Само няколко изречения от министъра на вътрешните работи на Северна Македония Оливер Спасовски в деня след отбелязване на 151 години от рождението на Гоце Делчев успяха тотално да объркат представите на българите за Европа, европейски ценности и дори да ни накарат да се замислим ние сериозно ли сме в ЕС, или така ни се струва.
И не само той, но и президентът Стево Пендаровски, премиерът Димитър Ковачевски, а и Външното министерство излязоха с такива коментари за случилото се на 4 февруари, че човек се чуди българската държава ли затвори граничните пунктове и не допусна македонци да влязат? Българската полиция ли арестува и би македонци? Българската държава ли отказа съвместно полагане на венци на гроба на Гоце? Изявленията им преливаха от похвали и задоволство, че честванията са преминали без проблем, а ако има нещо, от което българите са недоволни - да се обърнат към собствената си държава. България била виновна за станалото на граничния пункт Деве баир!
Куп македонски управници изсипаха порой от хвалби един към друг за станалото на 4 февруари. Всички бяха на върха на щастието от мирното протичане на тържествата. Все едно очакваха стрелби по скопските улици!
Спасовски определи действията на силите на реда както пред гроба на Гоце в Скопие, така и на границите като пример как действала една европейска полиция - на висотата на своите задачи и успешно справила се със събитие от най-висока категория на сигурност.
Никога не съм знаела, че “европейската полиция” държи часове наред хора по границите, докато се изнервят до крайност, а
след това ги бие без никаква сериозна причина,
не пуска мирни граждани да положат цветя на нечий гроб и им издава забрани за влизане със смешни мотиви. Май “европейската” македонска полиция не е чула за свободното движение на хора.
И тъкмо след побоя над Християн Пендиков в Охрид, самоопределящ се като българин, си помислихме, че “европейската” македонска полиция вече не бие и други го правят, случилото се в събота на ГКПП Деве баир срути и тези надежди.
Властите в Скопие обаче отчетоха и като голям успех, че официалната българска делегация все пак бе допусната до църквата “Св. Спас”.
Не може да не отчетем това великодушно отношение и да не благодарим, че не спря токът на границата, когато минаваха вицепремиерът Иван Демерджиев, министър Асен Меджидиев, началникът на НСО бригаден генерал Емил Тонев. Можеше и на тях да им спре токът и да се озоват или в ареста, или обратно в София.
Това гротескно честване на Гоце Делчев с драконовски мерки за сигурност под кръжащия над македонската столица хеликоптер със снайперист, пълна блокада на района около църквата, полицай на всяка крачка, оказа се, е повод за гордост от македонска страна. Явно в Скопие така си представят европейските междудържавни отношения. Казват, че уж са тръгнали към Европа, а още не са разбрали ценностите на Европейския съюз. Това пък буди много подозрения за искренността на намеренията им и дали това не е само едно декларативно желание, което тайничко се молят да не се изпълни.
За разминаването между думи и действия в македонската политика може да се дадат много примери, но пак ще се върна на последния от 4 февруари. Нашият вътрешен министър Демерджиев получил уверения от македонския си колега Спасовски, че всички български граждани ще бъдат безпрепятствено допуснати, за да почетат паметта на Гоце Делчев. Това не се случи, а оправданието за токовия удар на границата бе повече от нелепо.
Всъщност арестите, гоненето на българи по границите и “черни списъци” не е нещо ново. Това е прийом, започнал да се използва още преди трийсетина години, когато Македония обяви своята независимост и започна да гради държавност. Тогава също масово задържаха българи, поставяха им черни печати в червените паспорти и им издаваха забрани за влизане. В първите години имаше съмнения, че все още младата държава се учи, но с годините стана ясно, че това отношение на приливи и отливи към нас продължава и до ден днешен.
И ако допуснем, че на границата в събота няколко българи може и да са били изнервени и са повишили тон на македонските полицаи и митничари, то
никакво обяснение няма за десетките други получили забрана
за влизане, сред които и журналисти. От личен опит знам, че колкото и любезен и възпитан да си на граничния пункт, ако са те сложили в “черния” списък, в най-добрия случай ще намерят начин да те върнат или да те държат часове наред в ареста.
Не така правят европейските държави, драги македонски съседи! С този дребнав, заядлив и комплексиращ манталитет още много път има да извървите, докато стигнете до Европа.
