Ако ще се сменя националният празник, 20 април е най-подходящ
Преди няколко месеца група авторитетни историци повдигнаха въпроса за промяна на националния празник. Повечето от тях клоняха към замяна на 3 март с 24 май или 6 септември. Очевидно е, че 3 март, заради връзката му с Кремъл, вече не е много удачен. Той по принцип си е много сбъркан. Първо е сбъркан, защото самото събитие, което честваме - подписването на предварителния мирен договор между Русия и Османската империя, се е случило на 19 февруари. Заради идиотската съветска практика за антидатиране на отминали събития го отбелязваме на 3 март. Класическият пример е Октомврийската революция, която честваха на 7 ноември. ВОСР се е случила на 25 октомври, но след въвеждането на новия календар се прехвърля на 7 ноември. Въпреки това съветските чавдарчета се наричаха октябрята. Същото е и с 3 март.
След като 31 март 1916 година е последван от 14 април 1916, сме в колективно биполярно разстройство. И така 19 февруари става 3 март. Но календарната шизофрения е само една куца страна на националния ни празник. Аргумент да се избере 3 март е, че в т.нар. Санстефански мирен договор се описва землището на българския народ най-пълно. Което не е съвсем така. Известни са всички доводи на противниците на 3 март и те са достатъчно убедителни. Въпросът е с какво да се замени. Първо трябва да се подходи прагматично, после исторически вдъхновяващо. Националният празник е една извънредна ваканция освен патос по телевизора. В светлината на климатичните промени е добре и е хубаво да има една по-късна зимна ваканция.
Тоест националният празник трябва да е през ранната пролет. В края на пролетта има достатъчно празници - Великден, Ден на труда, 24 май. През есента също има достатъчно - Съединение, Независимост. Личното ми мнение е, че не бива да се смесват 24 май с националния празник. Денят на буквите си е достатъчно почитан. Така че не виждам смисъл в хибридизирането му с националния празник. Може би е редно да се отбелязва денят на Априлското въстание. Това е най-българското събитие изобщо. Това е нашата буржоазна революция. Събитие, ефект на което са всички последвали - и Ботевата чета, и Санстефанският, и Берлинският договор, и Съединението, и Сръбско-българската война, и Независимостта. Ако не е имало Априлско въстание, нямаше да има нищо друго. Тъй че има всички основания - и утилитарни, и исторически, и патриотични, да го почитаме. Разбира се, ако се променя националният празник, е редно да се премахне тази календарна шизофрения. Тоест да се отбелязва на 20 април, а не на 2 май, както е прието да се антидатира по нов стил. Щом е Априлско, да си е през април.
