Продуктови бордове ще върнат потенциала на земеделието ни, казва министърът на земеделието
- Г-н Вътев, от 3 седмици сте министър след повече от 30 г. в управлението на успешен бизнес. Каква е разликата? Кой стол е по-удобен?
- Когато си създател на бизнес и си минал през всички изпитания в развитието му, е естествено да се чувстваш там в свои води. Аз за първи път в живота си попадам в държавната администрация и тук е много различно. Но е и много интересно, особено при погледа отвън и отвътре. Така че има безкрайно поле за работа.
- Какво виждате при погледа отвътре, в сравнение с очакваното отвън?
- В общи линии няма много изненади. Но една от тях е, че през годините, не знам точно кога, е закрита дирекция “Хидромелиорации” в МЗХ. А имаме държавно предприятие “Напоителни системи”. Без експерти в областта на хидромелиорациите как може да се правят политики за увеличаване на поливните площи?! Изумявам се, че няма такава дирекция.
Другото нещо, което ми прави впечатление, е, че няма и звено за връзки с нашите търговски аташета. И тук не говоря само за земеделските, а за търговските по света, и то при положение че имаме на склад големи количества зърно, слънчоглед, дай Боже по-нататък и други стоки, за които трябва да се търсят пазари.
- Проведохте ли вече обещаните срещи за търсене на пазари за българското зърно? Къде може да се пласира родната продукция?
- Започнахме, но там, където сме направили контакт - в Египет и арабските страни в момента, търсенето е удовлетворено с доста евтино зърно от Русия.
Според мен трябва да има по-дългосрочни пазарни стратегии. Не може, когато сме се затрупали със зърно, тогава да търсим пазари. Освен това смятам, че разделянате на работата по сектори е довело до състоянието, в което са в момента. Ние трябва да работим по продуктови агрохранителни вериги.
- Как обаче реално ще стане това - да обедините агрохранителната верига от производителя на суровина през преработвателя до крайния продукт?
- Няма как да стане светкавично и с магическа пръчка. Това ще е процес, но ще гледаме той да не се проточи много във времето, защото имаме добрия пример като модел. И това е Консултативният съвет по зърното.
В Нидерландия има законодателно регламентирани продуктови бордове, които свършиха огромна работа. И не е случайно, че страната е втора по пазарен дял на аграрни стоки в света след САЩ.
- Каква работа ще вършат подобни продуктови бордове? Добрият пример и модел, който давате у нас с Консултативния съвет по зърното, има само консултативни функции, министърът не е длъжен да се съобрази с тях.
- Ще дам пример. Консултативният съвет по зърното е много добър като модел. По този модел могат да бъдат изградени и други - за мляко, месо, плодове и зеленчуци, технически култури, горско стопанство, откъдето излизат дърва за огрев, за мебели, за строителство. Нямам претенцията, че знам всичко - всеки конкретен борд ще бъде помислен внимателно. Екипът, който събирам, има много висока експертиза в различните направления.
Непременно в тези бордове трябва да участва и търговията. В Консултативния съвет по зърното влизат зърнопроизводители, растителна защита, фуражи, брашно, хлебопроизводство, търговци на зърно, пожарна, митници. И на последния съвет миналата седмица, понеже част от складовете са пълни със слънчоглед, установих, че в него трябва да участват и производителите на растителни масла.
Мога да дам пример как ще изглежда млечният борд. Имаме зърно, фураж, пасища, земи за груби фуражи - силажи, защото тях няма откъде да ги купиш, сено, което за преживното животновъдство е от изключително значение.
Отиваме във фермата, където имаме животни, дребни и едри преживни, здравеопазване, селекция и репродукция. Трябва да следим добивите на мляко, защото сега субсидираме животни, които са под селекционен контрол, а те не могат да дадат и половината количество на другите животни. Защо ги подпомагаме тогава? Освен това ще вземем мерки чрез електронни чипове да елиминираме тотално възможността за виртуални животни.
- Те и сега имат ушни марки, но измамите продължават…
- Ушната марка не е електронен чип. Тя се губи, може да се носи в чанта, може да се заявява и т.н.
- Тоест идеята е като при домашните любимци и с устройства да се чете информацията за тях по всяко време, дори автоматично.
- Точно така. Защо по домашните любимци може да имплантираме чипове, а по животните да не може? Има и други варианти с бонуси за едрите преживни и т.н., което е практика в европейските страни.
След животните и добива на мляко идва съхранението му. Трябва да имаме дългосрочни договори и всяка ферма да знае за кого го произвежда. След това идва преработката в млечни продукти, а после имаме пазар. Дай Боже да дойде ден, в който да търсим пазари за българско сурово мляко заради излишък. А не както в момента да внасяме от Унгария и Украйна.
