- Има избиратели на ГЕРБ, които се идентифицират с лидера. Неговото страдание е тяхно лично страдание, победата обаче е негова лична, каза още социалният психолог
- БСП взимаха идеи назаем. Защо тръгваш на битка с оръжията на противника?
- Вотът за “Възраждане” в чужбина - от хора, които искат да се върнат в България
Доц. Николай Димитров е завършил психология в Софийския университет. Преподава в СУ “Св. Климент Охридски” и Нов български университет, води курсове по социална психология, организационна, джендърна и медийна психология. Интересите му включват етническите и половите неравенства, нагласите и трудовата мотивация, електоралното поведение.
- На какъв електорат разчитат парламентарно представените партии, доц. Димитров? Нека да започнем първо с победителите ГЕРБ-СДС.
- ГЕРБ е характерна с желанието си да работи само с твърди електорати. Трябва да подчертаем, че това не е български феномен, защото се случва в много партии в други държави. Твърдите електорати по-лесно се организират и са по-добре прогнозируеми.
При тях няма как да изскочи някаква особена изненада. Те изпълняват стриктно очакванията и, естествено, за всичките години, в които ГЕРБ беше на власт, успя да създаде изключително стабилна структура, която им осигурява вота по места. Особено там, където все още държат местната власт. В голяма степен немалка част от хората гласуват за тях за една своеобразна непряка благодарност дали заради себе си, или заради някого другиго, или пък заради нещо, което се е случило или се очаква да се случи. Друга част, особено твърдото ядро, гласува по една парадоксална идентификация с лидера. Неговото страдание е тяхното лично страдание, победата обаче е негова лична. Тези два типажа са гласували за тях, но дори не съм сигурен дали са два отделни, или вариации на един обособен образ на гласоподавателя на ГЕРБ.
- Какво обаче да кажем за “обединението на добрите сили” - ПП -ДБ, които се класираха на второ място?
- Те се очертават като една типична градска коалиция. Видяхме, че печелят в трите софийски района, както и в Пловдив-град и Русе. Русенска област е много интересна - тя е специфична с това, че има много голям град и останалите населени места са далеч по-малки. И така самият град дърпа много повече на територията на цялата област, за разлика от други области, в които самите областни центрове не са големи градове. Това е и една от причините за вота на ПП и ДБ там. Други такива примери са областите Варна и Бургас - голям град като център и много малки населени места. В Бургас например половината население живее извън областния център. Но в тези два града са сработили други механизми - те дълго време са смятани за бастиони на едни или други политически и икономически сили. В Бургас например го няма онзи гняв към кмета на ГЕРБ, какъвто го има в София или Пловдив. Затова тук не можем да говорим за “типичен електорат” на ПП - ДБ. Типичен електорат е този на ДПС.
- В този смисъл и ДПС ли предпочита да работи с твърди електорати?
- Те много отдавна създадоха едно прогнозируемо ядро от привърженици, които нямат нужда от програма, политическо говорене или дори от кампания. Там нещата са ясни с едни пренебрежими отклонения, които зависят предимно от това дали и колко секции ще има в чужбина. Дори не зависи дали ще се гласува с хартия, или машина, защото електоратът на ДПС съвсем не е неук. И на последния вот се видя, че технологията на гласуване не е ключова, а съвсем други неща.
Всъщност големият провал на тези избори е БСП. Но столетницата продължава една тенденция, която не е от вчера, и ключовото там е, че все повече се задълбочава кризата на идентичността. Дори на тези избори не можаха да намерят себе си и някакви послания, които да са си само техни. Взимането на идеи назаем при тях беше много явно. А когато се взимат идеи назаем от другите, какво се очаква? Защо тръгваш на битка с оръжията на противника?
- Вотът на 2 април се откроява с две изненади - силния ръст на “Възраждане” и влизането на ИТН. Как си обяснявате това?
- На тези избори ИТН се опряха не толкова на някакви свои традиционни привърженици, защото при тях за традиционни привърженици не може да се говори. Те са и относително твърде нов, аморфен и дори не се знае доколко са политически проект, без партийни структури на национално ниво.
Но успяха да привлекат някаква част от разочарованите от ПП - онази част, която принципно ги харесват и са антистатукво, но в същото време не могат да простят някои действия на ПП, като например казуса със Северна Македония. И тези хора гласуват за нещо, за което все още имат някаква надежда, че може да събори статуквото заедно с другите, които се борят срещу статуквото.
Тези избори са парадокс. Във всяка ситуация и партия може да видим парадокс в поведението. Тук парадоксът е, че тези, които гласуваха за ИТН, са хора, които са анти системата, но все още се опитват да накажат по парадоксален начин забежките на големите от анти системата. Другият парадокс е “Възраждане”, но и не чак толкова голям, колкото се опитват да го изкарат анализаторите.
“Възраждане” не расте - тя увеличи гласоподаватели, но по много механичен начин, който не е за пренебрегване. Защото сега, за разлика от други избори, те нямаха конкуренция за националистическия вот.
А припознаваната като друга националистическа условно партия - “Български възход”, се оказа твърде балансирано националистическа, да не кажем - интровертни националисти, които на практика не направиха нищо кой знае какво, което да задоволи националистическия нагон. “Възраждане” няма как да откраднат вот на аморфната и неустановена маса от хората, които гласуваха с “Не подкрепям никого”, защото те са тази част, която все още не се е отказала, тоест това са едни безнадеждни оптимисти - такива, които продължават да намират смисъл да гласуват, но се опитват да покажат на политиците, че не правят нещата както трябва. При “Възраждане” има и друг парадокс - че за тях са гласували много хора в чужбина.
Хората в чужбина не трябва да си ги представяме по-различни от хората тук. Това, което минава като политическо послание тук, минава и там - Make Bulgaria great again (от лозунга на Доналд Тръмп Make America grеat again - Да направим Америка отново велика - б.р.).
Тя е много примамлива, особено когато си в чужбина и си отишъл там, защото някой ти е провалил държавата и ти много искаш да направиш България отново велика. За да може да се върнеш. Една съвсем немалка част от българите, които заминаха за чужбина, не постигнаха мечтите си там. И живеят не по-добър живот, отколкото този тук. При тях не действат посланията от типа на “да махаме еврото”, “вън от НАТО” и т.н. При тях ключовото е, че виждат някой, който ще направи България отново велика.
Другият парадокс е това, което много анализатори се опитаха да изкарат като опасение - че се увеличава броят на висшистите, които гласуват за “Възраждане”. Това не е притеснително. Другаде трябва да се търси проблемът - в наличието на толкова много хора, които имат висше образование, при което философията на висшето образование не е сработила. Изначалният смисъл на висшето образование е да те направи мислещ човек и да развие способностите ти за критично мислене. И за съжаление, твърде достъпното висше образование и превръщането му в ширпотреба в България.
Част от техните висшисти обаче не са толкова безкритични, колкото разочаровани: ако съм учил химия например и съм го искал, и даже съвсем не ми е било лесно, но ми се налага да работя като продавач по една, втора или трета причина - естествено, че ще гласувам за партията, която ми обещава, че ще “избомби” системата, която не ми дава възможност да правя това, което искам или да работя това, за което съм учил.
