33% са свръхкритични перфекционисти, 42% - с труден живот
- Отново на тези избори големият победител е партията на негласуващите. Еднакви ли са обаче всички негласуващи, особено тези, които хронично не ходят до урните, д-р Димитров?
- За последните две години изследвахме екзистенциално-психологическите профили на “нямото мнозинство” на България. Този път конкретно изследвахме хронично негласувалите. Извадката я наблюдаваме от април 2021 г. И за две години тези хора не са гласували общо 5 пъти. Хронично негласуващите е най-твърдият компонент на т.нар. нямо мнозинство. Извадката включва 1015 български граждани. Всички живеят постоянно само на територията на България и са икономически активни - тоест няма безработни, студенти и пенсионери.
- На какви подгрупи се дели това мнозинство и какво им е съотношението?
- Първата група е тази на ефективните хора - общо 25% от хронично негласуващите. Те имат водещ конструктивен и ефективен жизнен стил - с ориентация към реални постижения и значими резултати в работата и живота си, личностно развитие, емпатична подкрепа към близките и нуждаещите се, както и екипност. Отличава с ниско ниво на емоционално прегаряне и отлично психоемоционално, поведенческо и психосоциално здраве и развитие.
Втората подгрупа е на агресивно-самозащитните - 33% от негласувалите. Те се отличават с тенденции към перфекционизъм, състезателност, властохолизъм и компулсивна свръхкритичност. При нея са налице завишени показатели за емоционално прегаряне, която включва хронична раздразнителност, емоционално изтощение и цинизъм.
Третата подгрупа са пасивно самозащитните - 42% от изследваните. При тях се наблюдава например тревожно-депресивна ориентация, избягване чрез себеотчуждение или социална изолация. За тях са характерни високи нива на емоционалното прегаряне - деперсонализация и хронична безпомощност, влошен психичноздравен статус.
- Интересна е първата подгрупа - цели 25% от хронично негласувалите водят много добър начин на живот?
- Да. 1/4 от хората, които не са гласували и петте пъти, са изключително ефективни зрели хора с реални постижения и стил на живот, който е ориентиран към развитие в личен и професионален план. Това са хора със социални умения и организационни качества. Това е елитът на обществото ни, който е представен в тази група с 1/4 от хората, които не намират на политическата сцена представители, които да подкрепят. Те имат много добра представа за политическия живот у нас. Цялото ни изследване показва, че е неправомерно негласуващите да се наричат изморени или апатични, както се забелязва, че се прави. Това не е вярно, и то отдавна. Този модел на изследване е основан на методи, които сме адаптирали от американците, където също се тревожат от тенденциите на нямото мнозинство. Самият термин е американска аналитична парадигма. В самите подгрупи има още различия.
Например при активните хора има едни, които са ориентирани изключително към личен и професионален успех и към постигане на резултати. Те не виждат в политическия ни живот точно тази ориентация на партията - да гони обществено полезни резултати, а не власт сама по себе си или борба с останалите. Това ги отблъсква.
- А какво можем да кажем за най-голямата група от негласуващите - онези 42% пасивно-защитните?
- За тях може да кажем, че имат много труден живот. Те са в постоянна борба за оцеляване. Някои от тях имат тежка картина по отношение на емоционалната си стабилност, за разлика от групата на ефективните. При тази група се наблюдава средно ниво на прегаряне, а при някои - високо. Там има и такива, които са затруднени просто защото са толкова вперени в проблемите, с които живеят, че въобще не обръщат внимание на политическите дейности. Нямат отношение към тях, защото се опитват да решат проблемите, които ги наказват ежедневно.
- Какво ги отличава от групата на агресивно-самозащитните?
- Агресивно-самозащитните много приличат по профил на онези, отишли до урните, за да пуснат глас “Не подкрепям никого”. Пусналите този глас са гневни и са отишли да го кажат, за да сигнализират на системата, че не е приемливо това, което става в момента. Другите обаче не са си направили това усилие, но психологически профилът им е сходен. При тях има подгрупи, една от които е негативистите - онези, според които “всички са маскари и ужасни”, те са свръхкритични и гневни. Там попадат и перфекционистите, които без да са свръхагресивни, казват: “Тези хора не ме представляват, защото аз имам по-високи очаквания от това, което казват”. Има и такива, които са активни в политическия живот, но не ходят да гласуват, защото партията им е неизбираема. Има и такива, които са гневни за какво ли не.
Трябва да имаме предвид, че хронично негласуващите хора са фрагментирани. Те не са нито организирани, нито имат алтернативни идеи. По-скоро са плод и на фрагментацията, която политическото статукво създава, тъй като то не се старае да работи с тях системно. Такива резултати сме показвали на различни партийни централи, но не видях в предизборната кампания да са взели под внимание да мобилизират особено онази активна и зряла успешна група. Политическите водачи и техните консултанти имат голям проблем при таргетирането и мобилизирането на тези хора. Например активната група директно действа чрез бизнес или граждански асоциации, подкрепяйки каузи или решавайки конкретни проблеми. Това е дефицит на политическата ни система - да се задоволяваш само с твърди електорати, които по един или друг начин не искат да обсъждат партийните програми, а просто подкрепят лица и имена на партии. И това, което се случва, е, че тези, които искат да обсъждат политики, да участват в диалога не само по време на кампанията, биват отблъснати от тази важна част на гражданското участие.
