Българската данъчна система е от XIX век. Без прогресивен данък няма да влезе в Европа
Като гледам напъните бюджетният дефицит да се свие до 3 процента, напушва ме смях и веднъж дори си разлях кафето. Скъпи алцхаймери, забравихте ли, че в недотам далечната 2011-а приехте закон, с който дефицитът трябваше да е, кажи-речи, нула? Даже за малко тази почти нула да се вкара в конституцията. Почти се беше събрало квалифицирано мнозинство!
И тогава, и сега, България е в плен на смехотворна икономическа утопия. Тогавашните пиари на утопията са същите като днес, възпитаници на чудесно-десния Институт по пазарна икономика (ИПИ). Като казвам, че е чудесен, ще рече, че вярва в чудеса. Ще е много смешно, ако тогавашните коментари се покажат днес, защото знаем докъде ни доведе тази политика.
Тогава даваха за пример Германия, която наистина успя да въведе подобна мярка в продължение на 8 години, с което доуби германското чудо. Но да прилагаш у нас немските мерки, е
все едно да подковаваш жаба с конски подкови
Немската икономическа система е пълен антипод на българската. Тя може да го понесе, а ние – не.
Първо, там данъците бяха и още са силно прогресивни, като най-високата ставка за доходите е 45 на сто. Тоест там богатите плащат. У нас богатите не плащат, а напоследък даже получават субсидии.
Второ, държавният бюджет като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) в Германия бе почти 50 на сто, докато при нас беше малко над 30 на сто благодарение на “малката пица” на г-н Дянков. https:// www.imf.org/external/ datamapper/exp@ FPP/%20ESP/BGR/DEU
Да занулиш дефицита и да обещаеш бързо замогване при това положение, беше все едно
да засрамиш Исус Христос,
който с пет хляба и две риби нахранил няколко хиляди души, без да броим жените и децата, и на това отгоре останала още толкова храна.
Но наистина е весело да си припомним как тази утопия се възхваляваше от телевизионните “експерти” по телевизии, радиа, сайтове и водопроводи. Не че искам да отнемам думата на възпитаниците на ИПИ, напротив, но какво пречи радиотелевизионното им присъствие да се балансира поне поравно с коментарите на реални икономисти, като например професорите Дуранкев, Минасян, Димитър Иванов, Иван Ангелов, доцент Григор Сарийски и още много други, които имат по-обективни представи за макроикономиката. Дайте им думата, ще ви се вдигне рейтингът!
Уви, у нас на власт е утопията, защото България продължава да е лабораторната мишка на световния неолиберализъм. Никъде в развития свят утопията не се прилага в такъв екстремен вариант, само у нас. И резултатите са печални. У нас господства данъчната система на XIX век, а обществото ни също се е запътило натам.
Ако не беше Утопията, сега в бюджета щеше да залегне очевидният и единствено правилен начин да се увеличат приходите, за да се постигнат заветните 3 на сто дефицит - прогресивно данъчно облагане като в Европа. Но както виждаме – за прогресивно облагане ни дума, ни вопъл, ни стон.
Нали щяхме да възприемаме “евро-атлантическите ценности”? Е,
прогресивното облагане е първата и най-основна евроатлантическа ценност
Тя създаде европейското благоденствие. Ако я въведем, приходите ще скочат и бюджетът ще може да се балансира без да се орязват разходите. А и правителството на г-н Денков ще избегне гарантирания провал, който сполетя управлението на “малката пица” през 2014 година.
Уви, утопията у нас е хегемон. Стане ли дума за прогресивно облагане, кадрите на ИПИ веднага вадят знаменитата “Крива на Лафер”, която той бил нарисувал на ресторантска салфетка, за да покаже, че колкото по-ниски са данъците за богатите, толкова по-високи са данъчните постъпления. Но фактите сочат тъкмо обратното. У нас утопистите вярват, че с въвеждането на минималния плосък данък от 10 процента върху доходите през 2008 г. данъчните постъпления незабавно скочили.
