Световно- известният цигулар е един от менторите на тазгодишната Лятна музикална академия в Шипка
- Г-н Русев, кой ви покани да бъдете ментор в програмата на Лятната музикална академия в Шипка, в която деца от цяла България и извън страната се учат да свирят подбрани класически произведения?
- Пламен Николов, който е инициатор на това събитие, както и Максим Ешкенази, който е диригент на оркестъра, ми се обадиха. За първи път има солист в изданието на Лятната музикална академия, която е по инициатива на фондация “Академия Роза”, и съм изключително щастлив, привилегирован и благодарен, че избраха мен!
- Колко са участниците тази година и на какъв принцип се извършва подборът им?
- Участниците са над 30, съставът на академията става все по-голям с всяка година. Всички ментори подбраха деца от цяла България и чужбина чрез прослушване. Много приятен състав е, и като качество също.
- Освен вас и Максим Ешкенази кои са другите музиканти от менторския екип?
- Красимир Костадинов, който е солист валдхорнист в Софийската филхармония от 2004 г., Константина Тодорова, която е ментор фагот и духови инструменти и е част от академията от 2021 г., и Станислава Стойкова - виола и струнни инструменти. Тя е член на Камерния оркестър Unter‘n Linden-Берлин, и Кнобелсдорф ансамбъл - Берлин, както и доцент на виоловата група в младежкия оркестър “Густав Малер”.
- А вие като ментор на какво учите младите музиканти и кое ги затруднява най-много? Какви са впечатленията ви досега?
- Най-напред това е един прекрасен начин да се запази контактът със следващото поколение. Учим ги на всичко, което ние самите сме изградили като музиканти, като изпълнители. При нас няма нищо рутинно, винаги се обогатяваме, работата няма край. Това е доста предизвикателно всъщност. Цял живот надграждаме като музиканти. С удоволствие виждам как децата учат всичко с желание.
- За първи път ли участвате в инициатива като Лятната музикална академия?
- Участвал съм в подобни инициативи, но не точно като тази, затова е и много отговорно. Това е изключително събитие, провежда се на много хубаво място - в град Шипка. Доставя ми огромно удоволствие. Така че отговорът на въпроса е и да, и не. Участвал съм в други летни академии, комбинация от майсторски класове и концерти и прочее, но това е нещо много уникално.
- На 15-годишна възраст заминавате за Париж, където учите в Националната висша консерватория за музика и танци. Колко трудно беше да вземете това решение и какво ви подтикна да предприемете тази крачка?
- Решението беше взето 100% от моите родители. И двамата са цигулари. Дойде покана и от едно българо-френско семейство - Койчо и Елизабет Атанасови. Благодарение на тях това стана въобще възможно.
- Пред какви препятствия се изправихте тогава?
- Бях много млад и имаше доста неща, за които просто не бях подготвен. Говоря и за предметите, които се изучаваха в консерваторията, и за социалните сблъсъци. Не знаех и дума на френски. Наложи се да го науча много експедитивно, буквално за няколко месеца. Това се случи благодарение на Елизабет, Койчо, и Пиер-Калоян, един също така чудесен музикант - техния син, тъй като бях част от семейството им цели две години. Обкръжението и културата са много различни. На 15 години не бях толкова зрял. Но имах много прекрасни хора около мен, за да се справя с всичко това.
- Все още ли преподавате в парижката консерватория?
- Да, както и в Женева, където преподавах пет години - между 2017 и 2022 г. Спечелих конкурс като млад професор през 2008-а. Консерваторията е с многовековни традиции, директен наследник на моите професори Деви Ерлих и Жан-Жак Канторов, ккакто и на Кристиан Ферас, който може би е от най-добрите цигулари в историята. Това е изключителна чест и мисля, че в историята на консерваторията няма друг български професор по цигулка. А Наскоро Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж се класира на второ място сред елитните музикални учебни заведения в света.
- Как успявате да намерите време за себе си и за семейството си сред всички тези ангажименти?
- Този баланс е много важен. И също като повечето хора в тези странни времена, най-вече през 2020 г., имах шанса да си отделя малко повече време и да направя една равносметка за нещата, които са важни и с които бих се занимавал. Може би това наистина ми даде шанс да се уравновеся по различен начин, да си организирам професионалния и личния живот. На тази възраст и на този етап за мен е много важно да отделям максимално много време за размисъл, за семейството и работата и всичко останало като един нормален човек.
- Вие сте световноизвестен цигулар. С какво обаче човек трябва да направи компромис, ако иска да бъде успешен музикант?
- Това е сложна и обширна тема на разговор. Според мен има дости варианти някой да стане известен, виждаме с какви глупости хората стават звезди. Както споменах, цял живот при нас е творческо обогатяване. Аз ще се определя като честен слуга на тази универсална музика, която е свирена преди векове и която ще остане след нас. Важното е по какъв начин мога да ѝ служа. А кога, къде, с какви средства и на какви сцени, това е нещо много сложно. Това, че съм редовен гост-солист на различни оркестри по света, че бях дори артистичен директор на Софийската филхармония, е просто една въртележка. Но няма точна рецепта. Всичко се върти около това да получиш шанс, въпрос на срещи и вяра е.
- Все още ли свирите на 312-годишната цигулка “Страдивариус”?
- Свирех от 2012 г. до скоро. Наложи се да я върна на фондацията в Токио в края на 2021-а, тъй като промениха регламента, след 9 г. партньорство и съпътничество около земното кълбо с нея. Сега имам шанса да свиря на още по-стара цигулка, изработена през 1651 г. от Николо Амати, който е въвел инструмента в съвременната му форма, а Страдивариус е най-известният му ученик. Всъщност почти половината от инструмента е направена от самия Страдивариус доста по-късно - през 1720-а. Но основната част на корпуса - долна дъска, охлюв и други, са от 1651 г.
