Как се променяше вотът на 5 избори през последните 6 г.
Парламентарните избори на 2 април ще са петите само за 2 г. и вече се отправяме към рекорд по чести избори в международните сравнения.
Точно преди 2 години България бе в предизборна треска - предстоеше редовен парламентарен вот на 4 април 2021 г. След него се сформира 45-ото Народно събрание. Предстоящия на 2 април вот ще сформира 49-о НС.
Умението да се коалираш и да направиш мнозинство, което да излъчи редовно управление на държавата вече изглежда по-важно от първото място. До момента социолозите не виждат изгледи за стройно мнозинство от която и да е от водещите партии. Предвиждат по-скоро
опасно ниска избирателна активност
Изходът от вота на 2 април е в ръцете на твърдите ядра на политическите сили. Какво ще излезе от това може би ще ни подскажат приливите и отливите на електорат от и към различните претендентки за властта до момента на последните вотове. За да проследим по-добре тенденциите, включихме в сравнението и парламентарните избори през 2017 г. (виж графиката)
С 33,5% резултат и 1 142 292 гласа, ГЕРБ спечели парламентарните избори през март 2017 г.
На 4 април 2021 г. ГЕРБ запази първото място с 837 707 бюлетини, но загуби 309 585 свои симпатизанти.
На 11 юли 2021 г. за ГЕРБ гласуваха 642 165 избиратели или 23,51% и отстъпи лидерството на “Има такъв народ”, от което я деляха едва 15 664 гласа.
Четири месеца по-късно, на изборите на 14 ноември 2021 г. ГЕРБ получи 596 456 гласа, или 22,74% вот. Тогава новата формация “Продължаваме промяната” стана първа с 673 170 гласа. Получи 86 614 гласа повече, отколкото ГЕРБ.
Ситуацията се обърна 11 месеца по-късно
на изборите на 2 октомври, до които се стигна след 7-месечно управление на кабинета “Петков” и оттегляне на “Има такъв народ” от управляващата коалиция.
ГЕРБ си възвърна лидерството с 634 627 гласа. За този период партията на Борисов успя да приобщи отново 38 161 от избирателите си и така се доближи до резултата си от юлския вот през 2021 г.
А “Продължаваме промяната” изгуби 167 071 избиратели и постигна резултат от 20,20% или 506 099 гласове, което ѝ отреди второто място.
Днешните ѝ вече предизборни коалиционни партньори от “Демократична България” отбелязаха възходящ тренд на априлския вот преди две години, когато събраха 302 280 гласа или 9,45% подкрепа. Три месеца по-късно през юли стигнаха 345 331 гласа подкрепа или 12,64% от всички гласуващи.
След 4 месеца през ноември същата година резултатът им спадна до 166 968 (6,37%). Така от 4-а сила през юли станаха 6-а през ноември. Задържаха обаче тази позиция на 2 октомври 2022 г., когато спечелиха 7,45% подкрепа или 186 528 гласа.
През март 2017 г БСП бе втора с 955 490 бюлетини в урните и 27,9% резултат. 4 години по-късно на изборите на 4 април 2021 г. за нея гласуваха 480 146 българи или 15,01%. На парламентарния вот през юли
резултатът ѝ
спада
до 13,39%
или 365 695 избиратели. През ноември 2021 г. гласовете за БСП са 267 817 или 10,21%, което я направи 4-а сила.
На 2 октомври 2022 г. БСП получи 232 958 гласа (9,3%).
Подкрепата за ДПС в тези пет вота се движи между 292 306 и 344 512 гласа, или между 9,2% и 13,75% електорален дял. Маржът е 50 000 гласа, което дава основание да се говори за сравнително равномерна подкрепа.
Най-нисък е резултатът на движението през 2017 г., когато печели 9,2% - равняват се на 315 976 гласа, също през юли 2021 г., когато има 292 514, или 10,71% от гласовете. На вота през ноември 2021 г. за ДПС гласуваха 341 000 (13%), с което ДПС стана 3-та сила в парламента. Движението запази тази позиция на 2 октомври 2022 г. с 344 512 подкрепа (13,75%).
“Има такъв народ” влезе бурно в политиката през 2021 г. На 4 април партията на Слави Трифонов привлече 565 014 избиратели и закова резултат от 17,66%. Така отне среброто от БСП. На предсрочния вот през юли ИТН задмина ГЕРБ с малко и стигна лидерското място с 657 829 гласа (24,08%). За да се срине до пета сила с 9,52% вот (249 743 гласа) 4 месеца по-късно. А на 2 октомври 2022 г. ИТН остана под 4-процентната бариера с едва 96 071 гласа и 3,83% резултат. За 4 -те вота, в които участва за 2 г., формацията загуби близо половин милион симпатизанти.
“Възраждане” е партията, която за два вота успя да удвои избирателите си на фона на гигантския спад при някои играчи. Ако през ноември 2021 г. прескочи парламентарната бариера с 4,86% и 127 568 гласа подкрепа, 11 месеца по-късно на 2 октомври спечели двойно повече - 10,18%, или 254 952 гласа.
“Български възход” на Стефан Янев на 2 октомври прескочи бариерата с 4,69%, като за нея гласуваха 115 872-ма.
