Арестуваният вчера бивш пакистански премиер Имран Хан - звезда на крикета, превърнал се в политик - се ползваше с подкрепата на народа на фона на най-високата инфлация от десетилетия и парализиращо забавяне на икономиката, преди да бъде свален от власт миналата година.
Оттогава 70-годишният експремиер не показва признаци, че намалява темпото дори след като бе ранен при нападение срещу конвоя му през ноември, докато оглавяваше протестно шествие към Исламабад с призив за провеждане на предсрочни парламентарни избори.
В продължение на месеци Хан избягваше арест в редица дела срещу него, включително по обвинения в подстрекаване на масите към насилие. Имаше повсеместни протести срещу предишни опити той да бъде арестуван.
Хан бе отстранен от премиерския пост през април миналата година на фона на общественото недоволство от високата инфлация, нарастващия дефицит и масовата корупция, която той обеща да изкорени.
Върховният съд отмени решението му да разпусне парламента и след оттеглянето на партньори от неговата управляваща коалиция, тя загуби последвалия вот на недоверие.
Това го постави в дългия списък от назначени с избори пакистански премиери, които не са успели да довършат мандата си - никой от тях не е направил това от получаването на независимостта през 1947 г. досега.
През 2018 г. легендата на крикета, спечелила на Пакистан през 1992 г. единствената Световна купа, обедини държавата около визията си за страна без корупция, просперираща държава, уважавана в чужбина. Славата и обаянието на пламенния националист обаче не бяха достатъчни.
След като някога бе критикуван, че е подвластен на силната военна общност, отстраняването на Хан дойде след влошаването на отношенията му с тогавашния началник щаб на армията генерал Камар Джавед Баджва.
Военните, които играят необичайно голяма роля в Пакистан, управлявлявали са страната през почти половината от нейната история и имат контрол над някои от най-големите ѝ икономически институции, казват, че остават неутрални към политиката.
ВНЕЗАПНО ИЗДИГАНЕ
Хан обаче отново е сред най-популярните лидери в страната, според местни социологически проучвания.
Неговото издигане на власт през 2018 г. дойде над две десетилетия след като през 1996 г. той основа своята политическа партия "Пакистан Техрик и инсаф" (Пакистанско движение за справедливост).
Въпреки своята слава и статута си на герой в "лудия" по крикета Пакистан, Движението за справедливост избледня в политическата пустиня на Пакистан, без да спечели нито едно място, освен това на Хан, в продължение на 17 години.
През 2011 г. Хан започна да привлича огромни групи млади пакистанци, разочаровани от масовата корупция, хроничного спиране на тока, кризата в образованието и от безработицата.
През следващите години той набра още повече подкрепа и образовани пакистански имигранти напуснаха работата си, за да работят за неговата партия, а попузиканти и актьори се присъединиха към кампанията му.
Целта ми, каза Хан пред поддръжници през 2018 г., е да превърнем Пакистан от страна с "малка група богати и море от бедни" в "пример за света за това що е то хуманна, справедлива система и ислямска социална държава".
Същата година той победи, с което стана един от малкото на спортен герой до върха на политиката. Наблюдателите обаче изразиха предпазливост, че най-големият му враг бе собствената му реторика, след като издигна до небесата надеждите на своите привърженици.
ОТ ПЛЕЙБОЙ ДО РЕФОРМАТОР
Роден през 1952 г., син на строителен инженер, Хан е израснал с четири сестри в заможно градско пущунско семейство в Лахор, вторият по големина град в Пакистан.
След като получава привилегировано образование, той следва в Оксфордския университет, където завършва философия, политика и икономика.
С развитието на кариерата му в крикета в края на 70-те години той се сдобива със славата на плейбой в Лондон.
През 1995 г. се жени за Джемайма Голдсмит, дъщеря на богатия бизнесмен Джеймс Голдсмит. Двойката, която има двама сина, през 2004 г. се развежда. Втори брак с телевизионната журналистка Рехам Найяр Хан също завършва с развод.
Третият му брак с Бушра Биби, духовен водач, с когото Хан се запознава при посещенията си в светилище от 13-и век в Пакистан, отразява неговия задълбочаващ се интерес към суфизма - форма на ислямската практика, която набляга на духовната близост с Бога.
След като идва на власт, Хан започва да изпълнява плана си за изграждане на "социална" държава, създадена по модела на идеалната според него система, датираща още от ислямския свят отпреди близо 14 века.
Но неговият стремеж към борба с корупцията бе силно критикуван като начин за отстраняване на политически опоненти, много от които бяха вкарани в затвора по обвинения за подкупи.
Пакистанските генерали също запазиха влиянието си, като военни офицери, пенсионирани и на служба, бяха поставени начело на десетки граждански институции.
