- Ограниченията в Ковид пандемията донесоха и скрити радости
- Младите имат фантазен алгоритъм за бърз успех, срине ли се, успелите се превръщат във връзкари или просто късметлии
- Самочувствието на сърбите им помага да оцеляват, гърците са недоволна нация, а им затвориха “безплатната сладкарница”
- Румънците имат смелостта да се борят, затова са фурор в Европа
- Обществата в старите демокрации са преситени и със самочувствие на велики. И изведнъж - германците с режим на тока, а французите губят социални придобивки
- Понятието “шуробаджанащина” е непреводимо на друг език
- С 8 пункта нагоре до 77-о място сред 137 държави по света се е изкачил българинът по усещане за щастие в сравнение с 2022 г., а през 2021 г. - с 11 нагоре. Но пък остава последен по щастие в ЕС. Защо, г-жо Владимирова?
- Ковид кризата ни донесе забравената радост от физическото и психично здраве, значението на социалната подкрепа и ценността на семейството. Затова и по-високият ръст е през 2021 г. Темповете обаче бяха забавени, защото радостта от падането на карантината и отварянето на света беше помрачена от близката до нас война и вътрешнополитическата криза. Тези години на ограничения, стрес и лоши новини имат и ефект на адаптация и ориентиране. Хората усетиха, че някак си успяват да живеят и неотложната фаталност не се е състояла. Затова адаптацията вероятно е част от това изкачване нагоре в класацията.
- Ако следваме обществените настроения в 2-годишния политически застой, инфлацията, галопиращите цени, обществения негативизъм, придвижването ни нагоре по скалата на щастието изглежда съмнително, не мислите ли?
- Имаме поговорка: “Кучетата си лаят, керванът си върви.” В този смисъл българинът има умението да приема дискомфорта, да привиква и да забравя, че изобщо има негативни фактори. Тъй като нацията ни е свикнала да живее някак си съхраняващо се и в масовия случай бедно, философията на познатото зло и малките, но сигурни печалби могат да направят маса хора доволни от живота. Мнозина в България правят тъкмо такива избори - минимум риск и минимум печалба, но сигурност. От другата страна са обществените процеси. Все пак имаме едно все по-събуждащо се гражданско общество. Изгражда се култура на подкрепа за различни каузи. Субективно, участието в такива групови дейности активира пътя на възнаграждение в нашия мозък, а това дава удовлетворение, добра самооценка и усещане за развитие и полезност.
- Изследваните държави са разпределени в 3 групи. България е в тази със страни, управлявани, “за да се облагодателства властта”. Обясняват, че в тези държави вдигане на доходи има, “когато от това има интерес управляващият елит, или “като начин за успокояване на населението”. Заедно с България в групата са още Унгария, Румъния, Албания, Гърция, Полша, Иран, Египет, Бразилия, Аржентина, Южна Корея. Доколко вдигането на доходите е критерий за личното усещане за щастие?
- Нашите мозъци са чувствителни към притежанието. Когато наблюдаваме или осъзнаваме нещо като свое, в мозъка ни се активира медиалната префронтална кора. Същият дял от мозъка се активира, когато слушаме добри отзиви за собствената си личност. Така повечето финансови средства дават по-добро базово себевъзприятие там, където хората се чувстват застрашени и социално бедни.
Затова и гледам на вдигането на доходите като на временно успокояваща мярка. Тя обаче се изчерпва, защото всяко човешко същество или общество търси растеж. Друг е въпросът дали растежът се задържа на ниво базови потребности, или на ниво себеактуализация. Ако повишаването на доходите се използва за развитие на личността и надскачане на културната среда, вероятно има по-голям шанс обществото да постига удовлетворение и условия за щастлив живот.
- Попитах ви, защото изследователите са установили у нас по-голямо разминаване между усещането за щастие сред по-заможните и успелите и това на групата на недоволните от живота си в сравнение с други страни. Този дисонанс за какво ви говори на вас като психолог?
- Да си заможен и успял, далеч не е лесно! Да го задържиш е още по-трудно! Имам любима аксиома: Щастието е най-сладко, когато е трудно! Успехът е битка! Групата на недоволните е голяма и да се откроиш, не е лесно. А загубата на идентичност никога не води до щастие.
- Към успелите у нас има голямо недоверие - често обясняваме успеха им с връзки, далавера, непочтеност, кариеризъм, корумпираност. Ако започнем да уважаваме успелите и богатите и да си ги обясняваме и с лични постижения, знания, умения и качества, ще се промени ли усещането ни за щастие?
