Бюджетът на държавата е като семейния - щом разходите за детето, за храна и сметки не се променят, пести се от дрехи, ремонти и развлечения, смята финансистът
Още акценти:
Предстои да направим последната, най-важната крачка, приемайки членството в еврозоната. Защото "заедно ще устоим, разделени ще паднем", както пеят “Пинк Флойд”, смята финансистът
Парите по плана за възстановяване ще дойдат, въпросът е да не потънат в някоя бездънна фискална яма
Това, което наблюдаваме на политическия терен от две години насам, повече ми прилича на “зайча тупурдия”
Единствената криза, с която икономиката ни няма да може да се справи, е политическата немощ във и извън парламента
Изкуствените страхове, неистините за еврозоната у се насаждат от агенти на чужди кръгове, които не ни мислят нищо добро
- Имаме план за нов бюджет, представен от новия финансов министър - 3% дефицит, орязана капиталова програма, ръст на доходите и амбицията да се запази съотношението дълг/БВП като миналогодишното. Реален ли е, или е в сферата на мечтите?
- Трудно се коментира документ, към момента достъпен единствено за членовете на комисията по бюджет и финанси на Народното събрание. Това, което чух от медийна изява на министър Асен Василев, ме кара засега да споделям коментара на колегата проф. Румен Гечев, че това е рестриктивен бюджет и добър счетоводен документ.
Трудно е да очакваме нещо различно, след като бюджетът за 2022 г. функционира до края на първия месец на третото тримесечие на 2023-а, а нищо чудно, и след това. Прокарването на новия бюджет, какъвто и да е той, няма да е лесна работа в това Народно събрание.
- Как да не се наложи тегленето на скъпи заеми или пак да се погледне към спестените пари във фондовете на фискалния резерв, какъвто опит направи служебната финансова министърка?
- Не мислете, че един държавен бюджет се отличава толкова принципно от семеен бюджет. Когато разходите за детето са константа и тези за храна и консумативи - ток, вода и други имат неснижаем минимум, неизбежно се пести от ремонти, нови битови уреди, нови дрехи, развлечения и пр.
Вместо на ресторант ще вечеряте вкъщи. Вместо в Аспровалта ще почивате в Китен. Вместо на козметик ще използвате пинсети или самобръсначката на съпруга си. Е, нещо такова неизбежно ще се случи и с бюджета за 2023 г. И ако всичко това не сработи, семейният бюджет прибягва до кредити, в т.ч. и бързи. Докато държавният разполага и с опциите на фискалния резерв, така охотно ползвани по времето на ГЕРБ и Симеон Дянков.
- Това означава ли, че вие виждате риск да се окажем в онази ситуация отпреди 10 години, когато описахте примерен сценарий с "посягане" към милиардите на Сребърния фонд?
- А, неща от славното минало, когато финансов министър бе Симеон Дянков. Много умееше да алокира всевъзможни публични фондове и да ги пренасочва за дискреционно харчене от кабинета. В този конкретен случай БНБ със силната публична подкрепа от други институции и финансови експерти, не позволиха средствата от Сребърния фонд да бъдат похарчени текущо от кабинета. Г-н Борисов се принуди да дръпне юздите на г-н Дянков, а по-късно и да го уволни след серия други гафове.
Дянков отказваше да разбере, че Сребърният фонд не са просто налични пари, някакъв резерв в чекмеджето на бюджета, към който да се прибягва по преценка на правителството. Този фонд е създаден с определена, много важна дългосрочна цел – да подкрепя устойчивостта на пенсионната ни система. Управлява се не еднолично, а от управителен съвет, инвестира се от БНБ практически като резерв на валутния борд в нискорискови ценни книжа, предимно държавни.
- Защо, според вас, не бива да се допуска харченето на резервните пари за пенсии?
- Ако парите от него бъдат употребени за текущи нужди вместо теглене на нов дълг, много вероятно е да инкасираме загуби от ликвидирането по пазарни цени на инвестициите в ценни книжа. Дали в Министерството на финансите са пресметнали потенциалните загуби и са ги сравнили с евентуалните лихвени плащания, в случай че се изтегли нов дълг?
- Живеем в златно време за сценарии, дали пък това искане на служебният министър не беше пореден опит за събаряне на валутния борд? Заинтересованите вече са по-организирани, но и по-изнервени, защото парите от Европа се бавят, а влизането ни в еврозоната идва въпреки отместването с година.
- Не мисля, че това е сценарий за премахване на валутният борд. Това може да се случи само с политическо решение на Народното събрание. Всякакви опити от страна на други субекти, не че не е имало такива в ранните години на борда, просто са безсмислени пред БНБ и стабилността на резерва на валутния борд.
