Петър Стоянов бе президент във време на политици романтици, а младите днес не желаят да жертват комфорта си
Създадохме академията “Живей елегантно” с идеята, че вежливостта и обноските са преди всичко уважение към другия
Хората с добро поведение са по-успешни и се приемат по-убедително. В нашето забързано ежедневие има много място за елегантност и стил, а това се учи и може да стане втора природа
- Госпожо Стоянова, точно преди година бе отбелязана 70-годишнината на съпруга ви Петър Стоянов и 25 години от неговия президентски мандат. А сега БНТ излъчи филма на режисьора Димитър Шарков “Петър Стоянов. Свободният президент”. Колко близко вие бяхте до “кухнята” на държавната власт?
- Филмът е за времето, по което съпругът ми бе президент на България. Това е най-романтичното време за моето поколение. Време, през което съпругът ми и политиците от този период отваряха врати за страната ни, заразяваха с надежди и каузи, зад които се обединяваха стотици хиляди хора. Както неведнъж съм казвала, това бе времето на политиците романтици.
Като че ли днес това не е така. Младите и можещите не желаят да жертват зоната на комфорта си. А само при тях е моята надежда. Защото страната ни не може днес да затваря врати, които политици от ранга на съпруга ми отворихa преди време.
В този смисъл филмът, излъчен по БНТ, докосна истински много хора от нашето поколение. Това е филм не само за съпруга ми, а за времето, през което имахме толкова надежди и истински каузи. Много хора след прожекцията ми се обадиха, че гледайки тези кадри, са били развълнувани и дори са плакали.
- Добре ли се чувствахте в ролята на първа дама?
- Донякъде да, защото имах зад гърба си дипломатически и юридически стаж. Владеенето на езици, познанието на чужди култури, както и запознаването с литература за опита на другите в тази област ми помогнаха. Но нека да кажа, че никой не е подготвен изцяло за тази роля. Зависи от натюрела на човека, от това, което иска да постигне, и каква част от личния си живот да жертва.
- През септември 2000 г. “Сан Франциско кроникъл” пише, че “Петър Стоянов е оптимистичният лидер на един дълбоко песимистичен народ”. Подкрепяте ли съпруга си в неговия оптимизъм?
- Трудно е човек да бъде оптимист в това време на кризи. Но ако успеем често да се наслаждаваме на хубава музика сами или с добри приятели, да гледаме чашата в правилната половина и да се радваме на малките неща, постигнати ежедневно, превъзмогваме негативните настроения.
Ако правим често и добри неща за другите, това носи щастие и позитивизъм.
- При официалната визита при папа Йоан Павел Втори във Ватикана придружавахте съпруга си, но заведохте и дъщеря си Фани - от снимките ни гледа едно 7-8-годишно момиченце. На какво държите в общуването си днес с децата ви Стефан и Фани?
- Като че ли дойде време аз да се уча от децата си, а не те от мене. Съвременните технологии се развиват с такава скорост, че само младите могат да са в крак с тях. От тях се научих да използвам Chat GPT, с тях споря кои са плюсовете и минусите на изкуствения интелект. Най-важното в общуването с тях е да се вслушвам в техните аргументи, да бъда в крак с техните знания.
- Световни авторитети казват, че със смъртта на Елизабет Втора свършва една епоха и днес няма водачи от калибъра на Меркел, Тачър, Хелмут Кол, Чърчил и Де Гол. Има ли криза за лидери - не само в европейски и световен план, а и в България?
- Да, очевидно е, че има криза на лидерството, макар да е ясно, че големите лидери се раждат по време на сериозни кризи, войни, смяна на системата, революции.
Истинските лидери са тези, които намират вдъхновяващи стимули за мотивиране на хората, те трябва да виждат бъдещето, да въвличат повече хора чрез вдъхновение и отстояване на ценности.
Ето, на моя съпруг му се наложи да вземе едни от най-важните решения за България, защото страната бе изправена пред най-тежката криза в новата ни история.
