Да, социалистите успяха в парламента да прокарат пенсии, заплати, безплатни учебници, но вътрешните им битки пречат на хората да ги разпознаят като алтернатива и силната лява партия
Помните ли онзи американски филм “Войната на семейство Роуз”, в който съпругът и съпругата се избиха взаимно в битката кой да вземе къщата след развода.
Нещо подобно се случва в БСП. Битката между ръководството и опозицията толкова загрубя, че нищо чудно скоро да не остане кой да обитава “Позитано” 20.
Войната в партията на розата достигна своя пик в събота, когато конгресът изненадващо изключи 14 свои , защото поискаха да се обсъди оставката на лидерката. Така официалното ръководство окончателно затвори вратата на червената къща и отказа да чуе критиците си.
Корнелия Нинова показа, че има ядро от най-верни, но рискува с всеки нов отстрелян другар броячът да се върти към зануляването на партията.
Лидерски битки в БСП е имало много. Но никога толкова ожесточени. Тази събота военната реторика взе връх -
едните говореха за атентат и опит за преврат, другите за нуждата от революция
Едно е очевидно - промяна е необходима. Но тя трябва да дойде и от двете страни. Нинова да чуе тези, които определя като свои врагове, а те да спрат с бойните действия преди всеки форум на партията. Това е нужно не само заради петото място на последните избори, от което БСП едва ли ще отлепи (особено след появата на новата коалиция “Левицата”). А защото конгресът показа колко огромен е разломът.
Над 200 от делегатите напуснаха демонстративно залата, когато на трибуната се качи Нинова - безпрецедентна сцена за партиен форум. Всъщност “заслугата” на председателката е, че успя да
обедини срещу себе си хора, които иначе не се понасят едни други
Иначе разделената опозиция този път викаше в един глас “Оставка”.
Ръководството отговори с добра организация (броенето на делегатските гласове неведнъж бе оспорено), тотална цензура (спиране на микрофони и отнемане на думата) и с публичен линч (наказаните нямаха възможност да се защитят).
Това е братоубийствена война, от която победител няма да има. Защото тя не е срещу политическия опонент, а срещу идейния съмишленик, срещу другаря.
Фиксирана във вътрешните войни,
столетницата не отправи нито едно силно политическо послание
от конгреса си. Ако не броим намерението да се организира референдум срещу джендърството в училищата...
Делегатите не показаха да се вълнуват готова ли е БСП за властта и с какви идеи да привлича хората. И за тях - елита на социалистите и на най-старата действаща партия в България, надцакването между лидерката и опозицията ѝ бе единствената тема.
Така 50 дни преди предсрочните парламентарни избори, които ще са съдбовно важни за БСП, конгресът почти не отвори дума за тях.
Като изключим политическия доклад на Нинова, в който тя обяви, че няма да се коалират с ГЕРБ и ДПС. Но пък Румен Овчаров след това ѝ подсказа формулата - не е нужна коалиция, може просто да има договорка за 5-6 важни за страната теми.
Нито дума за политики и послания, с които БСП ще се изправи пред избирателите си. Да не говорим, че платформата на партията май не е променяна в последните 2 години нито веднъж.
Не стана дума и за местните избори наесен,
залог за всяка политическа сила. Нито за проблемите на БСП по места, които неминуемо ще се отразят на вота тогава. А в партийните редици вече се говори, че ще има война и на този фронт, след като почти всички кметове на левицата се идентифицират с опозицията в БСП. Това са знакови за лявото и за местната власт изобщо лица като Станислав Владимиров в Перник, Трифон Панчев в Дряново, Донка Михайлова в Троян.
Не, всичко това не беше тема на този конгрес. Но по-интересното е, че като изключим опита за модернистично сценично представяне, в детайли не бяха обсъдени двата изключително важни за партията документа - новата програма и готвените промени в устава. Нещо абсолютно необичайно за столетницата, която е известна със среднощните си дискусии по идеи и политики. Партията, изготвила тонове документи, разписвала ги с плам и стриктно движила се по тях, за да просъществува над век, заряза и тази традиция.
Основното обаче е, че воювайки помежду си, политическото семейство Роуз загърби основния си проблем - че БСП вече не може да бъде разпозната от избирателите като алтернатива и носител на лявото. В най-бедната страна в ЕС, във време на криза, масово обедняване и задълбочаващи се неравенства, когато левицата би следвало да е във възход, у нас липсва силната и модерна партия.
Не може да се отрече, че в последния парламент БСП успя да прокара част от своите социални политики - разписан бе механизъм за осъвременяване на минималната заплата, прието бе увеличение на пенсиите, взе се решение учебниците да са безплатни до 12-и клас. Все по настояване на Нинова. Но някак партията не успява да артикулира посланията си правилно, загледана в копчетата, а не в цялостния вид на собствения си балтон.
Самоизяждането и непрекъснатите войни вътре в БСП наистина отвращават хората. И решението не е в тотално капсулиране на ръководството около Нинова и чистка на всички неудобни. Но залостило се в червената къща, откъдето държи на мушка всеки “враг”, то дава знак, че се кани да продължи със същото. Подготвят се промени в устава, които дават основание за бъдеща саморазправа с всички инакомислещи. БСП наистина винаги е била демократична партия, там никога не са властвали респектът и страхът от лидера. И тъй като всеки е свикнал смело да изказва мнение, очакванията са след уставните промени редицата на изключените бързо да набъбне.
Дали това ще направи БСП по-силна? Едва ли. Е, как тогава партия, която не може да надскочи вътрешните си дрязги, ще убеди избирателите, че е готова да управлява? И връщането на хартиената бюлетина няма да ѝ помогне да отлепи от петото място.
Ако Нинова продължава така, БСП я чака тъжното бъдеще на бутикова партия, напомнящо за съдбата на СДС. А оттам до зануляването крачката е много малка.