- По вашето описание в един продуктов борд трябва да влизат по 100 човека!
- Колкото е необходимо. И митниците трябва да влизат, контрол по храните и всичко, което има отношение по агрохранителната верига от полето до масата. Но за да върши работа този продуктов или консултативен борд, трябва законово да е регламентиран. Нека да започнем с консултативни съвети, за да не стресираме цялата система.
- Какъв срок си поставяте, в който тези продуктови бордове или съвети вече ще бъдат факт?
- Надявам се до месец да ги конструираме.
- Как ще стане - с наредби на министерството или ваши заповеди?
- Да, вероятно с наредби или заповеди, не съм точно наясно. Ще е по същия нормативен документ, по който е създаден Консултивният съвет по зърното. При месото този борд ще е аналогичен на млякото с тази разлика, че там има едно междинно звено след фермата - кланицата.
- Вече обявихте в парламента, че според вас трябва да има две големи кланици - по една в Северна и Южна България, които да продават месо по позиции, които се търсят от преработвателите, а не трупно месо или каркаси. И че досега политиката на МЗХ да се подпомага създаването на малки кланици от самите фермери е погрешна. Това обаче срещна съпротива у някои животновъди, които твърдят, че с тях имат директен достъп до потребителите.
- Който смята, че това е добър бизнес модел и му осигурява необходимите доходи, няма забрана за малки кланици. Въпросът е, че ние нямаме кланици, които да предоставят месо за преработка. Това е големият проблем, а имаме сериозна месопреработка в страната. Коя кланица сега може да достави на един месопреработвател 5 тона джолан, филе или бут?
- Това ли е единствената причина във вашия бизнес да работите предимно с вносно месо, за което ви упрекнаха много животновъди след номинацията ви за министър? Как ще се реши този проблем?
- Това е единствената причина. Не е нормално в България най-голямата кланица за прасета да коли 600 на ден, а на запад от Сърбия и Румъния най-малките да колят по 600 на час. Е, какви разходи има тази кланица, която коли тази бройка на ден? И поради това месото не е скъпо във фермата, то поскъпва в кланицата. И при тези разходи у нас и неясни договори къде ще се реализира рисковете стават много. А какво правим с кланичните отпадъци? Страничните животински отпадъци, т. нар. СЖП-та, са безценна суровина за преработка. Не е нормално да ги унищожаваме.
Едни от най-печелившите бизнеси по света са преработката на животински отпадъци. Кръв, кости, вътрешни органи - от тях се прави храна за домашни любимци, месокостни брашна. Сега ние ги внасяме, а може да ги произвеждаме.
Според мен, вместо да се дават пари за инсенератори, трябва да се изгради рендъринг - предприятие, което да превърне това, което сега изгаряме, в суровина за много ценни продукти.
Да погледнем и растениевъдството. Нима не можем да направим собствено производство на компост от растителни отпадъци, а внасяме? Имаме толкова много биомаса, която да превърнем в компост за саксийни и градински растения, за обогатяване на почвите. Винаги съм се чудил как може България да внася компост или див лук от Израел. Да не говорим за медицински растения, билки, етеричномаслени култури, които сега бяха тема на моето първо участие на Съвета на министрите в Люксембург.
- Ще успеем ли да защитим розите?
- Имаме огромен научен потенциал. Най-добрата лаборатория в света по розата и лозата е в България. Смятам, че с необорими научни аргументи може да си защитим етеричните масла.
- В петък парламентът ви задължи да промените стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 г. Много от браншовите организации искат такава ревизия отдавна. Кога ще сте готови с промяната и в каква посока?
- Вече сме започнали работа. Искаме да свършим в максимално кратки срокове. Най-същественото е, че вече не се занимаваме с този или онзи бранш или организация, а с агрохранителната верига от полето до масата.
Аз гарантирам, че когато всички осмислят мястото и огромното си значение в агрохранителната верига, ще ме разберат. Трябва да се разглежда всичко като една свързана верига. Само че ние не я обезпечаваме със собствени сили, а с внос, с кърпене оттук-оттам. Тогава как да имаме национална продоволствена сигурност от българско производство? И наистина е крайно време земеделието да стане национален приоритет не на думи, а на практика.
Съветът на министрите в ЕС е по земеделие и рибарство. И тук влиза всичко от полето до масата. Като кажеш земеделие, автоматично се разбира и хранително-вкусова промишленост. Като кажеш рибарство, не се разбира само риболов, но и преработката на рибата до краен продукт в магазина. А в България хранително-вкусовата промишленост не е никъде. Тук в министерството казват: ама ние сме на земеделието, не сме на храните. Как не сте, вие сте на всичко! Ето това мислене трябва да се промени и всички да си осъзнаем мястото, ролята и значението в агрохранителната верига.
