- Коста застрелял и французойче – родителите му преди месеци се преместили да живеят в Белград за по-сигурно
- За масовите убийства сърбите обвиняват и риалити формати с насилие по телевизията
- Сръбското общество е твърде травматизирано, огромен проблем е агресията сред младите
- Защо точно в Сърбия се случи масовото убийство на 8 деца и възрастен, застреляни от 13-годишен тийнейджър, а ден след това загинаха под куршумите на 21-годишен още 8 невинни, г-н Кръстев? Не са ли такива трагедии по-характерни за САЩ и Скандинавия?
- Помня подобен случай на една сватба преди десетина години в източната част на Сърбия. Тогава шест или седем души загубиха живота си. Но толкова масово и преднамерено убийство като това в Белград преди дни никога не е имало.
Очевидно е настъпила осезаема промяна в самото сръбско общество и тя е повлияна от управлението на страната. Много от младите хора в Сърбия я напускат, защото не виждат перспектива.
- Трябва ли обаче да приписваме политически мотиви на действията на това незряло непълнолетно момче, погубило 9 души?
- Разбира се, че не, но цялостната обстановка в страната влияе.
- Всички коментатори на трагедията подчертават, че случаят с Коста е по-различен, защото е тих, умен, талантлив и от семейство с висок жизнен стандарт.
- Да, бащата е лекар с добро име. Остават неясни причините защо го е водил със себе си по стрелбища, защо го е учил да стреля и да използва оръжие. И не на последно място, защо не е бил защитен докрай сейфът, в който е съхранявал оръжието си. Синът му е бил не с един, а с два пистолета у себе си в момента на масовото убийство и е носил четири коктейла “Молотов”... Вината за случилата се трагедия най-вероятно ще се стовари върху плещите му.
- Набелязал е 15-ина свои съученици в списък - половината момичета, половината момчета. Директорът на училището е потвърдил, че върху Коста е било упражнявано насилие, че бил изолиран от съучениците си и му се подигравали, че заеквал. Дали обаче не е отхвърлен от някое от момичетата, което е възможно да е харесвал?
- Това все още не е ясно. Най-тъжното е, че сред 8-те убити деца, от които 7 са момиченца, едното е французойче. Преди няколко месеца неговите родители са продали имуществото си във Франция и са се преместили в Сърбия да правят бизнес, защото са смятали, че е по-стабилно след Батаклан и другите места във Франция, където имаше терористични нападения. Това е толкова страшно и тъжно! Даже френският посланик в Белград беше отишъл да поднесе съболезнованията си на почерненото френско семейство, както впрочем и останалите посланици от ЕС в сръбската столица, също и тези от САЩ и Канада.
- В някои медии за това масово убийство се говори като за престъпление в амок. Има ли по-подробно обяснение на подбудите в сръбските медии - вие току-що се върнахте от Белград?
- Все още не е много ясно дали Коста е бил в амок, или е тръгнал да убива заради изолация, защото е бил прехвърлен от един клас в друг.
Разговарях в Белград с жена, чието познато дете успяло да се спаси от стрелбата в училището “Владислав Рибник” в центъра на Белград. Тя ми каза, че това момче не е давало вид, че има някакви ментални проблеми, нито се е държало така. Това впрочем тепърва ще узнаем, защото с него в момента се занимават специализирани медицински екипи.
Оръжието, натрупано в конфликтите в бивша Югославия през 90-те,
направи сърбите най-въоръжените на Балканите и трети в света след САЩ и Йемен
Ще разберем дали наистина е хладнокръвен убиец, дали до последно е гледал гангстерски филми с насилие, дали през смартфона си е ровил в Наказателния кодекс, за да разбере с колко години затвор може да бъде осъден, ако извърши замисленото от него престъпление, коя е долната възрастова граница за наказанието, защото през юни е трябвало да навърши 14 г.
Въоръжен сериозно, първо е убил охранителя на входа и детето, което е било до него. После веднага е влязъл в първата стая, явно изчислил доста добре кога какви часове има.
Впрочем работи се и по телефона на баща му. Проблемът обаче определено е много сериозен, защото отключи копиране на убийства по схемата със списъка на Коста, а и деца със закани да убиват.
- Президентът Вучич се закани да разоръжи сърбите и обяви план. Изненадващо е, поне за мен, че Сърбия се оказа трета в света по притежаване на оръжие на глава от населението след САЩ и Йемен. Как се е стигнало до това челно място?
- Едната причина е заради натрупването на оръжие в конфликтите и процесите в бивша Югославия през 90-те години до 2002 г.
Другият аспект е социологически - сърбите като балканци обичат да имат оръжие и да се защитават с него, търсейки справедливост и възмездие.
Да не забравяме, че допреди 17-18 години, допреди падането на режима на Слободан Милошевич, бившата власт казваше, че не е сърбин този, който не може да защити семейството и имотите си. И това послание беше изпратено до сърбите извън територията на републиката - в Хърватия, в Босна и Херцеговина, по-късно и в Косово, и в Черна гора, където избухваха военни конфликти.
Ключово е дали сега онова, което Вучич планира, ще се случи. Оттук насетне до месец всеки сърбин ще има възможност, ако притежава незаконно оръжие, например от починали роднини, а има много такива случаи или от други места, да го узакони.
Познати споделиха, че техен починал дядо имал окачена карабина над вратата като знак за достойнство и възможност за самозащита и никой не е смеел да я пипне без негово позволение.