И най-елементарната аритметика показва, че всъщност цялото увеличение идва от премахването на необлагаемия минимум.
По онова време минималната заплата беше 200 лв., следователно по 20 лв. на всеки от 2,5 милиона официално заети прави 50 млн. месечно или 600 млн. на годишна база. Като махнем тези 600 милиона, постъпленията са на минус спрямо предишната година. А тогава бе последното сериозно увеличение на БВП. С две думи - взето бе от бедните, за да се даде на богатите. С което икономическият баланс бе нарушен и това удари спирачка на развитието. Тогава
машината на неравенството бе пусната на пълни обороти
и до днес трупа ли, трупа социални, политически и бюджетни проблеми. Но утопията иска още. Съвсем сериозно се обсъжда споменатото по-горе съотношение между бюджет и БВП отново да се смъкне до 30 на сто (в пост-Дянковия период се върна на 40).
Вместо да се вдигат преките данъци за богатите, вдигат се косвените данъци за масовия потребител. Не ни стига депресията от времената на “малката пица”, която приключи с масови вълнения в цялата страна и дори самозапалвания? Помните ли, прекрасни алцхаймери? Не помните, защото Утопията е безпаметна. Тя трие разума.
В дискусиите дори не се споменава, че преди 2 г. 130 държави от OECD подкрепиха план да се въведе глобален минимум от 15 на сто върху корпоративния данък. Този процес вече е в ход навсякъде по света, включително и в ЕС. Въпрос на време е да се превърне в задължителна директива. У нас обаче – ни дума, ни вопъл, ни стон! А това веднага би вкарало пари в бюджета, за да се укроти дефицитът. Вместо това ще се изземат печалбите на оставащите държавни предприятия, та да се приватизират по-лесно.
Истината е, че 2008 г. бе последната, в която България отчете що-годе висок ръст на БВП. Веднага след това тя влезе в рецесия, а после и в депресия. И оттам нататък продължи да изостава в сравнение с цяла Източна Европа. Румъния ни задмина и така дръпна, че сега е само точка на хоризонта. Полша, Чехия, Унгария – можем само да мечтаем.
Колкото повече неравенство – толкова повече изоставане,
това е един от законите на икономиката. Има и други, но този е безмилостен. Достатъчно е да погледнем така наречения коефициент “Джини” за разполагаемите изравнени доходи в Европа. България е шампион с коефициент 38,4, далече-далече от най-високото неравенство на Стария континент. За сравнение Чехия е с 24.8, Белгия с 24,9, Полша е с 26,3, Германия - с 28,8. Средното за еврозоната е едва 30, а ние сме някъде в тъмните дупки на Третия свят. Това не ви ли навежда на мисълта, че икономическата ни система е абсурдна?
Ние трупаме неравенство по-бързо, отколкото Мъск и Бил Гейтс трупат милиардите. Ако сравним динамиката на коефициента “Джини” с темповете на нарастването на БВП за България, ще видим ясна обратна корелация. Най-високият растеж е през първото десетилетие на XXI век, когато коефициентът все още е между 25 и 31. След това коефициентът бързо скача на 35, но растежът почти спира, а народът изпада в отчаяние и започва да се самозапалва. Преди 2-3 години коефициентът решително се откъсна от конкуренцията и надхвърли 40. И точно тогава започна политическата криза, която ни клати и до днес. След това “Джини” съвсем леко спадна, но не поради някакви реформи, а заради скока на пенсиите и новия дълг. Сега обаче може да сме сигурни, че новият бюджет ще гарантира нови и нови рекорди в неравенството. И най-тъжното е, че всички парламентарни партии са партии на утопията.
Да сте забелязали поне една да е внесла проект за прогресивно данъчно облагане? Или за вдигане на корпоративния данък? Не, всички се чудят как да одерат още една кожа от потребителите. Кризите тепърва предстоят.
