През август 2019 пътувахме в Югоизточна Турция. В дълбокия Анадол - Газиантеп или Урфа, не помня точно къде, излязохме на вечерна разходка по главната улица. Внезапно от прозорец на втория етаж долетяха гневни крясъци на мъж, звуци от удари, блъскане на мебели и писъци на жена. Повечето мъже минувачи на улицата спряха, някои влязоха в сградата, а други зазвъняха в полицията. След малко насилникът беше извлечен на улицата - пак казвам, от случайни минувачи, полицията вече беше на място (за около пет минути дойдоха), натъпкаха го в колата и го откараха към ареста. Анадолският човекопоток, любима дъвка на кръчмарските патриоти у нас и редовен пример за варварщина и ориенталски примитивизъм, отново потече по стъргалото.
Важно и ценно е да се демонстрира в подкрепа на жертвите на домашно насилие. Още по-важно е да не увеличаваме телевизора, когато чуем звуците от изстъпленията, а да конфронтираме насилника и да викнем полиция. Не, не си е "тяхна работа".
