Поразяването на обекти на “дълбоката държава” в Иран, които пряко участват в мащабното военно сътрудничество между Техеран и Москва, говори и за дългосрочна стратегия от страна на Израел
Руско-украинската война наложи промяна в западните и американските приоритети към регионалните проблеми и по-специално към Иран. В съответствие с тях нараства ролята на Израел, както и на други западни съюзници в региона. Както знаем, в стремежа си да унищожи инфраструктурата в Украйна Москва разчита на ирански дронове и на друго въоръжение. От своя страна Москва предостави на Техеран системи за противовъздушна отбрана, а руски учени се включиха в разработването на иранския ядрен проект. Русия също така е снабдила Иран с гориво за атомната електроцентрала в Бушехр. Иранският парламент неотдавна разкри, че
Москва е на път да достави на Иран изтребители Су-35,
както и още системи за противовъздушна отбрана и хеликоптери. Това партньорство в областта на сигурността и военната индустрия и технологии предполага засилени контакти в областта на икономиката, търговията и енергетиката. По думите на координатора по стратегически комуникации в Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби “Русия предоставя на Иран безпрецедентно ниво на военна и техническа подкрепа, която променя отношенията им”.
Подобно развитие представлява сериозна и неотложна геополитическа заплаха за западната сигурност. В този контекст трябва да се разглежда и проведеното неотдавна американско-израелско военно учение, като общият брой военни надхвърли 7500 души. Неговият фокус бе върху унищожаване на системи за противовъздушна отбрана и за зареждане на самолети. В същото интервю пред CNN Кърби заяви, че съвместните военни учения между Централното командване на САЩ и израелската армия трябва да послужат като “послание към всеки в региона, който иска
да подкрепи терористите,
и към онези, които искат да разработят програма за разрушителни балистични ракети, и да предизвикат или застрашат сигурността в региона”. Допълвайки, че САЩ ще продължат да работят в тясно сътрудничество с нашите партньори от израелската армия, за да се справят с общи заплахи и предизвикателства, като най-честите идвали от Техеран.
Тази позиция съвпада с острата реакция на Израел на възможността Иран да достави на Русия балистични ракети. Последва и поредица от въздушни удари срещу ирански военни обекти, започнала с дронова атака срещу военна структура в град Исфахан. Тя порази производствена инсталация за дроновете Shahed “136”. (Въпреки че иранското министерство на отбраната обяви атаката в Исфахан за “неуспешна”, западни източници я описаха като унищожителна). Както е известно, това са дронове, които Иран предостави на Русия във войната ѝ срещу Украйна. Това е ясно доказателство, че този удар се различава от всички досегашни военни атаки, целящи
разрушаването на ядрени инсталации
– в същия Исфахан например има четири ядрени съоръжения.
Въпреки че Израел не пое пряка отговорност за нападението, Wall Street Journal цитира американски официални лица, според които то е дело на Мосад. Това бе потвърдено и от Пентагона, а израелският Jerusalem Post спомена, че според повечето западни разузнавателни служби и ирански източници заслугата за подобни атаки е на Мосад. Включително иранското ядрено съоръжение в Натанц през юли 2020 г., още едно в Натанц през април 2021 г. и трето в Карадж през юни 2021 г., в допълнение към унищожаването на около 120 ирански дрона през февруари 2022 г.
Преди години Нетаняху разкри, че екип на Мосад е извършил операция в Иран, по време на която успява да открадне архива на ядрената програма и да го прехвърли в Израел. Това потвърди в мемоарите си бившият американски секретар на щата Помпео, публикувани преди дни. Той признава, че лично е помогнал за завършването на тази операция.
Израел уби и “кръстника” на иранската ядрена програма
Фахризаде в дръзка операция вътре в Иран.
Показателно е, че нападението се случи в контекста на остра политическа обстановка в Израел, която подложи на изпитание дясното правителство на Нетаняху, но и с началото на визитата на американския държавен секретар Антъни Блинкен в региона и по време на необявеното посещение на директора на ЦРУ Уилям Бърнс в Тел Авив и преди него на Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на САЩ.
