Нека поздравът помежду ни да е поздравът между учителя от Пазарджик и учениците му: “Здравейте, добри хора!”
8 минути и 19 секунди е прочут и силен образ от книгите на Георги Господинов. Това е времето, което светлината на Слънцето изминава, преди да стигне до нас.
Казано иначе, Слънцето може да е угаснало, животът да е свършил, но ние няма да го разберем в продължение на 8 минути и 19 секунди. Толкова трябва на светлината да измине разстоянието от 150 милиона км между нашата звезда и земята.
Журналистката Мила Гешакова разговаря толкова време с прочутия писател, преди да установят, че Слънцето все още грее над нас.
- Вчера на 20-ата церемония “Достойните българи” много пъти чухме: “Друг да беше, щеше да постъпи по същия начин. Човещина е!” Трябва ли да се награждава и показва доброто, г-н Господинов?
- Всъщност тази фраза е най-хубавото и най-истинското, което можеш да чуеш от всеки добър човек. Защото добротата е нормалното състояние на човека, но ние просто сме го забравили. Добротата е това, с което всяко дете тръгва, но после тези неща се губят някъде. Затова “Достойните българи” бе много важно и вълнуващо събитие.
И понеже връчих отличието на шестокласника Никола Байкушев, който пренесъл 200 кофи вода, за да загаси пожар край езерото Вая, нека да го кажа:
пред този случай всички сме малки, доброто е отвъд възрастта
И, да, то би следвало да идва естествено, а думата човечност да е най-важната дума.
- Какво ви впечатли в Никола, който днес имаше и рожден ден?
- Впечатли ме с това колко искрен и естествен е поривът му да стори добро. И не само той, а всички добротворци на церемонията. Защото макар и да е вярно, че е нещо, което се възпитава, доброто идва първо по природа. Важно е да не го загърбиш.
- Намирате ли общо между добротворците, които видяхте на церемонията, и техните избраници, които всеки ден гледаме по телевизора?
- На мен много ми се ще един ден вместо пряко излъчване от парламента да гледаме историите на тези хора. Всеки един от тях разказа история, всеки от тях знаеше, че е направил добро, но също така знаеше, че не би могъл да не го направи. И че това е най-естественото нещо, част от идеята да бъдеш човек.
Затова беше много хубаво, когато един от наградените, учител от Пазарджик, каза: “Аз поздравявам всеки ден моите ученици със “Здравейте, добри хора!”. Нека този да бъде поздравът и помежду ни!
- От всичките 26 истории за смелост и солидарност към изпаднали в беда, за саможертва и благородство кои ви предизвикват като писател?
- Вижте,
във всяка от тези истории аз виждах и болката
Защото добър човек се става и не е леко да направиш добра постъпка - отдолу винаги има пожар, има тъга, има загинал близък.
Много ме впечатли историята на Янка Морчева, дарила органите на починалите си син и внук. Не заради това, че е седнала в стола на знаещите в “Стани богат”, за да спечели пари за паметник на внука си. Впечатли ме онова, което тя каза - че дарявайки органите на сина си и внука си на четирима души, сега знае, че част от двамата скъпи на сърцето ѝ хора живее, макар и някъде другаде.
Тази 77-годишна изстрадала жена се обърна съвсем разумно към законодателите да дадат шанс на хората, получили дарени органи, за контакт със семействата на донорите. Да научат повече за сърцата, които бият в тях. Тази история сякаш беше буквализация на метафората, защото навсякъде говорим и пишем за сърце, но в абстрактния смисъл, докато при нейния случай съвсем конкретно става дума за човешки органи, които преминават в други хора.
Всъщност
добротата е такова невидимо донорство на живот и на кураж, и на всичко
Тук имаше хора, спасили други хора, и хора, утешили други хора. Да спаси и утеши, е най-голямото, което човек може да направи. Тези истории ме впечатлиха.
- С “Времеубежище”, която вече е преведена на 18 езика, станахте първият български писател, номиниран за престижната литературна награда “Букър”, а тези дни с радост разбрахме, че сте в челната шестица на номинираните. Какво очаквате да се случи на 23 май, когато победителят ще бъде оповестен?
- Онова, за което говорихме досега, е много по-важно, но понеже сме в навечерието на 24 май, аз бих се зарадвал заради радостта на всички наоколо. Защото много хора се развълнуваха от тази номинация - би било чудесен подарък.
Но как да ви кажа, тази книга я има, дали ще получи, или не наградата, в нея съм разказал онова, което ми е важно да кажа. Най-хубавото е, че тя ще стигне до хората. Очаквам, че повече хора тук ще я прочетат.
- Неотдавна казахте, че не можем да живеем дълго в мазето на едно минало, но също и че днес живеем в дефицит на бъдеще. Кое може да ни извади от мазето и да ни върне перспективата?
- Малката доброта. Онова, което може да ни извади от мазето, някой от днешните герои го каза, трябва да започне отвътре навън.
Тези хора - достойните българи, разбират повече от политиците, че нещата не започват от големите приказки. И понеже съм писал за това, да кажа отново: нашите кризи не са просто политически кризи, те не са просто икономически кризи.
Най-тежкото е, че в момента усещането ни за бъдеще е изчерпано, че чисто човешки сме на един предел. И в момента се решава, и то вътре в нас, дали да останем от светлата страна, от страната на човешкото. В такива времена е достатъчно да си свестен и чувствителен човек. Това вече е голяма стъпка. Както се казва, в ненормални времена да си нормален е част от достойнството.
- Ако трябваше да напишете разказ за хората, които видяхте и чухте на церемонията “Достойните българи”, какъв щеше да е техният портрет?
- Докато слушах, се замислих, че с всичките си разкази и истории разказвам за тях. Една от тях например е “Жива душа” - за последния жител на едно село, от което е останало само гробището, и то се запалва, а той трябва да спаси останките от мъртвите, самият аз съм близо до тях. Близо съм до тяхната среда, от малък провинциален град съм и техните истории всъщност са историите на моите роднини.
