Дали заради полярните мнения, или като функция на първите епизоди, но интересът на аудиторията расте
Един от най-успешните филмови продуценти у нас - Габриел Георгиев, има в своето портфолио впечатляващи български и чуждестранни филми и сериали. Завиден е опитът му в киното с участие в продукции като “Бягството” с Колин Фарел, “Непобедимите 2” със Силвестър Сталоун и “Конан Варварина” с Джейсън Момоа.
Продуцира сериала “Дървото на живота”, в който дори режисира един от епизодите. В момента всяка неделя от 21 ч БНТ излъчва мащабната си продукция “Войната на буквите”, на която той е изпълнителен продуцент. “Вълнува ме балканската история и смятам да я оставя във фокуса на моя интерес и след като този сериал приключи излъчването си”, казва той.
- Не са толкова много българските филми, снимани в епоха. Как се подготвихте за “Войната на буквите”, г-н Георгиев?
- Най-голямото предизвикателство беше пресъздаването на средновековната среда. И така е не само за нас и за тази продукция конкретно, но и за всеки, който се захваща да прави подобни филми. Трябваше да създадем тази среда, без да има съществуващи примери. Не разполагахме с нищо, никакви архитектурни паметници, които можеха да се ползват за снимки. За мен най-любопитна беше реакцията на актьорите към съдържанието. Самите те влязоха в нова територия, в която трябваше да открият нови персонажи от друга епоха и заедно да разкажем историята по най-вълнуващия възможен начин.
- Къде снимахте?
- Снимахме основно на локации, но и на декори, които изградихме в БНТ и в Киноцентър “Бояна”.
- Какви източници използвахте за пресъздаването на историята?
- Основното беше драматургията. Тя е онова, което държи интереса на зрителя за разлика от други аудио-визуални произведения. Разбира се, ползвахме консултанти и източници за референции, когато това беше необходимо.
- Какъв е бюджетът на сериала?
- Той е публично известен и в БНТ тази информация е достъпна за всекиго. Това, което беше важно за мен, не е бюджетът. Мога да кажа само, че е твърде малък и трудно съотносим с примери от Европа и света, но това не може да бъде причина за качеството. Той може да направи продукцията по-мащабна или не. В сравнение с познатите проекти, които зрителите са виждали главно в платформите, в някои случаи разликата е над 100 пъти, а понякога и повече. Но един проект или е интересен и вълнува зрителите, или не е и бюджетът не може да бъде причина той да успее.
Нашата история по книгата на Людмила Филипова заслужава най-големия бюджет, който светът може да осигури, защото това е история, която изисква.
- В интервю за “24 часа” преди излъчването на първия епизод главният сценарист Теодора Маркова каза, че очаква всякакви реакции, но не и някой да остане безразличен. Очаквахте ли вие обаче толкова силна реакция?
- Аз самият и сценаристите като основен творчески двигател бяхме подготвени за такова нещо. Очаквах полярни реакции заради обстоятелството, че няма примери, които да са предпоставка за уеднаквяване на критерия. Тоест Средновековието не е засегнато в съвременното аудио-визуално изкуство и затова зрителят сам оформя очакване и разбиране, доколкото ги търси. Смятам, че появата на този проект дава тази възможност за уеднаквяване. Заради това очаквах сериалът да размести пластове и да има полярни мнения и в голяма степен това ме радва, защото безразличието убива всяка една артформа.
- Как се отрази този шум на втория и третия епизод?
- Дали е от този шум, или е функция на първите епизоди, но имаме увеличаване на зрителския интерес. Пийпълметрията е обективният начин да се измери този интерес и тя показва, че зрителите се увеличават. Най-важното е, че не губим аудитория. В рамките на епизода увеличаваме значително зрителския интерес. Това е рядкост за втори и трети епизод на всеки сериал. Очаквам с нетърпение да стигнем средата на сезона, защото идните епизоди са още по-вълнуващи и зная, че зрителят ще го оцени. Тогава ще можем да направим по-адекватна оценка, защото първите епизоди не могат да бъдат представителна извадка за целия сезон.