- Любопитен е прочитът на “Таймс” на масовото убийство - според изданието на Балканите има култ към войната, въоръжаването на всеки е популярна практика, а в Сърбия се поощрява възхвалата на военнопрестъпници и насилието към малцинствата. Има ли обаче това нещо общо с разстроената психика на стрелеца, след като досега не е имало никакъв повод да се заговори, че сърбите са на трето място по притежание на оръжие в света?
- Тези, които се занимавахме със Западните Балкани, знаехме, че Сърбия е на трето място по брой на късите цеви на пистолети и на дългите цеви на автомати и пушки между военните периоди. Освен това е много голям броят и на служителите на сигурността, които притежават оръжие.
През последните 7-8 години решаването на косовския въпрос навлезе в полезрението на обществото с диалога между Белград и Прищина, между Белград, Вашингтон и Брюксел. Властимащите заговориха, че някой иска да отнеме нечия територия, макар Косово от 2008 г. да не е в границите на Сърбия и че трябва да се направи необходимото, за да се въздаде справедливост. Това създаде напрежение и обществено недоверие към другия, към различния, към човека, който не споделя твоя възглед. Говори се, че Косово ще бъде върнато - нещо, което чувах още докато работех като кореспондент на БНР в Белград преди 12 години.
Величае се и Гаврило Принцип - убиецът на унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево през 1914 г. В култа към него виждам желание да се търси някакво възмездие.
Не без значение е и че самото сръбско общество е твърде травмирано след разпада на бивша Югославия. Сега в плана на президента Вучич “Отворени Балкани” влизат Република Северна Македония, Албания, но има опити да бъдат присъединени Черна гора, Босна и Херцеговина. Това е знак, че Вучич се опитва да си върне сръбските пространства на Балканите.
- Дали Вучич ще успее да върне смъртното наказание и да намали от 14 на 12 г. възрастта, на която може да се носи наказателна отговорност за престъпление?
- Тези намерения на президента Вучич са сериозни и за тях в Сърбия продължава да се говори. От понеделник, 8 май, започват назначенията на допълнителни 1200 щатни полицаи, които влизат в училищата в цялата страна, за да гарантират сигурността. Но едва ли в борбата си за членство в ЕС Сърбия може да си позволи промяна в долната граница на възрастта за носене на наказателна отговорност. Това може да се окаже в нарушение на конвенцията за правата на децата. Преди време се говореше, че тази граница не само че не трябва да се сваля, а обратното - трябва да се вдигне до 18-19 г., за да може да се спазят европейските директиви в уважаването на правата на детето. Но свалянето на възрастта от 14 на 12 г. за извършителите на престъпления няма да реши въпроса. Най-малкото - може ли да върне изгубените животи?
- В предварителния разговор споменахте за предсрочни президентски и парламентарни избори в Сърбия. Трагедията с масовото убийство ускорява ли ги?
- Със сигурност дава отражение. В първите 3-4 дни след убийството хората бяха в ступор, палеха свещи и мълчаха притихнали в скръб пред снимките на загиналите деца, неразбиращи в крайна сметка откъде дойде тази трагедия. Даваха си сметка, че всяко едно дете, дори и тяхното, е можело да бъде на мястото на 8-те загинали. Сега кризата се обръща и в политическа - министърът на образованието на Сърбия Бранко Ружич подаде оставка. Преди това в изявление той обяви за виновник западните ценности. Забрави обаче да каже и че в Русия има убийства в учебните им заведения.
Но в оставката му се пречупва и сблъсъкът между Изтока и Запада. Пак се говори, че някой на някого налага ценности, а времето се връща назад с 10-15 години.
Обществото смята управлението на президента Вучич за виновно, защото Сърбия се е превърнала в държава, в която насилието прелива заради реалити форматите от двете частни телевизии “Хепи” и “Пинк”, които са с национален обхват. Пред тях Вучич дава своите т.нар. дълги интервюта и съобщава ключови послания. Пред тях той си позволява да напада опозиционните политици и медиите в западната ни съседка, колкото и да са малко. Именно тези две телевизии в Сърбия променят обществената среда и децата и подрастващите са под влиянието на тези нови ценности, без да има уважение към мнението на другия и различните. Вучич получава медийна подкрепа от тях и затова днес има подписка за отнемането на лицензите им в западната ни съседка.
- Застрашена ли е България от подобна вълна на масови убийства? Мисля си, че тук сериозен проблем е насилието у дома над жени и безразсъдството на пътя на млади шофьори.
- За съжаление, гаранции няма никъде. Но ми се струва, че насилието у дома в Сърбия, не че го няма, но не е в такъв тревожен мащаб като у нас. Преди дни беше арестуван мъж от Лесковац, Южна Сърбия, непосредствено до границата с България, заплашил жена си и децата си, че ако не го слушат, ще завършат като убитите деца. Показателен случай, че на Балканите все още не сме овладели мъжкарските си общества, където мъжът със сила и вдигнат пръст показва какво трябва да става в семейството му. Очевидно е, че не сме преживели трансформацията на европейци, американци, канадци, австралийци, които са доста по-уважителни към жените и децата.
Хубавото в 10-те мерки, които сръбският президент обяви, е, че мобилни екипи ще се занимават с младежи с насилническо поведение. Защото насилието и агресията сред младите там всъщност са огромен проблем.
----------
Николай Кръстев е роден през 1972 г. в Пловдив. Завършил е богословие и втора специалност история в СУ “Св. Климент Охридски". От 1992 г. в продължение на 23 години работи в БНР.
Кореспондент на националното радио в Белград 2003 - 2012 г. Кореспондент на БНР в Москва 2015-2017 г. В момента е журналист на свободна практика.