- А случвало ли ви се е да сбъркате по време на участие и как се справяте с подобни ситуации?
- Много често, докато сме на сцената, на нас, музикантите, ни се струва, че времето е спряло, като при подхлъзване. Подобни дребни грешки стават буквално за части от секундата. При мен е често въпрос на концентрация. Говоря за инциденти, които в повечето случаи остават незабелязани. Няма перфектно човешко същество...
- Кои музиканти ви вдъхновяват?
- Много са. Повечето от тях вече не са сред нас, но са останали в историята и след себе си са завещали много следи, записи, книги, затова как трябва да звучи една цигулка и да познаваме музиката. Не е само един, мога да дам много примери от различни епохи и репертоари. Винаги имам от кого да се науча - било то от певци, диригенти, инструменталисти, от хората като цяло. Музиката може да идва отвсякъде.
- Имало ли е момент, когато сте искали да се откажете от цигулката и това ли е детската ви мечта?
- Не, детската ми мечта беше да стана пилот на изтребител. Години по-късно се научих да летя. Изкарах курс за пилоти, който пък доведе до други разочарования, и след това прекъснах. Но с двама родители цигулари нямах кой знае какъв избор. Дадоха ми ценни съвети. Но като дете съм прекъсвал да свиря неведнъж, имало е наказания, криене на цигулка и т.н. Така че мечтата да се занимавам с това стана доста постепенно.
- Дъщеря ви свири на цигулка и на пиано, а синът ви на валдхорна и пиано. Сами ли се насочиха към тази сфера, или вие им помогнахте да вземат това решение, също както вашите родители са насочили вас?
- Дъщеря ми свири основно на цигулка и завърши втори курс в консерваторията в Париж. Другия месец минава в трети курс бакалавър. Синът ми, който е по-малък и който се надявах да доведа на Лятната академия, но той имаше една друга академия със запазено място от миналата година, свири предимно на валдхорна, но и на пиано и орган. И двамата се занимаваха с много неща, но в крайна сметка беше по-добре да наблегнат на едно от тях и да надграждат. Имаше съвети и подтикване от моя страна, а и пример. Като дете един от ярките ми случаи беше да изнеса концерт в Египет. Един от първите концерти в новопостроената тогава опера в Кайро. И като дете по комунистическо време да отида на частно посещение на пирамидите в Египет с мерцедес на българското посолство, беше голяма работа. И съзнателно или подсъзнателно си казах: “Докато другите ритат топка в училищния двор (аз бях и все още съм по индивидуалните спортове) виж къде съм”, и това дава интересна перспектива. Просто нещо изключително и ако децата ми имат шанс да станат професионални музиканти, няма нищо лошо в това.
- Мислите ли някога да се върнете в България за постоянно?
- Абсолютно! Това си е една мечта, която искрено се надявам да се сбъдне, отскоро с конкретен план! Досега не съм го казвал, но след няколко години ми предстои юбилей - половин век, и това би било голям подарък. Всъщност адресната регистрация за хората, които пътуват непрекъснато, не е важна. Но символът в този случай е. Както и нещата, които се надявам да успея да направя за талантливите млади музиканти в България и въобще за музиката тук! Така че отговорът е “да”.
- Какво следва за вас след края на Лятната музикална академия?
- Тази седмица следва един много интересен солов рецитал, както и с виолончело в Югозападна Франция, фестивал, организиран от световноизвестния струнен квартет “Ебен”. След това предстоят записи в Хановер с прекрасната пианистка Йоръм Сон, произведения за соло цигулка и цигулка и пиано. Много бързо ще дойде и следващият концерт в България, който ще бъде на 14 септември в Плевен и на 1 октомври в София. И така започва сезонът, който както винаги ще бъде много интересен. Имам пътувания в Германия, Южна Корея, Япония...
- В тази връзка как реагират хората по света на музиката ви? Има ли разлика в сравнение с България?
- Има. Понякога хората се просълзяват, друг път забравят за грижите си, житейските проблеми и т.н. Когато концертът е качествен, аз съм абсолютно сигурен, че тези хора, дори да са присъствали за първи път, ще се върнат отново. Много е интересна реакцията на хора, които стъпват за първи път на концерт в по-интимна обстановка, от рода на малка църква или салон или пък на бутиков концерт. Там вибрациите и този уникален резонанс на клетъчна основа могат да се изживеят по невероятен начин. Много по-различно е човек да отиде да свири в Мюнхен, където баварската публика е по-снобска. Много грубо звучи, но има един такъв момент на по-сдържана и консервативна реакция. Докато на много сцени, например сега, като бяхме в Южна Корея, в момента, когато някой от нас излезе да свири на бис, публиката изпада в истерия, все едно е на рок концерт, което е нещо изключително приятно за нас като музиканти. Както и да ни посрещнат с огромна усмивка.
Светлин Русев е роден в Русе на 5 април 1976 г. Там учи в Музикалното училище, където взема първите си уроци по цигулка при майка си. През 1991 г. е приет в консерваторията в Париж. Учи цигулка при проф. Деви Ерлих и проф. Жан-Жак Канторов. От 2000 г. е концертмайстор на Овернския камерен оркестър, а от 2005 г. на Оркестъра на Френското национално радио. През 2008 г. е избран за професор във Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж. Посланик е на добра воля на УНИЦЕФ.