Три атаки срещу военни обекти
Сходни атаки, насочени срещу иранската военна подкрепа за Русия във войната срещу Киев бяха извършени и в няколко други региона на Иран. Сред бомбардираните обекти са складовете за оръжия край североиранския град Ращ в близост до Каспийско море, откъдето се предполага, че се отправят ирански военни доставки за Русия. Второто нападение порази “въздушната база Ноджих” в град Хамедан, използвана от руските сили през 2016 г. за нанасяне на удари по цели в Сирия. Тази база, от която руските ВВС презареждаха самолетите си и получаваха и друга логистична помощ, понастоящем е площадка на руските Сухой 30. Третият удар е поразил обекти на Революционната гвардия източно от Техеран, за които се смята, че се използват за разработването на балистични ракети.
Всичко това свидетелства, че тези операции са координирани на най-весоко политическо ниво. Поразяването на обекти на “дълбоката държава” в Иран, участващи в мащабното военно сътрудничество между Техеран и Москва, говори и за дългосрочна стратегия от страна на Израел, а това по същество е допълнение към санкциите срещу Иран на западните му съюзници.
В тази връзка Мохамед Маранди - член на иранската делегация в ядрените преговори, заплаши, че страната му ще отвърне на удара. Засилват се опасенията, че Иран би могъл да предостави на Русия свои балистични ракети, които да бъдат използвани срещу Украйна. От своя страна Киев вече предупреди, че противовъздушната ѝ отбрана не е в състояние да се изправи срещу тях.
Нова позиция на Израел и скрито напрежение с Русия
Сегашните нападения надхвърлят провокациите, известни като войните в сянка между Иран и Израел. Нетаняху също така разкри, че на Украйна са предоставени отбранителни системи и че Съединените щати са прехвърлили в Киев запаси от артилерийски боеприпаси, които бяха складирани в Изриел и са собственост на САЩ. Те се пазят за възможни конфликти в Близкия Изток или Азия. Точните му думи бяха: “Съединените щати предадоха на Украйна голяма част от боеприпасите, предназначени за Израел, и честно казано, Израел също действа по начини, които няма да описвам подробно тук, срещу ирански оръжейни фабрики, които се използват срещу Украйна.”
Москва търси помощ и от шиитски милиции в Ирак
Несъмнено сме свидетели на разширяване обхвата на руско-украинския конфликт в условията на засилваща се международна поляризация. Показателен е и фактът, че от своя страна Русия вече открито контактува на дипломатическо равнище с лидери на иракски военни фракции, свързани с Иран, които са упоменати в терористични списъци и фактически не представляват легалните органи на властта в Багдад. Тук е очевидна появата на проксита в контекста на засилващата се международна конфронтация с регионалните ѝ проекции.
В Техеран все още радикалното крило на иранския върховен водач Хаменеи и на Революционната гвардия отстоява своята линия към по-нататъшно развитие на отношенията с Москва като стратегия, насочена към получаването на модерни оръжейни технологии от типа ракети-носители за сателити, въпреки аргументите на вътрешната опозиция на фона на икономическия натиск върху страната и политическите кризи, както и на дипломатическата ѝ изолация.
Европейският съюз загуби надеждата да постигне решение с Иран, което ще го върне към ядреното споразумение. Особено след участието на Техеран във войната срещу Украйна, която е война срещу Европа.
Това накара Брюксел да се присъедини към твърдата американска позиция, като наложи още по-строги санкции на Иран заради директно участие във войната срещу Украйна и организирано прекомерно насилие срещу продължаващите повече от седем месеца протести срещу властта в страната.
По всичко изглежда, че военното сътрудничество между Москва и Техеран, на прага на руско-украинската война, е напът да детонира и Близкия изток. Това би кореспондирало и със стремежа на САЩ, подобно на Европа, да избягва открит и директен сблъсък с Русия. Въпреки масивната военна подкрепа за Киев съществува малка вероятност тя да предизвика подобна ескалация. Знак в тази насока е заявлението на президента на САЩ Джо Байдън, че няма да изпрати на Киев самолети F-16.
Засега усилията се фокусират върху постепенното изчерпване на потенциала на Русия, което на практика е постижимо, без да се излагат на заплаха геополитическите интереси на Европа и Запада като цяло.
