- Когато вечер по телевизиите ни учат да правим гъши дроб с боровинки, истинският добър човек се сеща и за бабата, която вечеря кисело мляко със сух хляб
- Национален идеал е да се мразим по-малко, да се върне близостта към съседа
- У нас освен богомилството и чушкопека нищо не се е родило. Даже за богомилството не е сигурно
- Човечеството върви към крайна дегенерация - пее, танцува, гледа филми за чудовища и най-вече готви
- Как сте, г-н професоре? Наскоро имахте рожден ден - отпразнувахте достолепната възраст 85 години.
- Според алтернативата, както казват американците, доста съм добре...
- А коя е артернативата?
- Смъртта. (И двамата се смеем силно.) Аз още гледам синьото небе, нощем разговарям със звездите, живея с любимите ми хора... Добре съм!
- Ще се ангажирате ли с някаква прогноза след петите поред избори, проведени на 2 април? Колко живот давате на този парламент, ще успее ли той да състави редовно правителство?
- Никак не мога да правя прогноза, защото за мен вече е обидно - все пак съм се занимавал с Гарибалди, със Стамболов, с Наполеон.
Не ги следя, наистина ми е обидно да наблюдавам това, което става пред очите ми. Тези хора са еднакви, стереотипни, униформени... Въртят 300 думи, в които преобладава думата “демокрация”. Не са ми интересни.
- Наскоро в интервю поетът и драматург Стефан Цанев каза, че между отделните партии няма разлика, всичките имат само интереси. Има алчност и освирепяване, а алчността е гибелта и проклятието на демокрацията. Съгласен ли сте с него? Какво бихте добавили?
- Бих добавил, че това е световно явление. В световен мащаб човечеството върви към крайна дегенерация. То танцува, пее, гледа филми за извънземни и чудовища и най-вече готви. Това е.
- Имате ли идея какво може да стане национален идеал на България и да обедини обществото?
- Национален идеал е да се мразим по-малко. Да си спомним за прадедите ни, които са живеели по-зле в битово отношение от нас, но не са имали такава ненавист като нас.
Национален идеал е да се върне близостта със съседа, истинската стойност на приятелството, а не корпоративни или други някакви интереси.
Разбира се, не става дума за патриархално възвръщение, а за онова чувство, при което ти си приятел с някого не защото седиш на една трапеза с него, а защото с тебе е свързано емоционалното чувство на близост. Което невинаги е кръвно, но понякога е по-силно от кръвната близост.
- Казват, че в трудни времена за една държава се ражда лидер или лидери. Това възможно ли е в днешните времена по нашите земи?
- Аз не смятам, че сега времената в България са трудни. Трудни са като социална пропаст.
България не е толкова бедна страна, ако видиш колите, ресторантите, курортите, скъпите бутици и прочее.
В миналото в Европа избухват революции не в бедните страни като Испания и Русия, а в богатите държави като Англия, Франция.
- Защо така?
- Защото има такава силна социална разлика, че дори битовата завист става политически фактор и мотив.
Тук, в България, всичко идва отвън. Ние имитираме това, което става - от държавно устройство до идеи и идеологии. Но не смятам, че е толкова напрегнато, колкото е несправедливо. И когато вечер по телевизиите гледаме как ни учат да правим гъши дроб с боровинки, истинският добър човек се сеща и за бабата, която вечеря кисело мляко със сух хляб.
- Възможно ли е в България да избухне гражданска война?
- Ако избухне в други страни подобно движение, ние ще се присъединим. В България освен богомилството и чушкопека нищо не се е родило. За богомилството даже е спорно дали е така.
- Ще намерят ли разбирателство България и Северна Македония? Как трябва да се държат българските власти в тези преговори?
- Това е големият уплах към българския етнос заради неуредените отношения с една страна, която е смятана за част от нас - исторически, териториално, манталитетно, ако щете и културно.
Това показва, че ние не умеем да приласкаем задграничните българи. България ще стане привлекателна най-вече тогава, когато има нещо, което да покаже повече от онези страни и онези българи, които по силата на договори, войни и споразумения, случайности са останали извън нашата държава.
В българите се е загнездило още от времето на османското робство едно отношение към държавата като чужда и враждебна сила.
И това, за жалост, продължава въпреки вече толкова години самостоятелно поне като държавна единица съществуване.
- Не трябва ли да прибегнем до по-голяма твърдост по време на преговорите със северномакедонските власти?
- Това не знам. Но твърдостта в дипломацията невинаги е най-доброто нещо. Когато казваш на някого, че си брат, трябва да запомниш, че си брат, като омразата по някой път е по-силна от братската любов. Трябва да покажем, че може би ти днес не си българин, но все пак съгласи се, че дядото е българин.
Има много такива случаи в човешката история. Всички американци, не само северноамериканците, имат потомство от други континенти.
Днес дори Европа тежи на един белгиец, валонец или фламандец, създава определено сепаративно съществуване като държава в продължение на столетия, да речем, или сто години. Често пъти изработва едно отчуждено чувство от страната, от която идва, както и корена си.
- Какви ще са най-тежките последствия от братоубийствената война в Украйна?
- Ако има последствия, защото може да има и продължение.
Защото до голяма степен Русия може да употреби за Източния фронт една по-голяма, да не кажа световна война.
Последствията са, че тези хора повече няма да могат да живеят заедно, така както в Корея и в Ирландия дълго, дълго време трябва да мине, както сега е в Югославия.
Вече настъпва едно примирение - но не са забравени жестокостите и от двете страни.
- Какви са причините за нейното избухване, можеше ли тя да бъде предотвратена?
- Разбира се, че тази война можеше да бъде предотвратена, защото е между братски народи.
То и Сръбско-българската и Балканските войни можеха да бъдат предотвратени. Но има една известна, почти тайнствена логика, че когато в Югославия двата славянски народа се бият жестоко, трети потрива ръце.
- В едно интервю вие казахте, че САЩ са загубили своята привлекателност. Какви са аргументите ви за това твърдение?
- Аз битово много обичам Америка. Там съм прекарал четири щастливи години семейно и знам, че те като хора, като съседи винаги са готови да помогнат и не по-малко са сърдечни, отколкото самите руснаци.
Но политическата идея с години, че примерно Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи трябва да бъдат убити, не е индикация на онази привлекателност, която Америка даваше като страната, в която можеш да се реализираш.
Но е имало случаи тогава, когато това не се е случвало.
- Можем ли да завършим този разговор с нещо оптимистично и позитиввно?
- Били сме и в по-тежки времена - били сме унижавани, били сме налагани с контрибуции, били сме описвани като злодеи.
Нашият боен вик е бил “По 5 на нож!”. Изобразявани сме как българският войник е нанизал пет пеленачета на щика си. Но сме доказвали, че все пак у нас добротата, благородството, опрощението не са по-малки като въздействие, отколкото всички останали народи.
