- Как се чувствате всеки път, като се качвате на сцената пред нова публика в различна държава?
Джон Малкович: Зависи каква подготовка сме имали. Трябва да кажа, че това е изключително трудна и наситена постановка. Но 30 години работя с Ингеборга и когато правя нещо трудно, тя е човекът, с когото предпочитам да работя.
Ингеборга Дапкунайте: Мисля, че това е третата сцена, на която ще играем представлението. Надяваме се, че сме подготвени за вас. Бих искала да кажа, че се надявам, че ще се насладите, въпреки че това не е най-правилната дума за тази постановка, а по-скоро се надявам да ви бъде приятно на това пътешествие, на което заедно ще се отправим. Отначало искахме да направим нещо по-простичко, но не намерихме какво по-просто да изиграем.
- Какво е посланието, което искате да отправите към българската публика чрез диалога ви в пиесата?
Малкович: Бих казал, че това представление се опитва да покаже какво е влиянието на неизразените или неизразяемите желания, които сякаш не можеш да покажеш, не можеш да оползотвориш или нямаш право да изразиш, и каква е цената на желанията, които човек не може да изживее.
- Не се ли оказва реклама толкова коментираният въпрос за цените на билетите на представлението?
Малкович: Не знам нищо за цените на билетите.
Васил Василев, директор на Народния театър: Това е нормалният път на българския театър да се отвори към света и към световната драматургия и режисьори. Що се отнася до цената на билетите - никой не каза, че продаваме евтини билети по 25 евро, а всички направиха точно обратен коментар, за което съм много щастлив. Ние, като почитатели на “Да бъдеш Джон Малкович”, се съобразихме с филм, където се продаваха билети за по 200 долара да може да се гледа Малкович. Така че в общи линии направихме тази максимална цена, но разбира се, за да има евтини билети, трябваше да има и по-скъпи.
- Оценихте ли, че за пръв път имаме истински световни звезди на българската сцена, защото много са идвали да снимат в България, но за първи път имаме възможност да гледаме световни звезди?
Малкович: Не знаех, че не са играли други световни актьори в България. Знам от личен опит, че България има страхотни актьори, защото съм работил с тях и на сцената, и в киното. Тези, с които съм работил, бяха страхотни и добре подготвени и се съмнявам, че ние може да направим нещо, което те не могат.
- Коя е за вас първата любов - киното или театърът?
Малкович: Израснал съм в театъра, а киното беше нещо, което научих и успях да придобия и развия уменията си. И двете ми харесват поравно.
- В контекста на популярния филм “Вавилон” смятате ли, че телевизионните сериали, платформите и изкуственият интелект са в състояние да убият киното и актьорството?
Малкович: Не зная нищо повече за “Вавилон”, освен че е филм. Очевидно, стрийминг платформите предоставят много повече съдържание, отколкото киностудията. Ако изкуственият интелект беше толкова “интелигентен”, защо не успява да изписва имената по правилен начин.
- Какво е да бъдете Джон Малкович и за какво ви е необходим повече кураж и смелост?
Малкович: Не мога да опиша обстойно живота си - работя много. Нужни са смелост и кураж, за да може да преодолеем и да поставяме под въпрос наративите, които ни предлагат и медиите, и други хора, които вярват безусловно в нещата, които виждат в социалните мрежи. Да кажем, че онзи ден съм се бил разходил в София, но не бях сам, имаше и много други хора, които се разхождаха. Мога да кажа, че социалните мрежи навсякъде навлизат и проникват в живота на всекиго. Ако мога да кажа, аз не виждам особена разлика между ЩАЗИ (организация в Източна Германия, която се занимава с дейности по разузнаването и сигурността - б. р.) и социалните мрежи, така че трябва много внимателно да се отнасяме към тях и да не вярваме напълно в това, което виждаме в тях.
- Какви са социалните послания, които отправяте в пиесата?
Дапкунайте: Не мисля, че има такива, а по-скоро пиесата повдига изключително много въпроси, но не мога да кажа, че има послания, които се предават директно в постановката. Тя не толкова учи или кара хората да мислят по определен начин, а по-скоро повдига въпроси.
Малкович: И аз не смятам, че пиесата има някакво послание, а по-скоро задава въпроси в един разказ.
- Каква е сделката, която сте сключили със себе си, и кой бихте били в живота - дилърът или клиентът, от гледна точка на пиесата?
Малкович: Нямам отговор.
Дапкунайте: Ако мога да се опитам да отговоря на въпроса - накрая всички умираме.
- Има ли принципи, които никога не пристъпвате, когато поемате ангажимент?
Малкович: Имам редица принципи, които при определени ситуации прилагам. Един принцип, който винаги спазвам, е, когато завесата се вдигне, да се раздам.
Дапкунайте: Не знам дали самата аз съм си отговаряла на този въпрос преди. Имам инстинкти, които се старая да следвам.
- Какво ви провокира да се захванете с пиесата?
Дапкунайте: Не мога да кажа, че има нещо, което ме привлича - в крайна сметка това е текст, написан на хартия. И ти го четеш и четеш и впоследствие започваш повече да навлизаш в ролите, които играеш.
Малкович: Дали харесваш, или не един герой - общо взето в началото няма значение. По-скоро защо казва човек “да” - на този въпрос бих отговорил, че след дълги репетиции, които провеждахме по “Зуум” с колегите, се чудихме - има ли какво реално да се изиграе в тази пиеса, нещо случва ли се. Тимофей Кулябин, един отличен режисьор с икзлючително голямо въображение, в негови ръце се почувствахме уверени и вярваме, че има нещо невероятно, което да покажем на публиката.
- Имате много интересен глас - как работите с него, като влизате в различни персонажи?
Малкович: Не му обръщам внимание. Това, което е от значение за мен, са различните театри и звуковата система, в които работя. Навсякъде има разлика в звуковите системи и това е единственото нещо, което оказва влияние върху начина, по който ще се чувам. Не съм от тези актьори, които се заиграват с гласа си.
- Не за първи път сте в България, сега ще имате ли време да обиколите София?
Малкович: Не съм имал много време да обиколя места извън София, уви, и този път няма да ми се отдаде такава. Много места ми харесват, обичам разходките, а София е прекрасен град за това. Много ми харесаха църквите и музеите, които посетих. Много се радвам, че отново съм тук.
- Какво е мнението ви за българските актьори и какво ви направи най-голямо впечатление от спектакъла “Нора”?
Дапкунайте: Много съм щастлива, че имах възможността да гледам “Нора”, не само защото Тимофей е мой приятел. Голямо откритие за мен беше театърът и актьорите, които бяха абсолютно невероятни. Цялото представление е страхотно и се наслаждавах на всяка минута от него.
- Ще посетите ли изложбата на Сандро Милър?
Малкович: Да, днес.
Използвани са въпроси и от други медии.
