- Никой не може да отрече значението на Александровска болница като структуроопределяща лечебна и учебна база. Това я прави уникална като здравно заведение и институция, казва изпълнителният директор
- Достъпът до качествена медицина при нас е най-облекченият – не си избираме и не връщаме пациентите
- Проф. Йонков, малко след като поехте ръководството на Александровска болница, очертахте състоянието като критично - с финансови, организационни, структурни проблеми, с огромен брой напуснали качествени лекари. По-голям оптимист ли сте сега?
- Да. Вижда се, че има изход. Тежката организационна криза в болницата провокира бързо съставяне на конкретен план за преодоляването . Първото, което трябваше да решим, бе спешната акредитация по наредба 8 за обучение на медицински кадри, студенти, докторанти, защото отдавна бяха изпуснати разумните срокове за подготовка на тази тежка процедура.
От друга страна, много от структурните реформи, предприети от предишното ръководство, бяха облечени само с вътрешни заповеди. Имаше вътреболничен структурен дисонанс - много от напусналите специалисти са си тръгнали заедно с екипите. Това наложи изключителна мобилизация на всички клиники, за да се отговори на критериите, които съответстват на наредбите за обучение на медицинските специалисти. Учебната дейност заедно с лечебно-диагностичната е основна за една университетска болница. А “Александровска” обслужва най-големия медицински университет.
Вторият огромен проблем - необходимоста да достигнем до отпускането на държавен заем от 35 млн. лева за покриване на просрочията, които бяха 39 млн. лева. След подписването му успяхме да се разплатим с 95% от кредиторите със споразумение за отказ от лихвата. Не се споразумяхме само с тези, които вече бяха завели дела в съда и те бяха стигнали до втора и трета инстанция.
Да, вече съм оптимист - приходите ни растат заради увеличаване на медицинската дейност. Месец март приключихме за първи път с приход, който надскача лимита, отпуснат ни от здравната каса. Ние отчитаме това като изключителен успех на колективно поставената задача. Болницата заработи като един и вече можем да покажем тенденция към изплуване.
- Какво точно променихте, че да изплувате?
- Мобилизирахме всички структури в болницата, променихме изцяло организацията и начина на контрол. Вече има
непрекъснат ежедневен контрол на
приходно-разходната част и ежедневна
информация за клиниките
колко пътеки са направени, какво е паричното им изражение.
И най-важното - правим всичко възможно да върнем трайно пациентите в болницата заедно с тяхното доверие и да станем по-атрактивни за тяхната болка. По-атрактивни в смисъл по-добро обслужване, в по-добри условия, по-добро отношение.
В друга светлина вече са отношенията между лекарите на първа линия - тези, които посрещат пациентите, и самите пациенти. Хората се чувстват спокойни, че са посрещнати с блага дума от съпричастни и съдействащи медицински екипи. Знаят, че са в сигурни ръце и могат да разчитат на експедитивно действие за решаване на проблемите им.
Най-добрата реклама е от пациентите, преминали успешно изпитание със здравето и върнали се вкъщи живи и здрави. Освен това ние пациенти не връщаме, не ги делим. Даже има случаи, когато ако никъде не приемат човека, медиците от “Спешна помощ” го карат директно при нас.
- Но от такива спешни пациенти не се печели много. Как компенсирате?
- С печалбата на клиники, които са по-напред. Затова болницата е единен организъм и работим като едно цяло.
- Върнахте пациентите, а някой от напусналите екипи успяхте ли да върнете?
- За съжаление, все още не. Засега има само желание на едни хора да се върнат. Трудно е, защото в миналото е било нарушено доверието на медиците към ръководството на болницата и организацията в нея. Обидата трудно се преодолява. От друга страна, тези специалисти вече са се доказали като лидери в новата си работа. Други са на високи позиции в структури извън София и вече са устроили там семействата си.
- За по-високи заплати не биха ли се върнали?
- Не са важни само парите. Отношението е важно много. Да, трябва да си доволен в личните си потребности. Но е важно да са привлечени и от каузата на Александровска болница.
- Бяхте казали, че държавната болница може да печели само ако се управлява като частна. Може ли такава голяма болница да се управлява като частна?
- Да, и се опитваме да го правим. Вече има клиники, които са на печалба. И за това много помага ежедневеният контрол, който въведохме. Отново казвам - всеки ден се получава справка какво е отчетено към касата в деня, колко са запълнени леглата. Това са индикативни стойности, които дават информация за положението на дадена клиника в този момент и какъв дял има тя в месечния продукт на болницата. Всеки шеф на клиника вижда какво е постигнал и какво трябва да достигне като резултат, за да не е на загуба.
- Качеството на медицинския продукт подобри ли се?
- 4-5 месеца са малък срок. В съвременния свят
не можем да разчитаме качеството на продукта да
е много високо, ако няма добра апаратура
Имаше едни 6 млн. лева, които бяха върнати от предишното ръководство неизползвани.
