Оригинална идея за мемориал в памет на Апостола на известния живописец проф. Греди Асса публикува “24 часа” в съботния си брой.
Художникът предложи да се изкопае зала под земята в Ботаническата градина под Факултета по журналистика и на 300 м от Паметника на Левски в столицата. В нея ще има 10-метров мултимедиен екран, върху който при влизане на посетител се прожектира кратко видео с динамично изображение на облачно небе, ритмизирано от движението на махало. Под екрана ще е разположено няколкометрово водно огледало, оградено от седем скулптури на черни гарвани, описа идеята си проф. Асса. Няколко стълби от подиума на монумента ще отделят посетителите от него. По думите му символиката на изкачването им препраща към издигане до духовната висота на Левски.
Нарекъл съм всичко това “1 минута тишина", обяви пред “24 часа” художникът. Според него това ще е минута мълчание на всеки с Апостола, за да изрази не само преклонението си пред делото му, но и да се опита да направи личната си равносметка за онова, което самият той е направил за родината си. Проф. Асса аргументира идеята си с учудването защо досега не сме изградили убежище за националния ни герой, след като и до ден днешен не знаем къде е гробът му.
По думите му в навалицата пред Паметника на Васил Левски винаги има глъчка и суматоха, а трябва тихо място за единение с духа на Левски, който е много над тържествените ритуали в негова памет. “Той е човек, интелектуално прозрял свободата на своя народ и борбата му да я постигне, в цената на която влиза и неговият собствен живот", възкликна живописецът.
Потърсихме архитекта Ангел Захариев и историците проф. Пламен Павлов и акад. Георги Марков за коментар на идеята на живописеца. Ето какво отговориха.
Арх. Ангел Захариев: Проектът на проф. Асса трябва да е част от по-голям разказ
В България липсват музеи, които да пресъздават по интересен начин по-новата ни история.
Имаме прекрасен национален исторически музей, в който са показани интересни находки от времето на траките и на Римската империя, също - археологически музей, но за съвременната история, тази, която е от 200 г. насам, включваща периодите от Българското възраждане до днешни дни, нямаме подходящи инсталации, експозиции, сгради, в които да се помещават, и т.н.
В този смисъл съм сигурен, че има нужда от идейно пространство с инсталация, подобна на тази, която проф. Греди Асса е предложил. Но според мен тя трябва да е част от нещо по-голямо.
Представете си само мемориала за Левски в такава подземна зала - няма да има такъв ефект, както ако е част от нещо по-голямо.
Затова нека да има такова място за поклонение, но то да е част от по-голям разказ на цялото революционно движение в онези времена и за живота на Левски.
Приветствам всякаква идея да се работи в посока към такива музеи.
Акад. Георги Марков, историк:
Одобрявам! Мястото може да се свърже с паметника
Одобрявам идеята на проф. Греди Асса. Мястото под Ботаническата градина за подземна зала може да се свърже и с паметника. Левски и Ботев са национални герои. Аз отдавна съм казал, още докато беше жив Хайтов, лека му пръст, че не е нужно националният герой да има гробно място. Имаше във времето разни национални събития, заради които Левски можеше да се обърне в гроба си...
Затова одобрявам освен Паметника на Левски да има и един такъв възпоменателен мемориал, където посетителят да може в тишина да общува с духа му.
Неотдавна място на някакъв паркинг до Министерството на земеделието беше обявено за гроба на Апостола. Но аз мисля, че не е необходимо да се раздвояваме и разтрояваме.
Проф. Пламен Павлов, историк:
Памет за Апостола трябва, но не и да го превръщаме в икона
Идеята на проф. Греди Асса за изграждане на възпоменателен мемориал на националната светиня Васил Левски е оригинална и заслужава да бъде обсъдена. В родното на Левски Карлово има нещо подобно, но без мултимедиен екран и водно огледало.
Памет за Левски трябва, но не бива да отиваме и в другата крайност - тотално да го иконизираме. Ако мястото, което уважаваният ни живописец определя като място за медитация, се свърже с факта, че Дякона е православен монах, ще доведе до негативен изблик.
Съображението, че когато тържествено честваме годишнини от раждането и гибелта на Левски около паметника е шумно, а на моменти се чуват не дотам приятни възгласи, не издържа. Защото тези хора могат да се пренесат в подземната зала и да правят същото.
От опит знам, че почти всеки такъв оригинален замисъл в процеса на осъществяването му у нас се опошлява.
Твърдението на историка Николай Иванов, че Левски е погребан около Сметната палата, ми се струва най-достоверно. Но този цирк там с цветята и паметната плоча на паркомястото ми дойде в повече. Горкият Левски!
Външните знаци на почит към Апостола, понякога вместо да разкрият какъв е Левски, не ни позволяват да го разберем.
