Добре измислена, една оценка за поведение на ученика може да бъде подкрепяща, а не санкционираща мярка, казва председателят на Комисията по образование и наука в Народното събрание
- Трябва да се премахне излишната фактология от учебните програми - това ще освободи време за часове, в които учениците да са активен участник
- Надявам се с бюджета, който ще приеме следващото НС, да има по-голямо увеличение на учителските заплати
- Г-н Вълчев, безплатните учебници от 1-и до 12-и клас ли е най-голямата победа в образованието на този парламент?
- Животът на 48. НС беше кратък за по-съществени промени. Законодателният процес изисква месеци, а подготовката им време за обществено обсъждане. Моята политика като председател на комисията по образование беше да търсим общи решения по най-важните теми. Фрагментираният състав на парламента също предполага такъв подход. Безплатните учебници до 12-и клас са нещо, за което отдавна се говори, но сега му дойде времето. Ще припомня, че преди 15 години имаше безплатни учебници само за учениците от 1-и клас. След това правото се разшири до 4-и, после до 7-и клас, обхвана и децата в задължителна предучилищна възраст. През последните 15 г. се разшириха и много други инструменти за подпомагане на достъпа. Разшири се правото за безплатен транспорт. Възстановено беше финансирането на целодневна организация до 7-и клас и на дейностите по интереси. Държавата трябва с бюджета да осигурява равен достъп до образование. Прави го с микс от инструменти, който последните 20 г. се надгражда. За съжаление, разширяването на правото на безплатно ползване на учебници не обхвана на този етап дисциплините от профилираната и професионалната подготовка, тъй като за немалка част от тях просто няма изготвени учебници. Затова преди няколко години беше стартирана национална програма за изработването на учебници от учителски колективи за дисциплините, по които липсват. Все още обаче трябва да се напишат много учебници. Убеден съм, че когато имаме достатъчно учебници по професионалните и профилираните дисциплини, законът ще бъде променен и правото за безплатно ползване ще обхване и тях.
- В този кратък и фрагментиран парламент успяхте ли да свършите още нещо за образованието?
- За краткото време свършихме малко и то е по-скоро подготовка за бъдещи законодателни решения. Проведохме разговори по едни от най-важните теми, които могат да бъдат част от процеса за изготвянето на относително консенсусни законодателни промени в следващо Народно събрание. Бяха проведени дискусии по темите административно регулиране на системата и намаляване на административната тежест, насърчаване на иновативните методи на преподаване, приобщаващо образование, учебни програми и учебно съдържание. Всяка парламентарна група, разбира се, може да внася законопроекти, но в един относително фрагментиран парламент без мнозинство, ако едно нещо не е обсъдено предварително между парламентарните групи, с министерството на образованието, другите институции, заинтересованите страни, има много малък шанс да мине. Затова трябва да се търсят общи решения. Има два подхода. Единият е да демонстрираме, че правим нещо, като внасяме предложения. Другият е, ако искаме да свършим работа, да обсъдим и да изготвим съвместни предложения. Като председател заложих на втория подход и това беше споделено от голяма част от колегите. Един законопроект има нужда от дълга процедура до приемането му. Приехме и промени в Закона за висшето образование, които внесохме заедно 4 парламентарни групи. Те са важни за функционирането на научните институти към висшите училища.
Имахме много добро взаимодействие в комисията по образование и наука. Показахме, че образованието е тема, по която можем да водим съдържателен, положителен, градивен разговор и да търсим общи решения. За мен това е положителната новина.
Покрай дебатите се оформиха решения, по които имаме относителен консенсус и се надявам в следващо Народно събрание да успеем да ги материализираме в законови промени.
- Адекватен ли е дебатът да има оценки за дисциплина?
- Нашата система трябва да бъде и приобщаваща, и дисциплинираща. Не трябва да противопоставяме двете неща като противоположни доктрини. Не трябва да дисциплинираме чрез изключване. От друга страна, основната задача на системата е да възпита учениците. Учителят трябва да осигури и условия за нормално обучение в класната стая. Това не може да стане без ред, правила и санкции. В системата трябва да има санкции. Режимът за налагане на санкции трябва да бъде облекчен, но преди всяка санкция трябва да са приложени мерките на подкрепа. Въобще подкрепата трябва да се случва по всяко време с различните ѝ разновидности. Тази политика е заложена в Закона за предучилищното и училищното образование. Тя се прилага и разширява в последните години, но все още недостатъчно. Подкрепата за всеки ученик и приобщаващото образование изискват средства и промени в нагласите, които пък от своя страна изискват и време. Що се отнася до оценките за поведение, да, те са възможен инструмент. Лично аз не го отхвърлям и не смятам, че е анахронизъм, но са много важни детайлите. Добре измислена, една такава оценка може да бъде подкрепяща, а не санкционираща мярка
- Според наредбата за приобщаващо образование в 12-и клас могат да те накажат с предупреждение за преместване, но според закона това не се допуска. Директори критикуват наредбата - загубили лостовете за педагогическо въздействие, така ли е?
- За съжаление, в закона и подзаконовата уредба има много неща, мислени с добри намерения, но произвели преди всичко формализъм. Те трябва да бъдат променени. Факт е, че има много документи и сложни процедури за налагането на санкции, което не позволява на учителите да осигурят дисциплинираща среда. А по този начин не успяват да осигурят и подкрепяща среда. Двете неща не са противостоящи. Моето мнение е, че следващото Народно събрание задължително трябва да промени част от разпоредбите в закона.
