Защо жените у нас се справят с двете роли по-отдавна от други нации
Покрай цялата еуфория около 8 март в бързината често не се замисляме за смисъла и значението на този ден. И в случая имам предвид не толкова историята на международния Ден на жената, а по-специално мястото и ролята на българската жена в нашето общество.
Празникът без съмнение произтича от лявото политическо пространство още в началото на миналия век. Той идва да отговори на много важната по това време тема за подобряване на условията на труд както на мъжете, така и на жените. В продължение на десетилетия жените в Западна Европа и САЩ водят тежка битка за признаване на техните права и изравняването на позициите между двата пола. Това е една
история на епични борби и големи победи на жените
Но да се върнем на наша територия. Нищо от това, което виждаме по това време на Запад, не наблюдаваме в България. Тук въпреки наличието на женски дружества още от 70-те години на XIX в. и последвалия Български женски съюз от 1901 г., не това всъщност трасира пътя на българската жена към еманципацията и равенството ѝ на мъжа.
Тук никога не е съществувало утвърдено феминистко движение с реално политическо влияние. Нещо повече – равенството между мъжете и жените в България никога не е било политика, провеждана от горе надолу, а е резултат, който дава своите резултати от долу нагоре.
Ако погледнете международни статистически данни, ще откриете любопитни факти. Така например България е на трето място в Европейския съюз по процент на жени, участващи в мениджмънта на компании (42%), изпреварвайки лидери по полово равенство като Швеция, Дания, Финландия и прочее (данни на Евростат от 2020 г.). Проучване на “Тренд” от май 2021 г. регистрира, че
близо 60% от мъжете в България нямат проблем жена да им бъде ръководител на работното място.
Но как така българската жена е извоювала всичко това без мощни феминистки движения или целенасочена политика от страна на държавата за въвеждането на задължителни квоти за жени например?
Често социализмът се сочи като основна причина за еманципацията на жената в тази част от света. Действително социалистическият режим форсирано изравнява поне формално ролята на двата пола, като дава пълни избирателни права на жените (в България жените получават избирателни права, равни на мъжете, чак с Димитровската конституция от 1947 г.) и ги вкарва като равни на мъжете в пазара на труда. Това обяснение обаче остава повърхностно, защото има съществена разлика между отделните социалистически държави, която личи и днес - в индекса за полово равенство за 2022 г.
България е в челните позиции сред страните от Централна и Източна Европа. Нещо повече -
в България въпросът за равенството на мъжа и жената не се решава изведнъж
в средата на XX в. Той има своята по-дълга история.
До Втората световна война България е държава с предимно селско население (около 80% от всички българи живеят в селата), а земеделските стопанства са малки (70% от всички) и средни (20% от всички). Тези стопанства не могат да си позволят да си наемат работници и поради тази причина използват наличната работна сила в семейството – в това число жени и деца. Статистически данни от това време сочат, че половината от работниците в селското стопанство са били жени. Множество чуждестранни наблюдатели, описващи видяното в българските територии в средата на XIX в., правят сравнение между отношенията в различни части на Балканите, отбелязвайки, че жените тук се ползват с по-висока свобода, отколкото при който и да е друг народ на Балканите. Включително
сравнението с гръцките жени е също в полза
на българките Аргументът и тук е в същата посока – българските жени делят наравно работата на нивата с мъжете. В същия момент българската жена продължава да изпълнява и своята роля, свързана с домакинството и грижата за децата. В този период се случва и най-големият демографски взрив, познат в българската история.
В този смисъл вече няколко столетия българската жена успешно се справя със съвместяването на тези две роли. За това, разбира се, се плаща и висока цена. До средата на миналия век това тежко бреме води след себе си висока смъртност и по-ниска продължителност на живота на българската жена в сравнение с мъжете.
Всъщност българската жена има всички основания да бъде благодарна за мястото си в обществото на самата себе си. Тя има повод да празнува днес, защото е извоювала напълно сама това си място, със своя личен труд, мъки и лишения. И никоя квота не може да замести това извоювано с истински жертви място. Затова днес българската жена има всички основания да празнува своята собствена победа.