- Несъмнено ще се промени. Но и в пътя към успеха сме доста биполярни. Понятието “шуробаджанащина” е непреводимо на друг език и е въведено още от Захарий Стоянов, но битува и до днес. Защо ли? На другия полюс е младата, активна популация в България. “Възпитано” от идеалите в социалните платформи, поколението Z вярва в бързите темпове на развитие и иска да скочи директно в отбора на богатите и преуспелите. Но слагат в графата “ненужно” търпението, усилията и старанието. Твърде често променят работното си място, колегите и оценяват изискванията към тях за неприемливи... Способността да се преодолява дискомфорт и да се устоява на трудности отключва пътя на възнаграждение в мозъците с главен медиатор допамин. Затова фантазният алгоритъм за бързия успех се срива и усещане за възнаграждение няма. Тогава успелите се превръщат във връзкари или просто късметлии.
- Други български изследвания по темата в годините стигат до извода, че българинът се чувства щастлив в семейството и нещастен като нация. Как кореспондират тези две състояния?
- Българинът често слива понятието семейство с дом. В България сме на едно от първите места в Европа по собственост. Домът е символ на сигурност, успешност и в този смисъл - условие за щастие. Но семейството е единица, която функционира все по-трудно и капсулирано в съвременното българско общество.
Икономическата несигурност и здравната криза доведоха до отчуждение и отбранителни стратегии. В по-малките населени места, където хората се познават, все още изпитват групова сплотеност. Но в нарастваща градска анонимност и “барикадирано” в имота си семейство по-трудно ще си проправи път колективното, национално, щастливо усещане.
- От друга страна, колкото и да ни причисляват към най-неудовлетворените нации по света, а според мен и най-мърморещи и оплакващи се, не сме сред най-нещастните, не ви ли се струва?
- Донякъде си мисля, че ни спасяват традициите. Способността ни да празнуваме празниците. Неугасващото желание да създаваме поколение и да му даваме най-доброто, на което сме способни. Колкото и да ни е тежко, имаме този вроден, балкански стремеж към това да обичаме и да сме “по живота”.
- Румъния е дръпнала до 24-а позиция - съседи са, все ни споменаваха заедно в борбата ни да навлезем в престижните икономически преддверия на Евросъюза. Кое я изстрелва напред?
- Румъния направи икономически скок през последните години, тук БВП на човек от населението се увеличи много бурно. Естествено, това е индикация за по-добър статус и условия на живот.
Румъния е фурор в Европа! А уж тръгнахме от еднаква постсоциалистическа позиция. Румънците обаче имат смелостта и способността да се борят за правата си. Помним съдбата на семейство Чаушеску, на корумпираните политици. Румънците знаят как да се борят с трудностите.
- На Балканите “най-щастлива” след Румъния се оказва Сърбия - 45-а, Хърватия е 48-а. Гърция се срива до 58-о място, пред България е и Босна и Херцеговина. Зад нас са Албания (83), РС Македония (87) и Турция (106). Сравними ли са освен като балкански държави, и като качество на живот, който пък определя вътрешното им усещане за щастие?
- От всяка балканска страна има какво да научим! Стига да не мислим, че ще открием топлата вода, а като Бисмарк опитаме да се учим от чуждите грешки и респективно - успехи!
Сърбия е страна, в която хората като национална идентичност са горди и отстояващи се. Културата им е базирана именно на честта, донякъде и на превъзходството. А самочувствието и сплотеността им позволяват да оцеляват по свой начин. Този факт ме води към друга любима аксиома: Щастието нараства, когато се споделя!
Хърватия доста бързо се сля с манталитета на Западна Европа. Това ѝ донесе усещане за стабилност и просперитет. Но да не забравяме - хърватите имат нови, свежи, следвоенни поколения. Те помнят и могат да сравнят по силата на контраста по-доброто след войната.
Гърците са недоволна нация. Те са по-радикални и търсят по-добри условия. Но затънаха в дългове, а рано или късно всяка “безплатна сладкарница” затваря и идва време да си платиш.
В Босна и Херцеговина виждаме чудесен пример за резултатите от сепарацията и неясните коалиции - трима президенти (защото там е и Република Сръбска), също така по равен брой сръбски, хърватски и босненски представители в палатите на парламента - орел, рак и щука - познато!
Албанците все още се подчиняват на по-строг патриархат и са заключени в нормите и порядките му. Повечето албанци са извън границите на тази малка страна. При тях е в сила понятието иредентизъм. Неудовлетворението от идеята, че етничаските им граници не съвпадат с политическите.
РС Македония - сигурно е много тежко да вярваш в максимата, че “що е маке, все е юнак” и същевременно никой да не те зачита външнополитически. Като прибавим и вътрешните и външните конфликти с албанци и българи, няма как да си много щастлив, макар и в героична поза.
А за Турция - ех, много им се събра и на турците. Те са състрадателен народ и вероятно им е трудно да заявят щастие при толкова бедствия из огромната си и многолика страна.