- Нямахте особено мащабна рекламна кампания. Защо?
- Така е, кампанията беше много, много ограничена. На практика беше само във външна реклама, но самото съдържание и тази полярност на мненията свършиха повече работа. Тоест съдържанието се самопромотира благодарение на качествата си.
- Езикът, използван в сериала, продължава да се коментира разпалено. Каква е идеята за осъвременяване на речта?
- Това е въпрос на концепция. Анализирахме сериозно какъв да бъде езикът за този проект. Нашето мнение беше, че той трябва да е съвременен. Езикът не бива да изгражда прегради между зрителя и съдържанието, а да улеснява тази връзка. Практиката в световен мащаб е, че в почти всички проекти в епоха езикът е съвременен. Въпросът е до каква степен да бъде съвременен и мисля, че сме намерили верния мащаб. Беше важно зрителите от всяка възраст да не усещат езика като чужд, а чрез него да се потопят и да следят историята. Когато видим всичките епизоди, езикът ще бъде един от елементите, който ще подлежи на обсъждане. Но вярвам, че зрителят ще оцени възможността вниманието му да бъде фокусирано върху образите и сюжета. Езикът е различен от този, който българите са говорили през X век, и няма как да използваме автентичния, защото той е неразбираем днес. С експерти в тази област сме разсъждавали върху това в каква степен онзи език би бил разбираем. Много нисък е процентът.
- Натискате много чувствителна струна на патриотично настроените зрители, които сякаш се обиждат от свалянето на някои образи от пиедестал. Все едно им се отнема някаква национална гордост. Рискувахте ли с тази деликатна за хората тема?
- Пак ще започна с това, че трябва да видим сезона в цялост, защото първите епизоди са прекалено кратки на фона на общото. Нямахме за цел да правим съдържание, което да промотира националистични и патриотични чувства, а сме водени от това да създадем интересен, вълнуващ филм, който да импонира на широкоспектърна публика. Затова не съм правил анализ на конкретно такива коментари, но виждам, че дори хората, които критикуват, гледат всеки епизод и явно ще останат с нас до края.
Да се разделим с идеализираното минало, е болезнен процес. Но най-вълнуващото за нашите персонажи предстои.
- Често се срещат и критики по отношение на декорите. Имате ли пропуски в това отношение?
- Никога няма да имаме идеалните предпоставки и да разполагаме с ресурси, които предполагат създаването на по-мащабна продукция в епоха. А и предстоят сцени и епизоди, които не са само декори, защото снимахме на множество локации.
- Кое за вас като продуцент беше най-голямото предизвикателство? Имаше ли момент, в който си казахте: “Хвърлих твърде високо тази топка”?
- Не, никога. С огромен ентусиазъм започнах този проект и все още изпитвам невероятно вълнение от реакциите на публиката. Основният ми фокус беше намирането на верния актьорски състав. Имахме късмет да привлечем вниманието на талантливи актьори, които да пресъздадат историята. Начинът, по който подходихме, беше класическо киноправене. Търсихме актьори, които да са подходящи за персонажите. Имахме щастието да предизвикаме интереса на Захари Бахаров и Теодора Духовникова и късмета да намерим младите актьори. Ключово беше за емоционалната връзка между зрителя и историята.
- Има ли послания, които от самото начало искахте да отправите към зрителя?
- Послание е амбициозна дума. Този проект няма за цел да отправя послания. Но има нещо водещо, което се съдържа в темата на сериала – идеята, че силата на буквите побеждава оръжията. Това всъщност е подтекстът, който отразява епохата тогава, но има и връзка със съвремието. Онова, което е било важно за оцеляването на един народ през X век, е валидно и сега. Това не са оръжията, а онова, което ни държи като общност и самосъзнание, а именно буквите и духовността.
- Дали ще бъдете разбрани?
- Рано е да се каже. Правил съм доста проекти и зная, че оценката винаги идва, когато се изгледа цялото. Понякога дори месеци и години след това. Отговорът винаги ще излезе над общия шум и за да се случи това, е нужно време.
