Същото важи и за ГЕРБ - ако запази позиции и се представи добре, може да реши, че сега е моментът да се ходи на нови избори
Още акценти от интервюто:
- Въпреки рисковете на местните избори правителството ще продължи напред и ще се стигне до първата ротация
- На евровота антиевропейските сили няма да спечелят повече от 1/4 от гласовете, а проевропейските ще имат огромно мнозинство
- Подкрепи ли Вили Лилков в София, това ще е абсолютна капитулация на ГЕРБ
- Президентът Радев на пръв поглед усилва посланията на “Възраждане” и БСП, но всъщност той е истинска заплаха за тях, особено ако реши да направи някаква политическа организация - тогава ще играе в тяхното поле
- Започна есенната парламентарна сесия след лятната ваканция на депутатите. Какво политическо поведение и тенденции може да очакваме, доц. Малинов?
- Не виждам някакви основания да очакваме обрат или изненади. По-скоро ще се засилват и задълбочават тенденциите, които започнаха преди лятната ваканция.
Първата тенденция е, че правителството се стабилизира. В парламента свикнаха да работят заедно. Предстоят няколко стъпки по организационното обезпечаване на коалицията. Едва ли ще се стигне до някакво пълно коалиционно споразумение, но ще се пооправят малко нещата и ще има повече яснота как функционират.
Втората тенденция е свързана с отношенията между президента и правителството. Държавният глава вече директно се позиционира като лидер на опозицията. И оттук нататък може да очакваме поведението му да бъде такова. Не виждам каквато и да е вероятност то да се промени до края на неговия мандат или този на правителството.
Няма изненади в дневния ред на правителството и на парламента. Следят се нещата с бюджета и парите по плана за възстановяване и устойчивост. Няма отстъпление както по отношение на военната помощ за Украйна, така и по отношение на заявките за конституционните промени.
- Действително партиите от управляващото мнозинство се научиха да работят. Но след по-малко от два месеца ще застанат в ролята на съперници на местния вот. Това не е ли парадоксално и какво да очакваме след изборите – консолидация или раздробяване на управляващите?
- Не е парадоксално, а е неизбежно, и то по конституция. По-скоро бих го нарекъл риск или препятствие. Въпросът тук е в две измерения.
Първото е самото поведение на партиите една към друга по време на кампанията, най-вече ПП-ДБ и ГЕРБ. Не мисля, че ще има проблем по този въпрос, защото местните избори не може да бъдат спечелени, ако няма силни местни фигури и кандидати, които да отправят послание към местните хора на място.
В този смисъл няма да може много да се разгърне тази негативна кампания, която виждаме на национални избори. Прогнозата ми е, че проблемът би могъл да дойде от някаква тежка асиметрия в резултатите. Ако първата или втората политическа сила прецени като много успешно или много неуспешно своето представяне, това винаги води до напрежение. Тогава може да има вътрешен партиен дебат дали има смисъл да се остава в правителството.
Очаквам ПП-ДБ да се представят доста добре и моето притеснение в тази посока е да не би ПП-ДБ да решат, че ако се представят добре и победят например в София, Пловдив, Варна, Русе, да направят погрешния извод, че са във възход, и че тези резултати като брой гласове биха се появили и на национални избори. И така да решат, че в този случай не е необходимо да спазват споразумения или каквото и да е друго.
Същото важи и за ГЕРБ, ако запази позиции и се представи добре. Тогава може да реши, че сега е моментът да ходи на избори. Не вярвам обаче да има толкова безотговорни и наивни политици и в двете формации, които да не знаят, че местните избори не водят до повтаряне на резултата на парламентарни. Или пък да не знаят какво ги чака, ако тръгнат на предсрочен вот – служебен кабинет на президент, който е реваншистки настроен.
Независимо от моите опасения смятам, че въпреки рисковете на местните избори правителството ще продължи напред и ще се стигне до първата ротация. Като видим, че се осъществява и как точно ще се осъществи - дали ще бъде ротация на премиерите, или по-дълбока, аз мисля, че след тогава доверието между участниците в коалицията ще е на ниво, което ще ни позволи да направим прогнози за 2-3 години напред.
- Поведението на държавния глава не е ли резултат от намеренията за ограничаването на правомощията на президента по отношение на служебните кабинети, назначенията в службите и т.н.? Вицепрезидентът Илияна Йотва го нарече анти-Радев конституция и законодателство.
- Аз съм противник на служебните кабинети отпреди Радев, и то по една проста причина – те блокират естествения политически процес. Те спират възможността едно правителство да подаде оставка, да отиде на избори, без да се притеснява, че между подаването на оставка и вота ще се появи враждебно нему служебно правителство. Това вкарва политическия процес в аномалия. Например аз съм убеден, че ако Радев не беше президент, много вероятно правителството на ГЕРБ щеше да подаде оставка, вместо да стои и да стиска.
И друго - самите служебни кабинети, когато се случат няколко пъти един след друг, както стана при нас, вече са против самата конституция, макар и да не я нарушават. А в нея е записано, че сме парламентарна република, но при служебните правителства не функционира парламентът.