- Литва от 54-а стига до 20-а позиция. Това е огромен скок - обясним ли е само с новата ѝ идентичност?
- Да, литовците учат и работят на езика си. Сред балтийските държави са с най-велика история, с която от стотици години могат да се гордеят отново! Много бежанци от Беларус бягат в Литва, където са приети като свои. Всичко това дава самочувствие и усещане за щастие.
- Кое държи финландците шеста година на върха? Кое правят по-различно от другите високоразвити страни, за да са №1 по щастие?
- Скандинавските държави са пословични с традициите си, свързани с доброто живеене. Те имат общ израз за така неотменимото им пребиваване на открито в природата. Наричат го frilufsliv, което простичко означава “Живот на открит въздух”. Ибсен е човекът, който наименува тази традиционна форма на функциониране за скандинавците.
Всички знаем за “Хюга” на датчаните, което е измерението на специфичния им домашен уют. Специално финландците са известни и с образованието си. Децата израстват като личности, изградени от обезпечени, млади, ентусиазирани учители. Така че комбинацията от свързаността с природата и домашния уют са условията за прилив на окситоцин и серотонин в мозъка. Тези биохимични вещества са проводници на щастието. Като добавим и добрите социални политики, както и липсата на сериозни катаклизми в политика и икономика, не е изненадващо, че Скандинавието дълго ще е в челото на тази класация.
- Според изследователите в топ 20 няма нито една азиатска държава - Китай и Южна Корея са напред в икономическото си развитие, нали? Защо са назад по щастие?
- Казват, че в Корея всичко е направено по високи стандарти. Също така всичко в Корея е корейско като производство. Изискванията им за външен вид и естетика също са високи. Неслучайно от Корея тръгна и попкултурната музикална и модна бомба, която завладя милиони тийнейджъри по света. Да живееш по високи стандарти и да си в крак с тях непрестанно, може да е много изтощително и рядко предизвиква щастие. Обикновено води до съревнование и нестихващи усилия. В Китай също се живее по високи стандарти и тежка дисциплина. Всички видяхме военния режим по време на пандемията, който отпадна съвсем скоро. Японците спят в метрото, изпитите в учебните заведения в Южна Корея са ужасяващи, тя е в топ 10 на самоубийствата. Индивидът няма значение - ако не се справяш, обществото те убива. Силно ограниченият човек няма усещане за щастие.
- Франция изпада от топ 20 по щастие, Германия е с две позиции надолу, но сред първите 20 страни, Швеция не е в челната петица. Кое ги дърпа надолу?
- Тези държави са с преситено общество! Самочувствието им е на най-развити и велики! И изведнъж - германците с режим на тока?! Французите губят социални придобивки! Нима хора с такова самочувствие и навици ще се оценят като щастливи след това рухване на убежденията им, че са непоклатими?
А специално за Швеция е в сила друга моя любима аксиома: Щастието е трудно, когато животът е лесен! Толкова са презадоволени, че не могат да определят границите на удоволствието и загубата му. Затова стигат до крайности като ранно детско сексуално образование в едната посока и краен радикализъм, горейки Корана - в другата.
- В тазгодишната класация на щастието Русия е №70, а Украйна е №92. Според доклада украинците днес са подкрепени от по-силно чувство за обща цел, съпричастност и доверие в украинското ръководство. Прави ли ги по-щастливи в разрухата на страната им?
- И в Русия, и в Украйна може да се отчита по-високо ниво на групова сплотеност и групова поляризация. Колкото по-голяма е кризата и по-ясен врагът, толкова по-силно групата започва да въздейства и да уеднаквява своите членове. В този смисъл хората започват да вярват повече на каузите си, на целите си или на лидерите си. Придобиват по-радикална сплотеност и идентичност, защото това дава компенсаторна сигурност във времена на войни. Затова във воюващи страни не зная дали е редно да се отчита индекс на щастие... Там хората търсят надежда и издръжливост и се уповават на героизъм и късмет. И ако в Украйна не може да кажеш, че си щастлив от това, че си жив, защото народът ти умира, то в Русия няма как да не си щастлив, щом те управлява Путин. По тази логика най-щастливи сигурно са в Северна Корея, ама кой ли смее да иде да пита?...
CV
Ани Владимирова е родена е в Плевен
Завършва висшето си образование в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”
Има дългогодишен опит в областта на практическата психология
Създава първия сайт за онлайн психологически консултации и терапия
Позната е на телевизионната публика и като психолог на “Биг Брадър”, “Байландо”, “Фермата”, “Истински истории”
Носител на годишната награда в раздел “Психология” на фондация “Св. Иван Рилски - Плевен” през 2015 г.
