Във всяка епоха хуморът и сатирата имат свой собствен стил, твърди актьорът, уволнен със съпругата си от театъра заради антивоенни песни
- Дмитрий Юриевич, знаехте ли колко сте популярен в България? На мен ми скъсаха телефона с молба за билети.
- Разбира се, аз съм наясно с всичко, което се случва вътре и около сериала “Кухня”. Известно време след старта на проекта ми звъннаха мои български приятели, които казаха, че сериалът бие всички рейтинги. Естествено, че ми стана много приятно.
- Къде е секретът на популярността на “Кухня” и защо всички толкова обичат героя ви Витя Баринов?
- Основната причина там е не толкова в комедийните ситуации, колкото в безкрайните словесни бисери и необикновената позитивна атмосфера, която снимачният екип успя да създаде и задържи, в прекрасния актьорски състав и в изящната музика на гениалния Александър Зацепин.
- Проблем ли е, че всички виждат във вас предимно шеф-готвача от сериала? Нали помните песента на Висоцки:
Мир, как театр, как говорил Шекспир,
Я вижу лишь характерные роли,
Тот негодяй, тот жулик, тот вампир,
И все. Как Пушкин говорил, чего же более...
- На вас така ви се струва. В интерес на истината времето върви напред и ако непрекъснато отстрани не ми напомняха за тази роля, то аз щях отдавна да съм я забравил.
- Вие преди всичко сте театрален актьор. Коя драматична роля ви е любима и защо?
- Всяка роля ми е любима, сложно ми е да посоча конкретно една. Но винаги се старая да се отдам на ролята 100 процента.
- Казват, че хуморът и особено сатирата процъфтяват, когато държавното управление е тоталитарно. Така ли е?
- Кой го казва? Всъщност всяка политическа епоха си има свой собствен стил. По времето на Съветския съюз сатириците много яко говореха с езоповски език. След разпада на СССР хуморът стана много по-прям и откровен, а сега изобщо няма никакви спирачки.
- Как ви съобщиха, че вие и съпругата ви сте уволнени заради антивоенните песни, които пускахте в профила си в социалните мрежи? И кой? Хабенски (директорът на МХК “Чехов” - б.а.)?
- За това е казано и написано твърде много. На когото му е интересно, може да се обърне към гугъл.
Така и направихме. В ютюб канала "Фейгин LIVE" Назаров разказва: "Това решение го чакаха от него (Константин Хабенски, известен с ролите си в "Нощен патрул", "Дневен патрул", "Адмиралъ", продължението на "Ирония на съдбата" и други - б.а.). Сигурно разбирате, че това беше демонстративна разправа. Той даде да се разбере, че няма недосегаеми. Ние за нула време бяхме лишени от ролите си в театъра, снимките във филми, гастроли в осем града. Хабенски замрази всичките ни проекти, като каза, че напролет ще тръгнат отново. Но после ни звънна и каза: "За съжаление, така няма да стане."
“Той (Хабенски - б.а.) каза тогава: “29 човека”. На него са му намекнали, че могат да ги мобилизират и да ги пратят на фронта. Сега те са защитени - младите актьори, пък и театралните работници също. Ако ги вземат войници, театърът ще пострада. Така че ако от това зависи съдбата на 29 човека, то ние ще напишем молба за напускане по собствено желание”, каза през март Назаров пред сайта msk1.ru.
- Чувствате ли се като дисидент? Например като Солженицин, Набоков, Нуреев и така нататък...
- Не. Засега не.
- Ще цитирам една от песните, които вие пуснахте в профила си. Искат ли руснаците война?
- Попитайте тишината! (В оригинал - Хотят ли русские войны, Спросите вы у тишины, стихотворение на Евгений Евтушенко - б.а.)
- Какво представлява стартиращият от София на 22 май проект, който ще представите на зрителите в европейското си турне заедно с Олга Анатолиевна?
- Това е концерт, условно разделен на две части. Първата се казва “Держава набекрень” (“Килнатата държава”). Това са стихчета, басни, песни, написани от мен на антивоенна тема. А втората - “Л'амур-МУР” - поезия и пак песни за нежността, за любовта. За истинската любов.
- Според вас за какво в днешно време трябва да се прави театър и кино? На какви теми?
- Всеки творец е свободен да избира тази тема, която му харесва. Много по-важно е обаче нивото на режисьора. Той е на първо място.
- В момента Русия като че ли е в пълна изолация по целия свят. Как това ще повлияе на руската култура?
- Никак! Вие имате ли любими книги, филми, спектакли? Как външни обстоятелства могат да повлияят на вашето отношение към тях? Според мен никак.
- Вярвате ли, че човек може да обича Русия, руснаците, руската култура, а в същото време да не обича руската държава?
- Вярата тук няма нищо общо.
- Вие сте известен футболен запалянко. На руски думата е болельщик, коренът ѝ идва от болка. Колко ви беше болно за любимия ви отбор “Спартак” (Москва), който дълги години не успяваше да спечели титлата в Русия?
- Беше ми неприятно, както на всеки запалянко, чийто отбор търпи загуби. Даже не е важно какви са точно причините.
- А защо сте за “Спартак”?
- Когато започнах да уча в театралния институт, намерих куп прилики между футбола и театъра. Освен това народният артист на Съветския съюз Виктор Иванович Коршунов, в чийто клас бях, беше запалянко на “Спартак”. След това отидох в Малий театр, където практически всички бяха фенове на “червено-белите”. Така се пристрастих.
- Като виден футболен запалянко какви са впечатленията ви от световното първенство през 2018 г.? Не се ли възползва от него Путин тогава?
- Световното първенство наистина беше организирано на изключително високо ниво. Аз не бих политизирал тази тема. Тогава се постараха всички - от висшите чиновници до обикновените доброволци, и на Русия всичко ѝ се получи.
- Един руски поет беше написал, че Русия не можеш да я разбереш с ума си. Как тогава трябва да се опитаме да я разберем? Със сърцето?
- Това го е казал Тютчев:
Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать -
В Россию можно только верить.
(Не се Русия с общ аршин
измерва, нито с ум разбира:
Особен тя е връх един.
И само вярвай - не спирай.
Превод: Стоян Минев)
Така че нека направим така, както ни е посъветвал класикът.