Съумя да се справи с политическата криза, като принуди БСП да се откаже от второ правителство, и спаси страната от евентуална гражданска война, направи решителни крачки за въвеждане на валутния борд, за да се спаси икономиката, и заедно със служебния кабинет подаде молба за членство в НАТО. Тези три действия до голяма степен определиха бъдещето на страната.
Що се отнася за днес, има недостиг на политици визионери, които да построят света след войната в Украйна. А недостоен пример за днешните политици е фактът, че толкова много бивши висши политици в Европа работят в руските газови компании и получават огромни възнаграждения. Може само да се надяваме, че ще се появят отново истинските лидери. Не може от толкова много и интелигентни млади хора да няма такива, които да пожелаят да станат и политици.
- Освен всички други проблеми, пред които е изправен днес светът, основният, който доминира, е войната в Украйна. Как тя промени живота ни?
- Войната в Украйна ни напомни, че дори в Европа ние не сме обречени само на мирно и безметежно съществуване.
Нека напомня, че през последните 75 години е имало непрекъснато войни, но тъй като бяха далеч от Европа, ние им обръщахме малко внимание. Сега войната е на нашия праг и показва колко сме уязвими. Животът на европейците се промени и тепърва ще се променя. А това означава, че думи като съпричастност, солидарност и отговорност ще звучат истински, а не като клишета, както досега.
- Преди дни завърши срещата в София, която е част от Глобалната инициатива на президента Клинтън. Петър Стоянов бе също част от тази Глобална инициатива, а и член на борда на директорите. Вие имате съществен международен опит, как смятате - къде да бъдат насочени днес усилията на лидерите?
- В последното десетилетие човечеството осъзна, че е изправено пред неосъзнавани досега проблеми - глобалното затопляне, борбата с бедността и глада, необходимостта от качествени здравни грижи и превенция от пандемии, защита на жените от домашно насилие и т.н.
В това отношение ООН и много правителствени и неправителствени организации работят активно.
През пoследната година войната в Украйна, за съжаление, измести фокуса от всички тези проблеми. Нека да е ясно обаче, че тази жестока война причини невиждани щети не само на украинския народ, но и на целия свят, защото отлага решаването на тези проблеми.
Справянето с тях изисква координирани усилия на всички държави, което не може да се случи по време на война. Защото, когато загиват десетки хиляди, разрушават се градове, обичайното възражение е - сега не ни е до климата или до защита на жени от домашно насилие. И до голяма степен това е разбираемо. Ето още една причина войната на Путин срещу Украйна да бъде заклеймена.
- Преди 25 г. създадохте фондация “Ценности”, за да подкрепяте българското образование, да насърчавате талантливи млади българи, да съдействате върхови постижения в изкуството да стигнат до широка публика. Продължават ли и днес тези ваши усилия?
- Фондацията продължава и има забележителна дейност. От нейното създаване до днес ние организирахме 13 издания на Националния исторически конкурс за ученици от 8-и до 12-и клас, който е уникален и вече e най-дълго съществуващият исторически конкурс на национално ниво.
Междувременно чрез него станахме част от мрежата EUSTORY – европейска мрежа от такива конкурси. Само малко данни за този проект: ученици между 14 и 18 г. всяка година изследват в своето населено място историческа тема, посочена от нас.
Отличителното е, че този конкурс обхваща младежи от цялата страна, които изследват малко известни исторически факти.
Освен това фондацията продължава да представя българските културни ценности у нас и в чужбина с убеждението, че културата е най-добрият посланик на една страна.
В този смисъл ние представихме в сградата на ООН изложбата за българската кирилица, а в България фондацията представи “Сънят на Пилат” от Стефан Димитров като концерт и балет в София и Пловдив.
Сега подготвяме изложба за първия български княз Александър Батенберг в Националната художествена галерия в София. Радвам се, че фондацията е действаща, и се надявам да продължи своята мисия.
- Пътувате много, виждате как може хората да живеят по-добре, ако полагат и немалко усилия. Можем ли ние, българите, да живеем по-добре?