Времето, в което не работи Народното събрание в една парламентарна република, винаги трябва да е строго регламентирано, много кратко и да се смята за изключение. Ние бяхме в изключение две години. Много по-дълбоки са основанията за служебните кабинети от това дали президентът, който е на тази длъжност, е симпатичен, или не. Приемам обаче аргументите, че част от промените са директно насочени срещу Румен Радев – те са атака срещу него и неговите правомощия за назначения и т.н. Много ми се иска да не се стига дотам, но ако той продължава да бойкотира всяко уволнение и всяко назначение, опасявам се, че за да функционира изпълнителната власт, може да се мине на този вариант, който не е хубав в нито една демокрация.
Имаме директна всекидневна конфронтация и правителството и мнозинството в парламента може да се защитят по един по-директен начин, дори да не е хубаво за една конституция да бъде пипана по този начин.
- А какво смятате за обявеното движение “3 март”, което поиска референдум срещу смяната на националния празник с 24 май? Те обявиха, че президентът няма общо с инициативата, въпреки че Румен Радев спомена тези думи при честването на връх Шипка.
- Първо, появилите се лица наистина заявиха, че няма да правят политическа партия. Второ, съгласен съм с тяхната преценка, че това нещо, което в момента стартира, няма потенциал да бъде политическа партия. Така че да приемем думите им за достоверни и откровени. Всички знаем как точно се стига до референдум. Затова е малко безинтересно, ако няма някакво по-сериозно развитие тази инициатива. На този етап просто една група излиза и казва, че иска да организира народно допитване. Между другото, в поведението на президента има точно нещо парадоксално, ако използвам вашите думи. Той на пръв поглед усилва посланията на “Възраждане” и БСП, но всъщност той е истинска заплаха за тях, особено ако реши да направи някаква политическа организация. Всъщност президентът Радев в момента наистина може да успее за сметка на “Възраждане” и на БСП, ако говорим за политически проект извън президентството му. Защото стъпва на тяхното поле. Ще бъде интересно да видим дали част от хората от инициативата за Трети март ще имат някакво политическо продължение.
- А защо темата за националния празник изобщо беше комплектувана с предложенията за конституционни промени, след като той не фигурира в основния закон?
- Това е въпрос към политиците, които стоят зад това решение. Нямам обяснение защо точно сега. Такива въпроси винаги може да бъдат повдигани и същевременно никога не им е точно времето. Те са от порядъка, който не е подходящ да бъде включван в конституционни промени. Иначе може да си стои като интересен и отворен въпрос. И ако има мнозинство, но то трябва да е внушително, може да се премине към действия. За мен конституционните промени са нещо различно от този въпрос, а не бих ги смесвал, независимо че се появиха едновременно.
- Междувременно бяха представени някои от основните кандидати за кметската битка за столицата. Коя е голямата въпросителна там?
- Кампанията още не е започнала както трябва. Но този, който трябва да спечели с оглед на последните избори и проучвания, е Васил Терзиев. Неговата кандидатура трябва да бъде сериозно оспорвана или да има сериозна конкуренция в лицето на ГЕРБ. Много е странно, че партията на Борисов още не е издигнала кандидат. Имам само едно обяснение - преценили са, че хората, които са подготвяли до този момент, няма да се справят и ще загубят от Васил Терзиев. При ГЕРБ обикновено наблюдаваме издигането на много известна личност за кмет или просто старият кмет се кандидатира отново.
- А вариант да подкрепят Вили Лилков?
- Ще е интересно. Първо, това би била абсолютна капитулация на ГЕРБ, защото ще подкрепи човек, когото победи на предишния местен вот.
И второ, това означава, че те не просто зачеркват Йорданка Фандъкова, но и нейното наследство.
- Вие бяхте евродепутат и имате поглед върху политическите процеси и нагласи в ЕС. След местния вот предстоят избори за Европарламент. Ще видим ли крайнодясна или националпопулистка вълна на тези избори?
- От гледна точка на гласовете в Европа на този тип избори вълната на националпопулизма отмина. В момента резултатите на тези партии са по-ниски. А идвайки на власт, голяма част от тези националпопулисти много смекчиха тона и изоставиха тезите на оригиналните антиевропейски сили. Да припомня, че националпопулистите в Италия, на които Джорджа Мелони е наследник, говореха за излизане от еврозоната и против ЕС. Мелони изобщо не говори за това. Много е смекчен тонът във Франция. А и силите на “Алтернатива за Германия” наистина са намалели. Когато тези неща се виждат, може би не е толкова невъзможно да се сътрудничи. Защото националпопулистите видяха, че път към властта нямат с тези радикални послания. Но евроизборите са много далеч и там на европейско ниво темите ще се оформят може би след Нова година, когато се види някаква развръзка за войната в Украйна. Едва тогава ще можем да направим някакви прогнози какви теми ще доминират и какви биха били резултатите. Но казано просто: антиевропейските сили няма да спечелят повече от 1/4 от гласовете, а проевропейските - християндемократи, социалдемократи, либерали и зелени, ще имат огромно мнозинство - от тези среди ще бъде следващият състав на ЕП и Еврокомисията.
CV
Светослав Малинов е роден на 19 януари 1968 г. в Дупница
Завършва Английската езикова гимназия в Бургас и политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1993 г.
През 1995 г. получава магистърска степен по политическа философия от университета в Йорк, Великобритания
Доктор по политология от 1998 г.
Депутат в 40-ото народно събрание
Един от основателите на ДСБ
Два пъти евродепутат от Европейската народна партия
От 2019 г. е ръководител на Катедра “Политология” в СУ “Св. Климент Охридски”