Наскоро приключи процедурата за нов скенер, за два рентгенови апарата и друга техника. Предстои закупуването на литотриптер - старият е морално остарял, не подлежи на ремонт. Когато започнем да работим с него, много пациенти няма да ходят на други места да търсят помощ, а ще дойдат тук, при специалистите. Скоро ще има нов кардиоангиограф, три нови линейки и друга техника, средствата за които са осигурени. В началото лекарите не вярваха, че нещо ще се промени, дори нямаха желание да кажат каква техника подлежи на ремонт. Изключителните специалисти плюс най-модерната технология биха дали най-добрите резултати.
- Излишно е да ви казвам, че освен качество на медицинските услуги и добро отношение пациентите все пак искат да се лекуват поне в някакъв минимален комфорт. Няма да дойдат много, без да има човешка среда. Какво стана с ремонтите и преместването на клиниките, където битовите условия не отговарят на критериите за университетска болница от страна в ЕС?
- Отлично осъзнаваме, че изоставаме в обновяването на материално-техническата база. Вярваме, че трябва да има перфектни хигиенни условия и добра инфраструктура. Правим нещо по малко. При нас сложността се увеличава, защото повечето сгради са обявени за паметник на архитектурата и са с много стари конструкции.
За някои дори нямаме планове и чертежи и това затруднява ремонтите. Да не говорим, че се изискат огромни инвестиции в тях. Кандидатствахме за капиталови разходи към Министерството на здравеопазването, но това не може да се случи до приемането на нов бюджет. Затова всичко, което правим в момента, е със собствени средства.
Оправихме покрива в кожната клиника. Преместихме хематологията, където беше бедствено положението. Сега тя е на първия етаж на бившата нефрология.
Ремонтирахме клиниката по трансплантации и спешното звено. Със собствени средства ще реновираме и клиниката по имунология, зали на лицево-челюстна хирургия и офталмологията. Трудно е в криза болница, която се бори и с огромен кредит, с трудно финансово състояние и с разпръсната материална база, бързо да се справи.
- Какво стана с идеята старите недовършени сгради да се използват?
- За тези сгради държавата трябва да вземе отношение - например
да се направи истински университетски кампус, или “Александровска” да стане държавна
университетска болница, а не търговско дружество
- Проф. Йонков, не са ли прекалено много болниците в България и в София в частност?
- Това е тема на обширен анализ на националната здравна карта. Истината е, че сме в тежка конкуренция, която обаче е мотивираща за работа. В рамките на нашено централно медицинско каре има насищане на болници по хирургия, терапевтични, кардиологични клиники, няколко спешни звена, които са добре поставени на медицинския пазар.
Сега ние хем трябва да излезем от критичната финансова ситуация, хем да бъдем атрактивни, хем да сме социална болница, хем да можем да предоставим такова спокойствие на пациентите, които знаят, че каквото и да се случи, винаги могат да дойдат и да получат най-доброто като услуга. Достъпът до медицина при нас е най-облекченият. Едва ли има в София друго звено с такива възможности за спешна намеса.
При нас в спешността има един проблем - нямаме травматологична структура. Но сме доказани в други спешни медицински действия - хирургия, кардиология, неврология. Доволните пациенти ни правят най-добрата реклама. Добрите лекари и отношението към пациента дават спокойствие на хората, които биха изпаднати в нужда.
Никой не може да отрече значението на "Александровска" като структуроопределяща лечебна и учебна база. Това я прави уникална като здравно заведение и институция.
- Защо обаче болницата няма изградена структура за долечение? Не говорим за хоспис, а като изтече пътеката за инсулт например, да има къде на 500 м да приемат болния и той да получава адекватна грижа?
- За съжаление, нямаме структура за след терапевтично проследяване на пациента като болнична структура. Наистина е важно за хората, но “Александровска” дори няма необходимия сграден фонд за тази цел.
- Планирате ли нови дейности в болницата?
- Планираните нови медицински дейности са в процес на подготовка. Те са важни, но не е възможно да се случат за няколко месеца. Бизнесплановете за тяхното разкриване вече са подготвени. Това обаче, което липсва на “Александровска” и което никога не сме имали, е онкологично звено - химиотерапия, лъчетерапия. Това са специфични и все по-необходими дейности и държавата е подредила грижите са тях. Но пък
разполагаме със страхотно онкодиагностично звено с модерен ПЕТ скенер,
от което постигаме научна и медицинска известност и, естествено, финансов приход. Очакваме и новия скенер, който ще бъде ситуиран до спешното звено в топлата връзка. Така спешният пациент без забавяне ще бъде обслужен в пълната гама от диагностично образни изследвания, няма да бъде разказван и връщан за доуточняване на диагнозата.
