Освен с прозрачност и анализи държавата да реагира и с финансовите потоци – сега компенсира на калпак отрасли със свръхпечалби
Членство в Шенген и еврозоната ще помогне дългосрочно на потребителската кошница
Въпреки че инфлацията в повечето страни премина своя пик и постепенно отслабва, цените на някои храни в магазините се съпротивляват на тази тенденция. В България това е особено чувствително, защото тук домакинствата харчат голяма част от дохода си за храна – според Евростат България е в топ три от държавите с най-голям дял на храните в потребителската кошница. Повишението на цените на храните в България също е доста по-високо от средното в последната година. Например според Евростат през декември
инфлацията при храните в България е 27% на годишна база, докато в еврозоната е 16%
Не само че храната тежи повече в българската потребителска кошница и поскъпва по-бързо, отколкото в еврозоната, но цените на някои храни тук вече са по-високи, отколкото в Западна Европа.
В най-бедната страна да има по-скъпи храни от богатите страни - това вече е индикация, че нещо не е съвсем наред и противоречи на пазарната логика. Между другото, това не трябва да ни учудва, защото и друг път сме наблюдавали опити за непазарно поведение в хранителния сектор. Да си припомним например
изкуствената истерия с олиото от миналата година, при която се пусна слух, че ще има дефицит
– хората се подлъгаха и се наредиха на опашки, давайки възможност за астрономическо вдигане на цените. Подобен изкуствен опит за вдигане на цените беше направен и в началото на пандемията, но тогава бързо се провали заради срива в потреблението.
Сега, при намалена покупателна способност и отслабващо потребление да се надуват изкуствено цени, също ще е много рисково, защото в такава ситуация потребителите са много чувствителни към цените и съответно бързо и решително пренасочват покупките към по-евтина марка или търговец или дори променят структурата на покупките си. Това е и едно от нещата, които могат да помогнат за нормализация на пазара.
От страна на правителството би помогнало да има повече прозрачност на цените и пазара - като тук не става въпрос само за данни за цени, но по-скоро за анализ как цените се развиват в България и на международния пазар и какви фактори ги движат. Подобни периодични анализи биха могли да ориентират потребителите, а и пазарните участници. Съответно и държавните органи, включително антимонополните органи, също биха могли да са по-добре ориентирани накъде да насочат усилията си.
Ето например яйцата поскъпнаха драстично миналата година в световен мащаб заради зараза по птиците и това се използва охотно от българските производители и те да вдигнат цените. Но тази тенденция се обръща. Ако отворите вестниците в Америка например ще видите, че
там се отчита срив на цената на яйцата –
цените на едро паднаха наполовина от началото на годината.
Изкупните цени на млякото също се увеличиха миналата година, но в последно време фермерите в България се оплакват, че има спад. (Но кога той ще се отрази в цените на сиренето например?)
Знаем, че след високите цени на зърното миналата пролет след това те доста спаднаха. Цените на торовете, които се цитираха като причина за поскъпване на храните, се сринаха през зимата - просто защото и цената на природния газ се срина.
Но държавата освен прозрачност и анализи може да реагира и чрез чисто финансовите потоци. Нека да не забравяме, че точно за земеделието и храните държавата харчи масирани средства - огромни земеделски субсидии (европейски и национални), щедри компенсации за цената на тока (те бяха увеличени в началото на тази година), а беше въведен и нулев ДДС за хляба и брашното. Още преди година редица икономисти предупреждавахме, че раздаването на пари на калпак без никакви условия не е най-ефективният начин за антикризисни мерки. И това сега се вижда много ясно - прахосваме огромни държавни средства, за да “компенсираме” отрасли, които вдигат цените и правят огромни свръхпечалби. Тоест
компенсираме тези, които създават инфлацията – абсолютен нонсенс
Така че държавата трябва да седне с отраслите, които вдигат цените, и да им каже ясно: който вдига необосновано цените, губи държавна подкрепа. И не само при храните.
Петролният сектор, банките и много други също получават компенсации, въпреки че не са пострадали от кризата, а напротив - имат рекордни печалби. Въобще ограничаването на държавната подкрепа до тези отрасли, които наистина са пострадали, ще спести огромни средства. И тези средства могат да се използват за повишение на доходите.
Преди повече от година с колеги икономисти бяхме предложили алтернативен бюджет, който залагаше на
намалено данъчно-осигурително бреме,
така че да останат повече средства директно в домакинствата. Не се възприе, вместо това парите се дадоха като компенсации на бизнеса с идеята, че той в крайна сметка ще вдигне заплатите.
Все още вдигането на заплатите изостава от инфлацията, но през 2023-а пазарният натиск ще промени тази ситуация. Който не вдига заплатите, няма как да задържи служители при сегашния пренатегнат пазар на труда.
За решаване на проблемите би помогнало и по-голямото интегриране на България в Европа. Шенген например ще премахне опашките по границите, улеснявайки както потребителите, така и бизнеса, съответно ще има по-бърза пазарна реакция при ценови дисбаланси. А членството в еврозоната ще насърчи инвестициите и растежа на заплатите, което ще намали тежестта на храните в потребителската кошница.
