През юли и август братя Аргирови се качват на сцената общо 30 пъти, а на 7 август бяха специални гости на концерта “Безнадежден случай” на Богдана Карадочева и Стефан Димитров в Пловдив
- Г-н Аргиров, заедно с брат ви Светослав бяхте специални гости на концерт-спектакъла на Богдана Карадочева и Стефан Димитров “Безнадежден случай”. Кога получихте поканата?
- Това се случи още докато се вземаше решението да се направи такъв концерт преди няколко месеца.
- А колко песни изпълнихте?
- Изпълнихме 4 песни. Най-големите хитове, които Стефан Димитров ни е написал - “Пролетна умора” и “Замириса на море”, както и “Гот е” и “Срещу вятъра”.
- Имате ли предвидени други участия или ще се отдадете на заслужена почивка до края на лятото?
- За съжаление, нямаме време за почивка. През юли и август имаме общо 30 концерта. Така че продължаваме и този месец.
- Ще ви върна назад във времето. Докато учите в музикалната академия “Проф. Панчо Владигеров” в София, вие избирате да свирите на виолончело, а брат ви - на пиано. Защо избрахте различни инструменти?
- Така ни посъветва нашият музикален ръководител в музикалното училище Георги Самарджиев. По-късно ни стана и класен ръководител, но тогава все още не знаехме, че това ще се случи. Той беше диригент на хор “Детска китка”. Като близък наш човек ни каза, че трябва да свирим на различни инструменти.
- Заедно с брат ви сте от толкова години на сцената. Случвало ли се е преди участие да стигате до някоя разправия и изобщо карате ли се често един с друг?
- Винаги има какво да си кажем със Светослав. Имало е и разправии, което е съвсем естествено. Но в различното мнение се ражда истината. Ние сме много различни хора, но се допълваме и това е нашата сила.
- Колко най-дълго не сте си говорили, след като се скарате?
- Никога не е било повече от половин час. Никога.
- Що се отнася до характерите ви - вашият и този на Светослав, коя е най-голямата разлика?
- Светослав е по-голям песимист, стои по-здраво на земята. Докато аз съм по-амбициозен и по-голям оптимист.
- Кога открихте таланта си да пеете, кога започна всичко?
- Таланта ни да пеем откри нашата майка, когато бяхме на 5 години. Докато ни учеше на различни песни, съвсем случайно се опита да ни покаже и как да пеем на два гласа. Ние свикнахме толкова бързо, че тя беше много учудена. Именно тя беше в основата на това ние да започнем да се занимаваме с музика. Защото след 7-и клас пред нас имаше два пътя. Единият - да учим в музикалното училище и да станем професионални музиканти, а другият път беше да се запишем в Английската гимназия в Пловдив и да станем лекари. Професията на лекар има големи традиции в нашия дом. Баща ми е професор по хематология, освен това много наши роднини също са лекари. Но аз се радвам, че избрахме пътя на музиката.
- Има ли нещо, от което все още се притеснявате преди участие? Изпълнявате ли някакви ритуали, преди да се качите на сцената?
- Не, няма такова нещо. Не изпълняваме никакви ритуали. За нас срещите с публиката са най-голямото удоволствие. А според мен това е най-голямата радост за всеки музикант. Това е венецът на усилията му.
- Когато създавате песни, заедно ли го правите, или си разделяте задачите - единият мисли текст, а другият - музиката, аранжимента и пр.?
- Никога не сме писали текст за песен, но имаме удоволствието да работим с невероятни поети като Александър Петров, Михаил Белчев, Петър Анастасов, Георги Борисов, Миряна Башева, Димитър Керелезов, може би ще пропусна някого. В последните 5 години аз повече пиша музиката и съм продуцент на всичко, което излиза на “Братя Аргирови”. Но винаги се допитвам и до Светослав за реализацията на песните.
- Колко сурова е музикалната индустрия и имало ли е момент, когато сте искали да се откажете от кариерата си на музикант?
- Ние няколко пъти спирахме да се занимаваме активно с популярна музика. Това беше през 90-те години на миналия век, когато станаха големите промени. След това през 1997-а отново се върнахме на сцената.
Имахме късмета песента, която тогава направихме - “Гот е”, да стане голям хит и да оглави абсолютно всички български класации. Беше изключително успешна. След това Светослав замина за Норвегия и остана там 22 години. Върна се тук и пак имаме невероятни хитове като “Срещу вятъра”, която направихме с прекрасната Тони Димитрова. Това е нож с две остриета. Много трудно, след като си бил популярен, можеш да се върнеш отново на сцената и аз се радвам, че ние за втори път го направихме, и то толкова успешно.
- В тази връзка вие сте били на сцена и по времето на Живков, и във време на демокрация. Какво е различното?
- Много е различно. Българският шоубизнес в момента е поставен на абсолютно професионални начала. Българските артисти се състезават наравно със световните, защото вече има ютюб, инстаграм, спотифай. Тогава по-трудни бяха тези комисии и ограниченията, които имаха българските артисти. Но според мен, ако един човек е целенасочен и е добър музикант, може да се справи както с условията на социализма, така и сега.
- Има ли песен на “Братя Аргирови”, която вие харесвате, а брат ви - не, или пък обратното?
- Когато създаваме една песен, даже и да има различие при реализацията ѝ, за крайния резултат трябва да сме абсолютно убедени,че ще бъде сполучлив, за да представим парчето на публиката. Така че определено е имало конфликти по време на създаването на песента, но крайният продукт винаги отразява вкуса и на двамата. Тоест както аз, така и Светослав сме били на мнението, че тази песен трябва да бъде представена на публиката.
- На кое не изневерихте през цялата си музикална кариера, що се отнася до музиката?
- Никога не сме изневерили на това да пускаме компромисни песни, нито пък политически. Не обичаме да се занимаваме с политика. Въпреки че сме имали много предложения. Може би изпълняваме завета на нашия дядо, който преди да си отиде от този свят, ни помоли никога да не се занимаваме с политика и ние изпълняваме тази негова заръка.
- Но сте получили голяма подкрепа от семейството си да се занимавате с музика?
- Разбира се. Това го дължим най-вече на нашата майка, която беше много музикална и имаше много богата обща култура. До голяма степен и талантът ни да бъдем музиканти се дължи на нея.
Роден е в Пловдив на 23 април 1959 г. Завършва първоначално музикално училище в родния си град, а след това и музикалната академия “Професор Панчо Владигеров”, където свири на виолончело. През 1981 г. дебютира на младежкия конкурс за забавна песен заедно с брат си Светослав под името дует “Вега”. На следващата година сформират своя дует “Братя Аргирови”. Двамата заедно обикалят да пеят по фестивалите в Братислава и Дрезден.