- Преди повече от година бяхте инициатор на обединението на бранша в аграрна камара. Вече има такава, но регистрирана от други. Ще има ли реваншизъм към тях, че са ви откраднали идеята?
- Нашата инициатива продължава, на 5 юли ще се учреди, но без мен. Реваншизъм няма. За какво да има - за това че няколко души са решили, че трябва да бъдат камара само на земеделски производители?
Да попитам един земеделски производител какво си прави продукцията? Сам ли си я изяжда? Как я реализира, къде? Веригата е една и никой не е по-важен от другия - нито производителят, нито преработвателят, нито търговецът. Никой не може без другите. Все едно да кажем, че бъбреците са ми най-важни и не ми трябва сърце или бял дроб!
- Изкупната цена на суровото мляко се срина. Как може министерството да помогне на сектора?
- Много е сложно да тичаме след събитията. Ние трябва да имаме перманентна информация за очаквани продажби и за пазара, за да можем да прогнозираме донякъде и кризите. И когато е възможно, да ги предотвратяваме, а когато не е - да имаме готовност за реакция.
- Какви цели си поставяте като министър?
- Първо да бъде осъзнато мястото на всеки в агрохранителната верига, а не в неговия сектор. Оттук идват скандалите и разправиите, защото всеки дърпа към своето.
Второто е да променим мисленето за субсидиите, че колкото повече са, толкова по-добре. Цел трябва да е пазарът, а субсидиите са само подкрепа. Не може да сме ориентирани само към субсидиите. Да, има проблем с това, че има западни държави, които получават повече, което е некоректно от страна на ЕС. Ако ще е свободна пазарна конкуренция, трябва всички да се състезават при равни условия.
-Но в старите страни от ЕС казват, че при нас има много стопанства с над 10, 20 дори 30 хил. дка, докато при тях най-големите са с под 2000 дка. И че тяхната продукция ще стане непродаваема при конкуренция с нашите при равни субсидии.
-Това е спецификата и донякъде проблемът в българското земеделие, поради който става много трудно кооперирането. Кооперират се дребни земеделски производители, за да станат по-силни, по-ефективни и да участват на пазара като големи. А у нас голяма част от стопанствата са си самодостатъчни. Обаче всички се конкурираме на пазара с мощни европейски кооперативи. И е хубаво да се позапознаем с тези модели, да видим кои са най-добре работещите. Нищо не трябва да става насила. Всичко трябва да става след осъзнаване на необходимостта и на значението на твоята роля в цялата тази организационна структура - било то кооперативна, било то агрохранителна верига.
-Ще предложите ли промяна в модела на субсидиране, за да не е това основна цел, а да бъде пазарът?
-Първо да изградим тези агрохранителни вериги. Суровинна база, преработка, пазар, растителна защита, здравно обезпечаване при животните, фуражи, храни, пасища - всички компоненти трябва да бъдат анализирани по цялата агрохранителна верига. Тогава ще светне наистина дисбалансът в нашето земеделие като цяло. Какво например се случва със зърното ни - отива в държави, от които внасяме месо и мляко. Това нормално ли е? Значи ние си изнасяме субсидиите натам.
Освен това е много хубаво всички да започнем да мислим по-отговорно. Всички сме заинтересовани да има на трапезата всички продуктови групи, произведени у нас. Защото България наистина има огромен потенциал. Да не говорим за това какво биоразнообразие имаме, колко наши учени, които копнеят да работят за България, са пръснати по света, но не са потърсени.
-Във вторник ще представите екипа си. Вече оформен ли е напълно - имате 5-има заместници. А Стоилко Апостолов от “Биоселена” и Илия Проданов от НАЗ ваши съветници ли са?
-Никой не е случаен тук. Всеки е дошъл с експертизата си. Много искаме да вдигнем биоземеделието. Не е нормално за биологичното производство да искаме и добив от декар, за да платим на единица площ, а в конвенционалното земеделие няма изискване за добив. Това е аномалия. Каква е логиката, каква е целта? Да има хора, които да вземат субсидии, без да правят нищо?
Абсолютно всеки трябва да получава плащанията за площ или на животинска единица срещу продукция. Ако едно животно участва в програма за селекционен контрол, но не е близко до показателите, какво му е селекционното? Просто казаво - който не работи, не трябва да яде. И срещу всяка похарчена стотинка трябва да има продукт.