- Как ще коментирате случая с ученика, който влезе с пистолет в час във Френската гимназия?
- В контекста на казаното по-горе учителите трябва да имат възможност за по-бързи и ефективни санкции, без да пишат толкова документи.
- Защо се бавят новите учебни програми, за тях се говори от месеци?
- Зададох въпрос на министъра на образованието и разбрах, че още в самото начало не е имало задание за концептуална промяна. Останах с впечатлението, че дори не е имало ясни цели, поставени на екипите, които работят за новите учебни програми. Една концептуална промяна изисква визия. Това предполага да се изследва какво се е случило в другите страни, да се формулира нова философия на програмите - много по-рамкови, базирани на компетентности, с много по-голяма свобода на учителите и училищата да избират конкретните теми и понятия. Това изисква по-различна структура на учебните програми и дори на учебния план. Миналата година не е започнато по този начин, а по-скоро се работи по частични, да не кажа козметични промени в учебните програми. Това не е лошо, ако този процес приключи с оптимизация на понятия и премахване на част от фактологията. В учебните програми има знания, които са задължителни за формирането на умения и те трябва да останат. Има и такива, които са чиста фактология и премахването им ще освободи време на учителите за повече упражнения и часове, в които учениците са активен участник и в по-голяма степен могат да надградят знанията в умения. Проблемът на нашата образователна система и на нашите учебни програми си личи и от международните оценявания, където се представяме много добре на тези, които мерят знания, и доста зле на тези, които мерят умения. В учебните програми се вижда защо е така - системата е прекалено амбициозна в предоставянето на знания и прекалено неамбициозна в трансформирането им в умения. Такива са били повечето системи през миналия век, но ние трябва да направим прехода към XXI век, през който учителят и учебникът не са основен източник на информация. Днес много повече се очаква от учителя провокира ученика да търси информация от различни източници, да проблематизира - да го мотивира и да го научи да се учи сам. Защото всеки ученик учи или ще учи повече извън учебния час и училище, а и през целия си живот. Това е промяната, която се случва в образователните системи. Тя е провокирана от промените в информационната среда. Това и променящата се роля на учителя - от човек, който дава знания, към човек, който провокира ученика да учи.
- Инфлацията не изяде ли амбициозното увеличение на учителските заплати?
- За периода 2017-2021 г. имахме 100% увеличение на заплатите при 9% кумулативна инфлация, т.е. реален ръст от 91% на доходите на педагогическите специалисти. Последните 2 години имаме 18% увеличение при над 25% инфлация, т.е. доходите реално намаляха. Надявам се, че с годишния бюджет, който ще приеме следващото НС, макар и от по-късна дата, ще имаме увеличение с по-голям процент на учителските заплати. Ако искаме да имаме добро образование, трябва да имаме добри учители. Ако искаме да имаме добри учители, трябва да имаме високи заплати. За мен положителната новина от последните 2 години е, че сред основните политически формации имаме консенсус, че учителските заплати трябва да са на ниво от над 125% от средната заплата за страната.
- Ще се случи ли окрупняване на университетите?
- В средата на миналата година беше изготвена концепция за обединения на висши училища в консорциуми, която предлага добри решения. Висшите училища, които участват в тези обединения, запазват самостоятелността си, гъвкавостта и уникалността си, но обединяват ресурсите си с други висши училища. Тези алианси могат да имат общи ресурси, общи катедри, обща материална база, заедно да провеждат обучение и да издават дипломи, заедно да участват в научни проекти. При чисто механичното обединение на няколко висши училища няма гаранция, че ще ги направи по-добра и по-конкурентна структура. Практиката показва, че по-големите структури често се управляват по-трудно, по-тромаво, по-бюрократично. Подобен е подходът със създаването на европейски университетски мрежи. В т.нар. европейски университетски мрежи един студент ще може да получи диплома едновременно от 7 европейски университета например. Ще има възможност да се учи от преподавателите от всеки един от тях.
- Кое е най-ценното в рейтинговата система?
- Нашата рейтингова система беше призната като една от най-добрите в международен мащаб. Това е, защото имаме голям брой индикатори, които са на базата на обективна, пълна и проверима в достъпни бази данни информация. Именно тези показатели ни позволиха да съставим т.нар. комплексна оценка за качество и реализация, благодарение на която оптимизирахме приема и насочихме финансирането в по-голяма степен към професионалните направления на висшите училища с по-висока оценка. Друг важен резултат е, че системата доведе до промяна в поведението на висшите училища. Те започнаха да разбират, че по-важна е дългосрочната репутация, отколкото краткосрочните приходи. Ако искаш да имаш чуждестранни студенти, ако искаш да имаш по-високо финансиране, трябва да работиш за дългосрочната репутация и повишаване на оценката, а не за това днес да спечелиш повече за сметка на занижаване на изискванията. Беше отчетено, че през последните 5 години спрямо предходните 5 имаме удвояване на броя на чуждестранните студенти и удвояване на научните публикации именно защото показателите за научна дейност станаха важни и от тях зависи немалка част от финансирането и оценката на висшите училища.
CV
- Роден на 9 юни 1975 г. в София
- Завършил финанси в Икономическия университет във Варна
- В периода 2002-2009 г. е заемал различни длъжности в Министерството на финансите
- От септември 2009 до февруари 2017 г. е главен секретар в Министерството на образованието и науката
- От 2017 г. до 2021 е министър на образованието и науката
- Депутат от парламентарната група на ГЕРБ в последните 3 Народни събрания