- Мисля, че винаги трябва да се стараем да живеем по-добре. Всяка държава има своите проблеми. Ние тръгнахме ускорено след 1996 година, но за съжаление, напоследък не само сме в застой, но и губим вече от това, което бяхме постигнали. Все още се люшкаме във вземането на решения в коя посока да вървим.
Имаме прекрасна страна, но не използваме достатъчно това, което тя ни предоставя. Имаме сфери като културния и спа туризъм, високите технологии, които, ако развием както трябва, ще увеличим икономическия си потенциал.
Липсват ни обаче точно визионери, които да очертаят пътна карта.
- Какво ви провокира да създадете академия “Живей елегантно” заедно с Богдана Карадочева и Нели Беширова?
- Без да звучи претенциозно, се обединихме около идеята, че вежливостта и обноските са преди всичко уважение към другия и това като образование е голяма ниша у нас. Това е преди всичко липса на агресивност и начин да успеем в попрището, в което сме.
Не говорим за мода, защото, както е казал Ив Сен Лоран: “Модата е преходна, но елегантността е вечна”.
И трите сме на мнение, че това, което е прието като етикет, силно се подценява и че трябва както в повечето европейски страни да има училище за такива знания. Защото това е важно за хората, които искат да са ценени и да бъдат приети по-лесно.
Ненапразно нашият народ е казал: “По дрехите посрещат, по ума изпращат”.
- Защо нарекохте този проект “средище за изискани познания”?
- Културата на общуване е забележително средство за комуникация, където първото впечатление оставя трайни следи. А ние имаме самочувствие, че можем да допринесем със знание и опит за обучение в тази култура.
Идеята е да разширим културата на любознателните хора, на осъзнатите интелектуалци и потопените в бизнеса предприемачи.
- Остана ли в днешния свят място за стил, изисканост, аристократизъм?
- Както много други правила, така и етикетът се променя и адаптира. Мисля, че много от етикета на Баронеса Ротшилд вече не е приложим. Ето защо и наш лектор е Мари дьо Тили, съвременен преподавател по етикет във Франция, която бе на откриването на академията и изнесе първата лекция.
Но пак ще повторя - хората с добро поведение са по-успешни и се приемат по-бързо и убедителнo.
В нашето забързано ежедневие има много място за елегантност и стил както за жените, така и за мъжете. А това се учи и може да стане втора природа. Стига човек да го цени и да го иска.
- Обаче лидери като Доналд Тръмп и Борис Джонсън непрекъснато ни дават примери как етикетът и протоколът може да бъдат пренебрегнати.
- Спазването на тези правила е форма на уважение към другите. Думата етикет е тясно свързана с морал, социален статус, култура, етика и поведение.
В действителност основните правила на етикета са култура на речта, учтивост, спретнат външен вид, контрол на емоциите. И тъй като ние в Академия “Живей елегантно” сме убедени, че това се учи, както се учи един музикален инструмент например, създадохме тази образователна платформа.
- Как хората могат да изразяват най-добре своята индивидуалност?
- Като бъдат себе си, като се оставят не само на познанията си в тази сфера, но и на чувствата си. Всичко е въпрос на фюжън смесване на стилове и култури.
Колкото повече човек се е обучавал и е бил в такава среда, толкова повече се развива индивидуалността.
- Не е ли съвременността ни пример за хаотичен микс от стилове, които прекрачват доскорошни табута в начина на обличане - това форма на протест ли е, или е подражателство, а може би и липса на идея как човек да е стилен?
- Ето че пак стигаме до обучението, а и до информацията. В съвременното общество най-ценното качество е свободата и много хора смятат, че свободата в обличането е прекалената ексцентричност.
Въпреки че човек може да бъде ексцентричен и пак да е стилен и елегантен. И тук идва мястото на дозата. Както са казали старите римляни: “Дозата прави отровата”. Не трябва да се прекалява с излишна ексцентричност. Затова академията предоставя на тези, които желаят да сверят часовниците си, да се запишат в курсовете ни, където най-добрите специалисти в съответните сфери ще обогатят знанията им.
