Така израстваме и се учим.
- Кое е най-хубавото и най-лошото на това да бъдеш световноизвестен автор?
- Най-хубавото е, че имам прекрасен дом, за който никога не съм си и мечтала. Както и шанса да се свързвам с хора от цял свят. Фактът, че книга, появила се в главата ми, достигна до България и се чете тук, е магия. Достигна до някого, който не говори същия език като мен, няма същия опит, но сме свързани чрез самата история.
Запознавам се с хора от цял свят и именно това за мен е най-хубавото.
А най-лошото е чувството, че губиш част от личния си живот, защото хората знаят много за теб. Бяхме в супермаркета с майка ми и една жена ме попита дали може да си направим селфи, и аз веднага се съгласих. В същия момент майка ми ме пита кое сирене да вземе. Никой не те обучава как да се справяш в подобни моменти.
- Защо точно романи, а не друг жанр?
- Имам две книги, които са документална литература, които намирам за трудни, но все пак обичам. А фантастичните сюжети са ми лесни за писане. Това е главната причина. Работя също над сценарии, пиеси, както и детски книжки. Пиша от 10 години, но все още се уча.
- От истински истории ли са вдъхновени книгите ви?
- Да. Не е лесно да поискаш помощ. На жените им е трудно да кажат: самотна съм, не съм щастлива, тъжна съм. Понякога дори ни е трудно да говорим за тези неща с хората, които обичаме. Намираме ги за твърде лични. По-лесно е да вкараш тези емоции в сюжет и да говориш за тях. Ако прочетеш за някого, който преминава през същото като теб, това може да ти помогне.
- Разполагате ли със свободно време, което да прекарвате със семейството си?
- Не прекарваме много време заедно, защото момчетата излизат с приятелите си и вършат техните си неща, което е чудесно, въпреки че ми липсват. Любимо ми е да пия чай със съпруга си, гледайки телевизия, да не правим нищо особено и да е тихо. Може би да си запалим огън, ако е студено. Но не излизаме навън и не ядем в ресторанти. Не правим подобни неща. Просто искаме да сме заедно и да излезем на разходка. Общо взето, сме скучни. (Смее се.)
- Сега, когато кариерата ви е в своя разцвет, имате ли време да бъдете домакиня - да готвите, да се грижите за къщата и т.н.?
- Имам. Все още съм същият човек, може би защото успехът дойде при мен по-късно. Аз съм майка и съпруга. Това, което ми се случва сега, усещам така, все едно е нечий друг живот. Но всеки ден чистя къщата, извеждам кучето на разходка, оправям леглата и готвя. Съвсем обикновени неща, които винаги правя. Това е моят живот. Това съм истинската аз и това са важните неща в живота.
- Редовно се включвате като панелист в тв предавания. Имало ли е покани да водите радио- или тв шоу?
- Често съм в телевизията и в радиото. Работя и в Би Би Си. Мога да бъда водеща, но всъщност предпочитам да съм вкъщи по пижама и да пиша. Това е любимото ми място. Не съм фен на нищо, което може да ми отнеме това удоволствие.
CV:
- Родният град на Аманда Проуз е Лондон
- Автор е на международни бестселъри
- Издава 28 романа, публикувани на десетки езици по света
- Водеща е на тв и радиопредавания
- “Ново начало” и “Очакване” са романите ѝ, излезли до момента на български език с логото на Книгоиздателска къща “Труд”
- През есента издателството пуска и най-новия ѝ роман “Добрите неща” (All good things)
