След лятото на убийствата – есента
на отрязаните конски глави
Тази есен ще е най-холивудският сезон на българската политика. Само това лято се събраха достатъчно сюжети за поне още 4 серии от “Кръстникът” с внуците на Майкъл Корлеоне и тяхната
несподелена любов към честния и законен начин на живот
Само бегло да си припомним по-едрите криминални събития през лятото. Неуспешен атентат срещу главния прокурор Гешев, който после веднага бе отстранен по извънредна процедура.
В Южна Африка очистиха бившия висаджия Красимир Каменов-Къро, който се оказа нещо като министър на контрабандата в България, също връзкар. Някак си бил свързан хем с властите, хем с делото срещу дубайския беглец Васил Божков, който едно време си имаше собствена парламентарна група.
Междувременно изчезна бившият шеф на столичното следствие Петьо Еврото, главен герой в скандалното дело “Осемте джуджета”. Той пък раздавал високите постове в съдебната система срещу пари и според злите езици някак си бил свързан със следващия главен прокурор.
По-късно се съобщи, че и Еврото предал Богу дух или просто духнал под друга самоличност. Единият от Братята Галеви се върна - твърди се, че бил защитен свидетел, но неочаквано и той ритна ведрото.
Помните ли кой навремето уреди срещата на Братята Галеви с министъра на вътрешните работи? Бившата барета Алексей Петров.
Той пък беше застрелян, този път успешно. Малко преди да стане пак шеф на ДАНС, твърдят злите езици. Оказа се, че Алексей уредил правителството на “сглобката”, тъй като бил близък приятел с бащата на Кирил Петков.
Че тъкмо бившата барета е направил сглобката, го каза самият Бойко Борисов, но още на другия ден се поправи – не, Алексей не е присъствал на разговорите, а само уредил “логистиката”. И нищо повече.
Думата “логистика” е малко сложна,
та отворих уикито и какво да видя – това било “управление на материали, енергия и хора”.
Като знаем кои в случая са хората, значи в един момент покойният Алексей Петров е завъртял на пръста като синджирче цялата държава.
За какво им е “логистика” на тези партийни лидери, които всеки ден се срещат в парламента, през ден правят официални консултации, имат на разположение къщи у нас и в чужбина?
Защо им е тъкмо Алексей Петров да ги води в Самоковския манастир? Дали не за да им направи “предложение, на което не могат да откажат” - както се изразяват героите в “Кръстникът”?
Това е тайна, която Алексей отнесе в гроба. Ясно е само, че партийните лидери не отказаха на предложението и ето на, имаме легитимно правителство, а президентът Радев нека си лае отстрани.
Да, “Кръстникът” е пълен с мъдри аналогии. Например в един момент престарелият Вито Корлеоне предава бизнеса на сина си Майкъл и го предупреждава, че този, който се опита да му уреди “логистиката” за сдобряване с шефа на враждебния мафиотски клан, той е предателят.
Логистикът се оказва Тесио – един от самостоятелните босове във фамилията Корлеоне. Майкъл приема срещата, но
изпреварващо избива и враждебния клан, и логистика Тесио
Не стана ли като в “Кръстникът”? Алексей също уреди логистиката и го очистиха.
След което и в тази връзка от ОАЕ ни изпратиха Васил Божков, свидетел №1 срещу Борисов. Той твърди, че има доказателства и ще ги предяви, но първо да получи статута защитен свидетел.
Щом го пускат да си стои вкъщи с гривна на крака, значи нещо са му обещали.
Сега Божков е като зареден пистолет, насочен в слепоочието на Борисов – а̀ си развалил сглобката, а̀ си намерил конската глава под чаршафа.*
Но “Кръстникът” е класика, а нашите политически събития са по-скоро постмодернизъм. Нещо като “Криминале” на Тарантино с неговите глуповато-абсурдни диалози, монолози и ситуации.
Но нашето родно криминале се оказва заплетено с върхове на властта. И вместо да потърсят помощ в психодиспансера, политиците ни са запретнали ръкави още тази есен да вършат велики дела, да променят конституцията!
Щели да махнат институцията “служебно правителство”? Спрете Земята, искам да сляза!
Малката подробност, че според конституцията тази промяна е работа на Великото народно събрание, вече не е никакво препятствие.
Айде да са само новите партийци - разбирам, но какво стана с мъдрите глави в ГЕРБ и ДПС? Само преди една година бяха нормални хора, сега какво ги прихвана?
Ще ви кажа какво ги прихвана. Както Васил Божков иска да е защитен свидетел, така и другите партийни лидери искат да им се размине. Пеевски официално е обявен за клиент на списъка “Магнитски”, което още утре може да завлече и Доган. За Борисов знаем от “оня запис”, че трябва да бъде изпран.
Така ли е, не е ли така – нищо не е официално, очевидно е, че и партиите им са като хванати за фабержетата.
Целият ГЕРБ с всичките му избиратели е заложник
на едни предполагаеми грехове на шефа си.
Герберите скърцат със зъби, но се подчиняват – негов е нотариалният акт на партията. Така е при партийнолистовата избирателна система - партията е като мрежа с яйца, закачена на един пирон. Дръпнеш ли пирона – няма я партията.
Затова две водещи партии тази есен трябва да бъдат изпрани. Докато натискат копчето правилно – ще им е простено.
В момента, в който ги прихване неразумен порив за истина – край, сбогом на властта. Отиваме да гледаме овце. И докато ние, кибиците, се чудим защо тези нормални хора гласуват като ненормални, трябва да помним едно – те щяха да са напълно в час, ако изборите бяха мажоритарни. А така просто не могат. Държат ги за фабержетата.
Онзи ден едни хора ми се обадиха да ме включат в някаква група радетели за референдум - дали 3 март да си остане национален празник. Разбира се, казах аз – одобрявам и референдумите, и 3 март. Как мога да откажа? Ако референдумът реши против 3 март, ще мога спокойно да се примиря, защото ще знам, че такава е народната воля. Но ако тези изнудени партии сменят датата на празника, как да се примиря? Как да съм спокоен, когато знам, че това решение е взето под външна принуда?
Същото е с Паметника на Съветската армия – нека направим референдум! Ако народът реши да се бутне, защитниците му имат чудесен повод да мирясат и да се захванат с нещо друго. Но като няма приключване, няма и мирясване. Дори паметникът да падне, още 100 години скандалът ще е жив.
Същото е и с еврото. Или с Истанбулската конвенция. И изобщо целият ни преход от 1989 г. насам е една огромна костница от абортите на демокрацията – по нито една тема нямаме приключване, за нищо няма прошка и примирение. Също като в “Кръстникът” – политиката е една неспирна вендета.
------------
*Епизод от “Кръстникът” – холивудски продуцент отказва да даде на близкия до Корлеоне певец Джони Фонтейн роля във филма си, след което една сутрин намира отрязаната глава на любимия си кон под чаршафите.
