Неконтролируемо изскачат аромати, улици, къщи, думи, лица, споделя режисьорът
Илиян Джевелеков е един от водещите български режисьори и продуценти. Докато следва, работи в студентската програма КУ-КУ. LOVE.NET е режисьорският му дебют. Голям успех постигна и сериалът му “Порталът”.
Как се чувства човек, роден и израснал в най-стария жив град в Европа и шестия най-стар в света? Магическата кутия на спомените се отваря и оттам неконтролируемо изскачат аромати, улици, къщи, думи, лица… атмосфера.
Към родния ми град най-много ме тегли желанието да видя майка, сестра, племенница, приятели. Неописуемата емоция и енергията, които ми дават дългите ми самотни разходки рано сутрин в неделя, когато градът, в който не живея толкова отдавна, сякаш е само мой и ми говори.
Родих се в квартал “Капана”. Имах щастието да отрасна в семейство, което ми даде много любов. Учил съм в най-старата гимназия в България - на 500 м от дома ми. В това училище са учили 4 поколения на семейството ми - единият ми дядо, майка ми и баща ми, сестра ми, аз и племенницата ми. Създадено през 1850 г. от Найден Геров, това е първото в света училище, носещо имената на Кирил и Методий. През 1868 г. се сдобива с официален статут на гимназия, както и с нова сграда - съхраненото и до днес жълто училище в Старинен Пловдив.
През 1885 г. на откриването на новата сграда присъства княз Александър Батенберг. Училището дава на България шестима министър-председатели, гордее се и с духовните първенци на нацията като Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов.
В училище тренирах лека атлетика и баскетбол, а в 6-и и 7-и клас - футбол в “Марица” (Пловдив), където играех рамо до рамо с Христо Стоичков. Футболното ми кръщение бе на 8 септември 1974 г., когато пред близо 40 000 зрители “Локомотив” победи “Ботев” (тогава “Тракия”) със 7:3. Дядо ми и баща ми при всеки гол на “Локото” ме вдигаха във въздуха и ме целуваха. Имах възможността да вмъкна с намигване разговор за този мач в сериала “Порталът”.
