Живеем в 3 Българии - една на политиците и две на (не)гласуващите. Можем без първата, но без функционираща държава - не
На 4 април, във вторник, се навършват 2 изгубени години в омраза. Между всички и всичко. Ние не се чуваме. Не си говорим. Не си вярваме и продължаваме да живеем в 3 Българии - на политиците, на гласуващите и на негласуващите. Това каза първият гост в изборното ни студио - издателят на “24 часа” Венелина Гочева, за която победители в тези избори няма.
В неделя първата България - тази на политиците, доказа с резултатите на вота тоталната им заблуда, че промяната на техниката на изборния процес - машини и хартия, влизането на стари играчи в нови формати и различни коалиции, не е решаващо кой да бъде категоричен победител.
Във втората България живеят три групи българи - едните са дисциплинираните, които, ако е нужно, ще гласуват всяка неделя за своята политическа сила. Вторите гласуват по любов от пръв поглед или по приятелски съвети и също могат да пускат бюлетина или да натискат копчето на машината всяка неделя, но ще е за различен играч. Третата група от втората България е на ядосаните, които не ги мързи да пуснат бюлетина срещу всички. Защото мислят, че ще ги забележат и най-сетне ще започнат да се съобразяват с тях. Стигнаха май прага за влизане в парламента, но какво от това?
В третата България са категорично негласуващите. Те не откриват своята партия не само от две години. И са убедени, че политиката не е важна. Прави са - важно е държавата да функционира, защото и в Европа се правят често избори, а у нас държавната машина е счупена. И нито едно служебно правителство не може да я поправи без парламент и без бюджет.
Думата “компромис” не се чува. А ако най-сетне партиите не започнат нейната употреба - какво идва след разлома между политици и хора?
Дори вече изгубеното доверие не ни притеснява. Повтаряме го като естествен резултат от политическото “нищоправене”
След разлома идва къс процес на договаряне между озовалите се в парламента, защото президентът Румен Радев директно или индиректно дава знак, че ще спазва всички конституционни срокове. И ако няма правителство - избори през юли.
Ще има правителство не на експерти, а на приемливи за всички политически сили хора. И при подобен формат на изпълнителната власт всички ще се надиграват.
Логично е подобно правителство да добута държавата поне до местните избори, които са голямата цел на партиите, и да остане година.
У нас обаче логичните решения най-трудно се вземат. Вероятно нуждата от бюджет на държавата може да ускори появата на кабинет на компромиса.
След разлома между политиците и хората може да се появи нова сила, но няма лидер, който да я поведе.
След разлома може отново да се появи въпросът - не се ли изчерпаха доверието и търпението към парламентарната република?
