Някои невчесани мисли след лидерската среща между ГЕРБ и ПП/ДБ, очаквана с голям интерес, преминала миролюбиво и очертала някои тенденции.
Предговор: За изненада на повечето колеги, разговорите се излъчиха на живо, от което извън всичко друго обективно погледнато спечели Борисов, защото ГЕРБ и неговият лидер непрекъснато бяха обвинявани в задкулисие, тайни договорки и мафиотски политически сделки.
1/ Играта беше „позиционна“ - конструктивен, възпитан тон, напълно очаквано след решението на двете страни целият разговор да се излъчва пряко. Опипване на почвата от ГЕРБ, доза категоричност от ПП/ДБ (нямате подкрепа за първия мандат) и някои отрезвяващи забележки на Томислав Дончев за бюджета. И двете страни знаеха, че хард електоратът им ги гледа под лупа и не си позволиха резки движения.
2/ Изненади и леки несъгласия. Борисов поиска да разбере какъв кабинет биха предложили ПП/ДБ с втория мандат, което Асен Василев определи като нестандартно искане. Отговорът - в нестандартна ситуация сме. И ротацията е нестандартна идея. Донякъде лидерът на ГЕРБ има основание - след като ПП/ДБ няма да ги подкрепят и това е условие, извадено пред скоби, няма никакво значение какъв проектокабинет ще предложи ГЕРБ/СДС. Отсрещната страна обеща да го обсъди в ръководните си органи и, въпреки че резултатът е предизвестен, все пак е стъпка напред. Реално Петков и Василев не би трябвало да има какво да крият, защото така или иначе ще предлагат правителство на малцинството. Обратното ще бъде изненада.
3/ Позицията на ПП–ДБ е ясна от седмици - не подкрепят кабинет с мандата или с участието на ГЕРБ. Обаче остава открит въпросът дали електоратът им ще приеме и „невинна“ подкрепа от ГЕРБ и срещу какво? Защото уместно определената като "платонична подкрепа" е неприемлива, особено за първата политическа сила. "Добрите сили" се опитаха да тестват вариант правителство срещу повече контрол от ГЕРБ в парламента, но получиха очакван отказ: според Борисов контролът така или иначе си го имат. Иначе казано – продават им пържен въздух.
4/ В разговорите се очерта възможност за обща управленска програма за правителство. И това вече е новина. Защото, както една партия е това, което са нейните избиратели, така и една програма изразява същността на самата партия. И ако ПП/ДБ договорят подобна програма и я договарят с екип на ГЕРБ начело с Борисов и на всичкото отгоре вече имат 30-тина договорени законопроекта, това означава най-малкото две неща и две въпросителни:
а/ че на практика в идеологически план са много близки и в обичайната политическа практика не би имало никакъв проблем да влязат в коалиция и
б/ след като ще се работи по обща програма, очевидно моделът ГЕРБ и олицетворяващият го лидер вече не съществуват като най-голямото зло. Ето тук е гвоздеят, който привържениците на промяната или ще осъзнаят, или ще пренебрегнат.
Първата въпросителна е дали и доколко феновете на Промяната и ДБ са готови на компромис като преглътнат очевидно верните "а" и "б" и да се скрият зад формално излъчено, но одобрено от ГЕРБ правителство с втория мандат, или ще накажат партиите си на едни следващи избори, когато и да са те, защото сътрудничеството с ГЕРБ, както и да го наречете, ще бъде повече от видимо. И ще напомня за себе си при всяко важно гласуване в пленарна зала.
Втората е, дали Борисов преценявайки всички "за" и "против" ще се съгласи да бъде сформиран кабинет с втория мандат при пълен паритет на влияние в него и от двете страни.
Както аз го разбирам, Борисов им каза: "Дайте да направим общо приемлив състав на правителство и отиваме на втори мандат. Но не без да знам имената, и без "платоническа подкрепа".
Да, герберите може и да загубят някои от ултрасите в електората си, но в периферията чакат не един или два процента, а цели 60, които се чудят за кого да гласуват и само търсят знаци. А ГЕРБ, които трябва да свалят шапка на верния си електорат, който не ги изостави и в най-тежките моменти, трябва да търсят и нови привърженици.
Или ако го обърнем на футболна терминология, ако тази среща е завършила „реми“, резултатът е по-изгоден за ГЕРБ. Само преди година за мач изобщо не можеше да става и дума. А дали ще отстъпят – предстои да видим.
Както е известно, Кутузов предава Москва, но печели Русия.