Парите по плана за възстановяване ще дойдат, въпросът е да не потънат в някоя бездънна фискална яма, както например онези много милиони лева от здравната каса по времето на Симеон Дянков. И както, много вероятно, биха потънали средствата от Сребърния фонд, ако парламентът реши това. Мантрите, които в последните дни чувам от политици и анализатори, близки до новото мнозинство, че парите “щели да бъдат върнати” и “нямало да бъдат откраднати”, ме карат да се опасявам именно от това.
-Ако слушаме някои политици и прилежащите им експерти обаче, държавата е пред финансов колапс. Две-три кризи една върху друга, една война и.. ниският фискален дефицит остана сладък спомен. Връщането към балансиран бюджет възможно ли е и кога?
- Икономиката “бумти”, печалбите на банки и фирми, както и доходите растат, инфлационните темпове се забавят и глобално, и на местно ниво – каква криза? Единствената криза, с която икономиката ни няма да може да се справи, е политическата немощ във и извън парламента. Колкото до фискалния дефицит, той е функция на политиките, които управляващото мнозинство възнамерява да провежда. В този смисъл не съм оптимист.
- На път ли сме да отложим с още неизвестен брой години влизането ни в еврозоната? Кой не иска да сме там? Кой е източникът за насаждането на изкуствени страхове, като висока инфлация, задължение да плащаме чужди дългове и още какво ли не?
- Ще го кажа направо - изкуствените страхове, неистините за еврозоната у нас се насаждат от агенти на чужди кръгове, политически или не, които не ни мислят нищо добро. Всички тези глупости и неистини за еврото, които те изричат, намират почва в умовете единствено на неуките, които ги мултиплицират.
За съжаление, такива хора у нас никак не липсват и се налага отново и отново да се обяснява очевидното - няма икономика, съпоставима с нашата, която да е по-зле след влизането в еврозоната, отколкото преди това. Дали ще се отлага отново влизането ни в еврозоната? По-скоро не, здравият разум ще надделее, вярвам.
- След като дълго се оплаквахме от дефлация, сега инфлацията ни дойде в повечко - и като сила, и като продължителност. Толкова ли са подвластни икономиките на грешни решения на централните банки, на политически кризи и на объркващи пазарите действия?
- Ние продължаваме да живеем в един глобализиращ се свят, в който и позитивните, и негативните последици от политически или монетарни решения на водещите държави или блокове имат глобално въздействие. Така е и с инфлационния натиск, той е глобално явление и трябва да се съобразяваме с това, като спазваме определени принципи на поведение. Главното нещо, което трябва да направим, е да харчим разумно, без да прибягваме прекомерно до заемни средства. Това важи в равна степен и за личните финанси, и за държавните.
- Мисля че е доказано, че политическите кризи и войните между институциите раждат икономически кризи. Ситуацията в България ще потвърди ли това правило, или ще се окаже щастливото изключение? Има ли вече симптоми, или все още е рано?
- Засега, струва ми се, няма симптоми за такова преливане на кризата от политиката към икономиката. Това, което наблюдаваме на политическия терен от две години насам, повече ми прилича на “зайча тупурдия”, простете за израза, отколкото на нещо истински сериозно. Но, разбира се, винаги може да бъда опроверган.
- Виждате ли потенциал скоро да разплетем гордиевия възел на политическата безпътица - все едно дали през ротационен кабинет, експертност, или други политически проекти?
- В началото на 90-те ситуацията в страната беше далеч по-сериозна, кризата в икономиката беше истинска, България беше сама, без съюзници, политическият антагонизъм беше истински, спасение не дебнеше отникъде.
И все пак, в рамките на 4-5 години страната успя да се демократизира и да поеме по пътя на възхода, колкото и трудно и непоследователно на моменти да е било. А сега, надявам се, политиците в Народното събрание се налудуваха и се готвят да се върнат към обичайния ритъм.
- А какво се задава отвън, все едно кога ще си решим вътрешната дилема - стагфлация, рецесия, дългова криза… Можем ли изпреварващо да се подготвим, за да минимизираме щетите?
- България е член на двата най-могъщи и успешни съюза в съвременната история. Предстои да направим последната, най-важната крачка, приемайки членството в еврозоната. Това е чудесна предпоставка за успешно справяне с всяка от ситуациите, които описахте. Защото заедно ще устоим, разделени ще паднем, както пеят “Пинк Флойд” в една от най-известните си песни. Стагфлации, кризи, рецесии, войни е имало и уви, ще има, важното е България да е на правилната страна. Така и щетите ще бъдат минимални.
